Мстислав Ростропович
Мстисла́в Леопо́лдович Ростропо́вич е известен руски виолончелист и диригент.
Мстислав Ростропович Мстислав Ростропович | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
Религия | християнство |
Учил в | Московска консерватория Руска академия за музика „Гнесини“ |
Активен период | от 1942 г. |
Работил в | Московска консерватория |
Награди | медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“ народен артист на СССР Президентски медал на Свободата За заслуги към Отечеството I степен Награда Сонинг (1981) Ленинска премия Уолф награди за изкуства (2004) почетно гражданство (1993) |
Семейство | |
Съпруга | Галина Вишневская |
Уебсайт | |
Мстислав Ростропович в Общомедия |
Биография
редактиранеРостропович е роден в семейството на музиканти. Още на 12-годишна възраст изнася първия си концерт със симфоничен оркестър. Завършва Московската консерватория през 1946 г., става там професор през 1959 г.
Често свири заедно с пианистите Святослав Рихтер и Емил Гилелс и цигуларите Давид Ойстрах и Леонид Коган. Жени се за солистката на Болшой театър Галина Вишневская. Получава Сталинска и Ленинска награда. В края на 1960-те години обаче съветските власти започват гонения срещу него и съпругата му, защото са приютили в дачата си писателя дисидент Александър Солженицин.
През 1974 г. Ростропович и Вишневская емигрират в Съединените американски щати. След 4 години правителството на СССР ги лишава от съветско гражданство.
По време на престоя си на Запад Ростропович се прочува с интерпретациите си на концертите за виолончело и оркестър на Дворжак и Хайдн. Дълги години ръководи Националния симфоничен оркестър на САЩ във Вашингтон и е президент на международния фестивал в Евиан. Получава множество престижни отличия, става посланик на добра воля на ЮНЕСКО, името му е записано сред тези на 40-те „безсмъртни“ – почетните членове на Френската академия. Британският вестник „Таймс“ го нарича „най-великия жив музикант“.
През 1989 г., когато пада Берлинската стена, Ростропович отива там и пред нейни отломки свири сюити на Йохан Себастиан Бах. Година по-късно се завръща триумфално в родината си, след като му връщат руското гражданство. През 1993 г. Ростропович дава концерт на Червения площад, посетен от десетки хиляди руснаци.
В края на живота си се отдава на благотворителност в полза на детското здравеопазване в Русия. Почива на 27 април 2007 в Москва на 80 години.
Награди
редактиранеНаграда Сонинг, 1981 г.
Външни препратки
редактиране- ((en)) Вишневская-Ростопович фондация
- ((en)) Музей на Леополд и Мстислав Ростопович
- ((ru)) Мстислав Ростропович в программе „Без антракта“, 2002 в
- ((en)) Мстислав Ростопович: челист, диригент, хуманитарист Архив на оригинала от 2010-07-05 в Wayback Machine.
- ((en)) Интервю за Дейли Телеграф
- ((en)) Интелектуалната отговорност. Когато мълчанието не е златно: Разговори с Мстислав Ростопович
- На 80 години почина Мстислав Ростропович // Архивиран от оригинала на 2007-04-29. Посетен на 27 април 2007.
- Умер Мстислав Ростропович // Посетен на 27 април 2007. (на руски)
- Гробът на Мстислав Ростопович
- Шостакович, концерт за виолончело и оркестър в ми-бемол мажор, оп.107, видео