Виктор Ерофеев

руски писател и журналист

Виктор Владимирович Ерофеев (на руски: Ви́ктор Влади́мирович Ерофе́ев) е съвременен руски писател, литературовед, радио- и телевизионен водещ.

Виктор Ерофеев
Ви́ктор Ерофе́ев
руски писател и журналист
Виктор Ерофеев през 2023 г.
Виктор Ерофеев през 2023 г.
Роден
Националност Русия
Литература
Период1979 –
Жанровероман, повест, разказ, есе
Известни творби„Живот с идиот“ (1980),
„Руска красавица“ (1990),
„Добрият Сталин“ (2004)
Наградикавалер на Почетния легион (2013)
Семейство
БащаВладимир Ерофеев
МайкаГалина Ерофеева
СъпругаВеслава Скура
Екатерина Ерофеева
ДецаОлег Викторович Ерофеев (р. 1976)
Майя Ерофеева (р. 2005)
Марианна Ерофеева
Уебсайтerofeyev.ru
Виктор Ерофеев в Общомедия

Биография

редактиране

Виктор Ерофеев е роден на 19 септември 1947 г. в Москва. Син е на съветския дипломат Владимир Ерофеев. Част от детството си, между 1955 и 1959 г., прекарва с родителите си в Париж, където баща му работи в посолството на СССР.

През 1970 г. завършва филологическия факултет на Московския държавен университет, а през 1973 г. – аспирантура в Института за световна литература. През 1975 г. защитава дисертация на тема „Достоевски и френският екзистенциализъм“.

Прочува се след публикацията на своето есе върху творчеството на Маркиз дьо Сад в списание „Вопросы литературы“ (1973).

През 1979 г. е изключен от Съюза на писателите заради организирането на самиздатския алманах „Метрополь“.

През 1982 г. заедно с Владимир Сорокин и Дмитрий Пригов създава литературната група ЕПС (Ерофеев-Пригов-Сорокин).

По разказа на Виктор Ерофеев „Живот с идиот“ композиторът Алфред Шнитке пише опера, премиерата на която се състои в Амстердам през 1992 г. През 1993 г. по същия разказ е заснет едноименен филм (режисьор Александър Рогожкин).

Виктор Ерофеев е член на Руския ПЕН център. Лауреат на наградата на името на Владимир Набоков (1992), кавалер на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013)[1].

Виктор Ерофеев е главен редактор на изданието The Penguin Book of New Russian Writing.

От февруари 1998 до август 2011 г. е автор и водещ на телевизионното предаване „Апокриф“ (ТВ канал „Культура“).

От януари 2003 до май 2011 г. е водещ на предаването „Eнциклопедия на руската душа“ по Радио „Свобода“.

През 2008 г. участва в реалити шоуто „Последният герой“ (руският аналог на американското реалити „Survivor“). Отказва да скочи в морето от борда на корабче и със скандал бива изключен още на първия ден.[2][3]

През януари 2014 г. участва в издание на предаването „Дилетанти“ по ТВ канала „Дождь“, където изказва мнението, че е трябвало Ленинград да бъде оставен на армията на Третия райх, за да бъде спасен животът на повече негови жители.[4][5][6]

От 2022 г. Ерофеев живее в Берлин. В едно интервю той казва: „Във всеки случай Европа не е емиграция за мен. Просто се отдалечих от цялата тази трагедия, за да я разбера по-добре“.[7]

Библиография

редактиране
  • Тело Анны или Конец русского авангарда. М., Московский рабочий, 1989, 64 с.
  • В лабиринте проклятых вопросов. М., Советский писатель, 1990.
  • Russkaja красавица. М., СП „Интербук“, 1990.
  • Попугайчик. М., Огонёк, 1991.
  • Русская красавица. М., АО Политекст, 1992.
  • Русская красавица. Ставрополь, 1992.
  • Избранное или Карманный апокалипсис. Третья волна, 1994.
  • Русская красавица. М.-Тверь, 1994.
  • В лабиринте проклятых вопросов. Тверь, 1996.
  • Жизнь с идиотом. М., СП „Интербук“, 1991, 256 с.
  • Страшный суд. Тверь, 1996, 576 с.
  • Русская красавица. М., Подкова, 1998.
  • Энциклопедия русской души. М., Подкова, 1999.
  • Мужчины. М., Подкова, 1999.
  • Бог Х.. М., Зебра Е, 2001.
  • Пупок. М., Зебра Е, 2002.
  • Русская красавица. М., Зебра Е, 2005.
  • Избранные. М., Зебра Е, 2006.
  • Русский апокалипсис. М., Зебра Е, 2008.
  • Свет дьявола. М., Зебра Е, 2008.
  • Акимуды. Рипол, 2012.
  • Тело. Арт Ком Медиа, 2015.
На български
  • Добрият Сталин. Превод от руски Иван Тотоманов. Пловдив: Жанет-45, 2005, 327 с. ISBN 954-491-252-5[8]
  • Живот с идиот. Разкази. София: Факел Експрес, 2008, 204 с. ISBN 978-954-9772-53-1
  • Мъжете – тирани, мъжете – под чехъл. София: Факел Експрес, 2015[9]
  1. „Виктор Ерофеев получил главную французскую награду“, Lenta.ru, 4 октомври 2013 г. ((ru))
  2. «Последний герой» уже удался // 2008-11-21. Архивиран от оригинала на 2019-03-15. Посетен на 2019-04-05.
  3. Джигурда и Ерофеев демонстративно покинули шоу «Последний герой» // Известия. Посетен на 2016-12-01.
  4. „Общественность возмутил провокационный опрос о блокаде Ленинграда“ ((ru))
  5. „В Петербурге депутаты просят наказать телеканал „Дождь“ ((ru))
  6. „Дилетанты. Виктор Ерофеев — о жизни в блокадном Ленинграде“. Часть 1 ((ru))
  7. Виктор Ерофеев: Русская литература во многом виновата – она очень подняла маленького человека // Архивиран от оригинала на 2023-02-12. Посетен на 2023-02-12.
  8. За „Добрият Сталин“ на сайта на издателство „Жанет-45“.
  9. „Виктор Ерофеев: Липсата на стил е страшен руски бич“ (откъси от книгата „Мъжете – тирани, мъжете – под чехъл“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., интервю на Аглика Георгиева, в. „Новинар“, 21 септември 2015 г.

Външни препратки

редактиране
Интервюта
Статии