Алфред Шнитке

руски композитор

Алфред Шнитке (на руски: Альфре́д Га́рриевич Шни́тке) е руски композитор, работил в последните си години и в Германия, един от най-забележителните автори на ХХ в.

Алфред Шнитке
Alfred Schnittke
руски композитор
Роден
Починал
3 август 1998 г. (63 г.)
ПогребанНоводевическо гробище, Хамовники, Русия
Учил вМосковска консерватория
Музикална кариера
Стилопера, симфония, Художествена музика
Инструментипиано
Лейбъл„Е Се Ем Рекордс“
Участник вAcademy of Arts of the GDR, Academy of Arts, Berlin, Bavarian Academy of Fine Arts
Уебсайтwww.schnittke.org
Алфред Шнитке в Общомедия

Биография редактиране

Баща му е от литовско-еврейски произход, а майка му – волжка германка.[1] Започва музикалното си образование във Виена, където баща му, журналист и преводач, е командирован през 1946 година. През 1958 година завършва Московската държавна консерватория[2], там по-късно (1961 – 1972) е редовен преподавател.

 
Домът в Хамбург, в който Шнитке живее от 1992 до смъртта си през 1998 г.

През 70-те години на XX век вече е световноизвестен като композитор и музикален теоретик. От 1991 г. е преподавател в Хамбургската консерватория. В Хамбург Шнитке твори до края на живота си.

 
Гробът на Шнитке

Умира, след като завършва деветата си симфония. Погребан е с държавни почести в Москва.

Творчество редактиране

Фрагмент от III симфоничен концерт

Композициите на Шнитке съчетават модерното звучене и почитта към традицията. При оркестрацията на симфоничните си произведения често използва съвременни електронни инструменти.

Шнитке е автор на 9 симфонии, 3 опери, балет, 6 кончерти гроси, няколко инструментални концерта, камерни и хорови произведения. Пише музиката за 48 игрални и анимационни филма.

Нееднократно е изпълняван в България.

Основни произведения редактиране

Сценични творби редактиране

  • 1974 – Der gelbe Klang („Жълтият звук“). Сценична композиция за пантомима, инструментален ансамбъл, сопран соло, смесен хор, магнитна лента и цветно-светлинни проектори. Либрето от Василий Кандински на немски език (в превод на Алфред Шнитке).

Опери редактиране

  • 1962 – „Единадесетата заповед (или „Щастливецът“). Операта не е оркестрирана, оценена като незначителна и зачеркната от автора от официалния му списък с творби.
  • 1991 – „Живот с идиот“. Опера в 2 действия. Либрето Виктор Ерофеев
  • 1993 – „Джезуалдо“. Опера в 7 сцени, с пролог и епилог, либрето от Ричард Блетшахер за Карло Джезуалдо. Премиера във Виенската опера през 1995 г. под палката на Мстислав Ростропович; за първи път в Русия през 2000 г. в концертно изпълнение в Голямата зала на Московската консерватория под палката на Валерий Полянски
  • 1994 – „Историята на д-р Йохан Фауст“, опера в 3 действия с пролог и епилог, либрето от Йорг Моргенер и Алфред Шнитке по мотиви от „Народната книга“ от Йохан Шпис. Музиката на едноименната кантата е включена в 3-то действие. Премиера на 22 юни 1995 г. в Хамбургската опера

Балети редактиране

  • 1971 – „Лабиринти“. Балет в 5 епизода. Либрето от В. Василиев.
  • 1985 – „Ескизи“. Хореографска фантазия по мотиви от Гогол. Балет в едно действие. Либрето А. Петров. № 1 и № 11 за балета са съставени колективно от Алфред Шнитке, Г. Н. Рождественски, С. А. Губайдулина, Е. В. Денисов.
  • 1986 – „Пер Гинт“. Балет в 3 действия с епилог. Либрето от Й. Ноймайер по едноименната пиеса на Хенрик Ибсен.

Симфонии редактиране

  • 1957 – Симфония „Нулева“ в 4 части
  • 1972 – Симфония № 1 в 4 части
  • 1979 – Симфония № 2 (Св. Флориан) за солисти, камерен хор и симфоничен оркестър в 6 части
  • 1981 – Симфония № 3 в 4 части
  • 1984 – Симфония № 4 за солисти и камерен оркестър. Едноделна
  • 1988 – Симфония № 5 = Concerto Grosso No. 4 за обой, цигулка, клавесин и симфоничен оркестър в 4 части
  • 1992 – Симфония № 6 в 4 части
  • 1993 – Симфония № 7 в 3 части
  • 1994 – Симфония № 8 в 5 части
  • 1997–1998 – Симфония № 9 в 3 части

Библиография редактиране

  • Статьи о музыке. Сост. Александр Ивашкин. Москва, 2004.

Източници редактиране

  1. Урбах, Татьяна Самуиловна. Хроника жизни и творчества // официальный вебсайт МГИМ им. А.Г. Шнитке.
  2. Холопова В. Н. Композитор Альфред Шнитке: монография. 4-е изд. Санкт-Петербург: Лань: Планета музыки, 2020, 328 с. ISBN 978-5-8114-4674-2. ISBN 978-5-4495-0303-9.

Външни препратки редактиране