Алойз Томас Раймунд фон Харах

Алойз Томас Раймунд фон Харах (на немски: Aloys Thomas Raimund Graf Harrach) от род фон Харах, е граф на Харах-Рорау-Танхаузен, австрийски държавник, дипломат и индустриалец, от 1697 г. е рицар на Хабсбургския Орден на Златното руно.

Алойз Томас Раймунд фон Харах
Harrach zu Rohrau und Thannhausen-Wappen.png
австрийски аристократ
Alois Thomas Raimund Harrach.jpg
Роден
Починал
Семейство
Баща Фердинанд Бонавентура I фон Харах
Деца Фридрих Август фон Харах-Рорау
Фердинанд Бонавентура II фон Харах
Алойз Томас Раймунд фон Харах в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 7 март 1669 във Виена, Хабсбургска монархия. Той е четвърти син и пето дете, на граф Фердинанд Бонавентура I фон Харах (1636/1637 - 1706), дипломат, доверено лице на император Леополд I, и съпругата му графиня Йохана Терезия фон Ламберг (1639 – 1716), дъщеря на граф Йохан Максимилиан фон Ламберг (1608 – 1682) и графиня Юдит Ребека Елеонора фон Врбна-Фройдентал (1612 – 1690). Внук е на граф Ото Фридрих фон Харах-Рорау (1610 – 1639) и Лавиния Текла Гонзага фон Новелара († 1639). По-големият му брат Франц Антон фон Харах (1665 – 1727) е княжески епископ на Виена (1702 – 1705) и архиепископ на Залцбург (1709 – 1727).

Алойз става през 1694 г. императорски пратеник в Дрезден, от 1697 до 1700 г. в Мадрид, и от 1711 г. отново в Дрезден, след това е на дипломатически мисии в Берлин и Хановер.

От 1715 до 1742 г. Алойз фон Харах е маршал в Долна Австрия, 1728 до 1733 г. е вице-крал в Кралство Неапол, където купува много произведения на изкуството, които днес са в галерията на дворец Рорау. От 1734 г. до смъртта си той е член на „Тайната държавна конференция“ във Виена.

Алойз фон Харах създава предприятия в Бохемия и Моравия, тогава в Горна и Долна Австрия. През 1750 г. той има успех с експорта на кристално стъкло.

Умира на 7 ноември 1742 г. във Виена на 73-годишна възраст.

Бракове и децаРедактиране

Първи брак: за графиня Мария Барбара фон Щернберг († 1694/95), дъщеря на граф Вацлав Войтек († 1708) и Клара Бернхардина фон Малтцан-Вартенберг († 1719). [1] Те имат 5 деца:

  • Йохан Филип Венцел (1691 -1693)
  • Фердинанд Венцел (*/† 1692)
  • Мария Филипина Йозефа (* 9 януари 1693, Виена; † 2 април 1763, Прага), омъжена за граф Йохан Франц Йозеф фон Тун-Хоенщайн (1686 – 1720)
  • Фердинанд Леополд (1693 – 1694)
  • Венцел Фридрих (*/† 1694)

Втори брак: на 22 август 1695 г. в Грауенворт се жени за графиня Анна Мария Цецилия Елизабет фон Танхаузен (* 14 март 1674, Грац; † 15 февруари 1721, Виена), вдовица на граф Михаел Освалд фон Тун-Хоенщайн (1631 – 1694), дъщеря на граф Йохан Йозеф Игнац фон Танхаузен (1650 – 1684) и графиня Елеонора, трушсес фон Ветцхаузен (1657 – 1692). Те имат 10 деца:[2][3][4]

  • Фридрих Август фон Харах-Рорау (* 18 юни 1696, Виена; † 4 юни 1749, Виена), женен на 5 февруари 1719 г. в „Св. Михаел“ във Виена за принцеса Мария Елеонора Каролина фон Лихтенщайн (1703 – 1757)
  • Мария Анна (* 21 октомври 1698; † 14 септември 1758), омъжена I. за Лудвиг фон Рабата († 1721), II. за граф Зикмунд Густав Хрзан з Харасова († 1763)
  • Карл Йозеф Гервазиус (* 19 юни 1700; † 20 юни 1714, Пасау)
  • Мария Алойзия (* 13 януари 1702; † 16 май 1775), омъжена на 13 февруари 1721 г. за княз Франц Антон фон Ламберг, ландграф цу Лойхтенберг (1678 – 1759)
  • Франц Антон (1702 – 1707)
  • Венцел Леополд Йозеф Станислаус (* 13 ноември 1703; † 29 юни 1734, в битката при Парма)
  • Йохан Ернст Емануел Йозеф (* 9 април 1705; † 17 декември 1739, Рим), епископ на Нитра (1737 – 1739)
  • Леополд Йозеф Якоб (1706 – 1706)
  • Франц Йозеф Йохан Антон (1707 – 1707)
  • Фердинанд Бонавентура II Антон (* 11 април 1708; † 28 януари 1778), женен I. на 25 октомври 1733 г. за графиня Мария Елизабет фон Галас (1718 – 1737), дъщеря на вицекраля на Неапол, граф Йохан Венцел фон Галас, II. на 9 октомври 1740 г. за графиня Мария Роза фон Харах (1721 – 1785), дъщеря на брат му Фридрих Август фон Харах-Рорау

