Алфонсо II Арагонски
Алфонсо II Арагонски (на испански: Alfonso II el Casto) e 7-ият крал на Арагон, граф на Барселона и Прованс между 1164 и 1196 г. Той е първият крал на Арагон, който едновременно с това е и граф на Барселона.
| Алфонсо II Арагонски | |
|---|---|
| 7-и крал на Арагон | |
 | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Манастир Поблет, Испания |
| Религия | християнство |
| Управление | |
| Период | 1164 – 1196 |
| Предшественик | Петронила Арагонска |
| Наследник | Педро II Арагонски |
| Други титли | граф на Барселона граф на Прованс |
 | |
| Семейство | |
| Майка | Петронила Арагонска |
| Братя/сестри | Дулсе Арагонска |
| Съпруга | Санча Кастилска (18 януари 1174 – 25 април 1196) |
| Деца | Констанца Аргагонска Педро II Арагонски |
| Алфонсо II Арагонски в Общомедия | |
Произход и възкачване на престола редактиране
Роден е през март 1157 г. в Уеска. Син е на Раймон Беренгер IV и Петронила Арагонска. При навършване на законната възраст (7 години) през 1164 г. майка му Петронила му отстъпва кралската корона и го коронясва за крал на Арагон и граф на Барселона.
Управление. Брак със Санча Кастилска редактиране
На 18 януари 1174 г. в Сарагоса Алфонсо се жени за Санча Кастилска, дъщеря на Алфонсо VII и полската княгиня Рикса, и сестра на краля на Кастилия Санчо III, с което подобрява връзките си с Кралство Кастилия, в което е във васални отношения.
Наричан още Алфонсо Целомъдрения (на испански: Alfonso el Casto), той е силно религиозен и известен със своята брачна вярност – нещо рядко срещано сред монарсите в онази епоха. Голям почитател е на поезията и е известен меценат на трубадурите.
През по-голямата част от управлението си, в съюз със зет си Алфонсо VIII Кастилски, воюва с мавърските княжества на юг. По негово време също така се достига до най-голямото разширение на Каталония на север от Пиренеите. Кралството му обхваща не само Прованс, но и Графство Русийон и Беарн. Алфонсо има голямо влияние и в Лангедок, което спомага за заселване на големи части от тамошното население в новозавоюваните от маврите територии на юг.
Потомство редактиране
Алфонсо и Санча Кастилска имат 5 сина и 3 или 4 дъщери:
- Педро II Арагонски (1174 – 1213), 8-и крал на Арагон и на всички арагонски графства, престолонаследник
- Констанца Арагонска (1179 – 1222), чрез бракове кралица на Унгария (1198 – 1204), кралица на Сицилия (1209 – 1222) и императрица на Свещената римска империя (1212 – 1222),
- ∞ 1198 за крал Имре I Унгарски, от когото има 1 син
- ∞ 1209 за 14-годишния Фридрих II, херцог на Швабия, крал на Сицилия, бъдещ император, от когото има 2 сина
- Алфонсо Беренгер II Арагонски (1180 – 1209), граф на Прованс
- Леонора Арагонска (1182 – 1226), ∞ 1203 за граф Раймон VI Тулузски, от когото няма деца
- Санча Арагонска (1186 – ок.1241), ∞ 1211 за граф Раймон VII Тулузски, от когото има 1 дъщеря
- Санчо Арагонски (ум. млад), граф на Русийон
- Раймон Беренгер Арагонски (ум. млад)
- Фернандо (1190 – 1249), цистерциански монах в манастира Санта Мария де Поблет, абат в манастира Монтеарагон
- Дулса Арагонска (1192 – ?), монахиня в манастира Сихена, основан от майка ѝ
Източници редактиране
- Ladero Quesada, M. A. (2001). „Sobre la evolución de las fronteras medievales hispánicas (siglos XI a XIV)“. En Carlos de Ayala Martínez, Pascal Burcesi y Philippe Fosserand. Identidad y representación de la frontera en la España medieval (siglos XI-XIV). Casa de Velázquez, Universidad Autónoma de Madrid. p. 24. ISBN 9788495555212.
- Fernández-Ladreda, Clara (1988). Guía para visitar los santuarios marianos de Navarra. Ediciones Encuentro. p. 74. ISBN 9788474902129.
- Pons i Marques, Joan (1938). Cartulari de Poblet : edició del manuscrit de Tarragona. Institut d'Estudis Catalans. p. 19.
- Morgades y Gili, José (1895). „El sepulcro de D. Ramón Berenguer IV, conde de Barcelona“. Boletín de la Real Academia de la Historia 26. pp. 477 – 486.
- Sobrequés i Callicó, Jaume (2001). Els reis catalans enterrats a Poblet. Publicaciones de la Abadía de Poblet. p. 17. ISBN 8430090282.
- Baptist Alzog, Johannes (1855). Vicente de la Fuente, ed. Historia eclesiástica o adiciones a la historia general de la Iglesia 2. Librería Religiosa. p. 289.