Трети брак: на 8 юни 1721 г. се жени за графиня Мария Ернестина фон Дитрихщайн-Николсбург (* 13 юли 1683; † 30 януари 1744, Виена), вдовица на граф Йохан Венцел фон Галас (1669 – 1719), дъщеря на княз Фердинанд Йозеф фон Дитрихщайн-Николсбург граф цу Трасп (1636 – 1698) и принцеса Мария Елизабет фон Егенберг (1640 – 1715) / или дъщеря на брат му граф Филип Зигмунд фон Дитрихщайн (1651 – 1716) и фрайин Мария Елизабет фон Хофман фон Грюнбюхел (1660 – 1705). Те имат двама сина:

  • Филип Йохан (1722 – 1724)
  • Филип Йоханес Непомук (* 2 февруари 1723)

ГалерияРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Heribert Sturm: Biographisches Lexikon zur Geschichte der böhmischen Länder. Herausgegeben im Auftrag des Collegium Carolinum (Institut). Band I, R. Oldenbourg Verlag, München/ Wien 1979, ISBN 3-486-49491-0, S. 53 7.
  • Gräflich Harrachsches Familienarchiv (im Österreichischen Staatsarchiv).
  • Felix Czeike: Historisches Lexikon Wien. Band 3: Ha–La. Kremayr & Scheriau, Wien 1994, ISBN 3-218-00545-0.
  • Anton Victor Felgel: Harrach. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 10, Duncker & Humblot, Leipzig 1879, S. 627 – 629.
  • Helmuth Furch: Das Gräflich Harrachsche Familienarchiv. Die Bauten der Grafen Harrach und der Kaisersteinbruch am Leithaberg. In: Mitteilungen des Museums-und Kulturvereines Kaisersteinbruch. Nr. 37, Juni 1995, ISBN 3-9504555-3-1, S. 7 – 39.
  • Bruno Grimschitz, Johann Lucas von Hildebrandt. Herold, Wien u. a. 1959.
  • Georg Heilingsetzer: Die Harrach. Ihre Stellung in Politik, Wirtschaft und Kultur des alten Österreich. In: Palais Harrach. Geschichte, Revitalisierung und Restaurierung des Hauses an der Freyung in Wien. Trauner, Linz 1995, ISBN 3-85320-713-8, S. 81 – 87.
  • Hermann Kellenbenz: Harrach, Aloys Graf von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 7, Duncker & Humblot, Berlin 1966, ISBN 3-428-00188-5, S. 697 f. (Digitalisat).
  • Constantin von Wurzbach: Harrach, Alois Thomas Raymond. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 7. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1861, S. 371 f
  • Constantin von Wurzbach: Harrach, die Grafen, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 7. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1861, S. 368 – 371.
  • Constantin von Wurzbach: Harrach, die Grafen, Wappen. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 7. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1861, S. 376).
  • Ernst Heinrich Kneschke: Neues allgemeines deutsches Adels-Lexicon. Band 4, Friedrich Voigt's Buchhandlung, Leipzig 1863, S. 206 – 208.
  • Hermann Kellenbenz: Harrach, Grafen von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 7, Duncker & Humblot, Berlin 1966, ISBN 3-428-00188-5, S. 697
  • Heribert Sturm: Biographisches Lexikon zur Geschichte der böhmischen Länder. Herausgegeben im Auftrag des Collegium Carolinum (Institut), Band I, 1979, R. Oldenbourg Verlag München, ISBN 3-486-49491-0, S. 538
  • Europäische Stammtafeln, Band III, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1976, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 22
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 55:32.
  • Ancestors of Marie Christine von Reibnitz, 2008, Verheecke, José. nr.73205

ИзточнициРедактиране

  1. Sternberg 4, genealogy.euweb.cz
  2. Harrach 2, genealogy.euweb.cz
  3. Aloys Thomas Raymund Graf von Harrach zu Rohrau und Thannhausen, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
  4. Aloys Thomas Raymund Graf v.Harrach zu Rohrau u. Tannhausen, ww-person.com

Външни препраткиРедактиране