Виктор Ерофеев
Виктор Владимирович Ерофеев (на руски: Ви́ктор Влади́мирович Ерофе́ев) е съвременен руски писател, литературовед, радио- и телевизионен водещ.
| Виктор Ерофеев Ви́ктор Ерофе́ев | |
| руски писател и журналист | |
 Виктор Ерофеев през 2023 г. | |
| Роден |
19 септември 1947 г.
|
|---|---|
| Националност |  Русия |
| Литература | |
| Период | 1979 – |
| Жанрове | роман, повест, разказ, есе |
| Известни творби | „Живот с идиот“ (1980), „Руска красавица“ (1990), „Добрият Сталин“ (2004) |
| Семейство | |
| Баща | Владимир Ерофеев |
| Майка | Галина Ерофеева |
| Съпруга | Веслава Скура Екатерина Ерофеева |
| Деца | Олег Викторович Ерофеев (р. 1976) Майя Ерофеева (р. 2005) Марианна Ерофеева |
| Уебсайт | erofeyev.ru |
| Виктор Ерофеев в Общомедия | |
Биография
редактиранеВиктор Ерофеев е роден на 19 септември 1947 г. в Москва. Син е на съветския дипломат Владимир Ерофеев. Част от детството си, между 1955 и 1959 г., прекарва с родителите си в Париж, където баща му работи в посолството на СССР.
През 1970 г. завършва филологическия факултет на Московския държавен университет, а през 1973 г. – аспирантура в Института за световна литература. През 1975 г. защитава дисертация на тема „Достоевски и френският екзистенциализъм“.
Прочува се след публикацията на своето есе върху творчеството на Маркиз дьо Сад в списание „Вопросы литературы“ (1973).
През 1979 г. е изключен от Съюза на писателите заради организирането на самиздатския алманах „Метрополь“.
През 1982 г. заедно с Владимир Сорокин и Дмитрий Пригов създава литературната група ЕПС (Ерофеев-Пригов-Сорокин).
По разказа на Виктор Ерофеев „Живот с идиот“ композиторът Алфред Шнитке пише опера, премиерата на която се състои в Амстердам през 1992 г. През 1993 г. по същия разказ е заснет едноименен филм (режисьор Александър Рогожкин).
Виктор Ерофеев е член на Руския ПЕН център. Лауреат на наградата на името на Владимир Набоков (1992), кавалер на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013)[1].
Виктор Ерофеев е главен редактор на изданието The Penguin Book of New Russian Writing.
От февруари 1998 до август 2011 г. е автор и водещ на телевизионното предаване „Апокриф“ (ТВ канал „Культура“).
От януари 2003 до май 2011 г. е водещ на предаването „Eнциклопедия на руската душа“ по Радио „Свобода“.
През 2008 г. участва в реалити шоуто „Последният герой“ (руският аналог на американското реалити „Survivor“). Отказва да скочи в морето от борда на корабче и със скандал бива изключен още на първия ден.[2][3]
През януари 2014 г. участва в издание на предаването „Дилетанти“ по ТВ канала „Дождь“, където изказва мнението, че е трябвало Ленинград да бъде оставен на армията на Третия райх, за да бъде спасен животът на повече негови жители.[4][5][6]
От 2022 г. Ерофеев живее в Берлин. В едно интервю той казва: „Във всеки случай Европа не е емиграция за мен. Просто се отдалечих от цялата тази трагедия, за да я разбера по-добре“.[7]
Библиография
редактиране- Тело Анны или Конец русского авангарда. М., Московский рабочий, 1989, 64 с.
- В лабиринте проклятых вопросов. М., Советский писатель, 1990.
- Russkaja красавица. М., СП „Интербук“, 1990.
- Попугайчик. М., Огонёк, 1991.
- Русская красавица. М., АО Политекст, 1992.
- Русская красавица. Ставрополь, 1992.
- Избранное или Карманный апокалипсис. Третья волна, 1994.
- Русская красавица. М.-Тверь, 1994.
- В лабиринте проклятых вопросов. Тверь, 1996.
- Жизнь с идиотом. М., СП „Интербук“, 1991, 256 с.
- Страшный суд. Тверь, 1996, 576 с.
- Русская красавица. М., Подкова, 1998.
- Энциклопедия русской души. М., Подкова, 1999.
- Мужчины. М., Подкова, 1999.
- Бог Х.. М., Зебра Е, 2001.
- Пупок. М., Зебра Е, 2002.
- Русская красавица. М., Зебра Е, 2005.
- Избранные. М., Зебра Е, 2006.
- Русский апокалипсис. М., Зебра Е, 2008.
- Свет дьявола. М., Зебра Е, 2008.
- Акимуды. Рипол, 2012.
- Тело. Арт Ком Медиа, 2015.
- На български
- Добрият Сталин. Превод от руски Иван Тотоманов. Пловдив: Жанет-45, 2005, 327 с. ISBN 954-491-252-5[8]
- Живот с идиот. Разкази. София: Факел Експрес, 2008, 204 с. ISBN 978-954-9772-53-1
- Мъжете – тирани, мъжете – под чехъл. София: Факел Експрес, 2015[9]
Бележки
редактиране- ↑ „Виктор Ерофеев получил главную французскую награду“, Lenta.ru, 4 октомври 2013 г. ((ru))
- ↑ «Последний герой» уже удался // 2008-11-21. Архивиран от оригинала на 2019-03-15. Посетен на 2019-04-05.
- ↑ Джигурда и Ерофеев демонстративно покинули шоу «Последний герой» // Известия. Посетен на 2016-12-01.
- ↑ „Общественность возмутил провокационный опрос о блокаде Ленинграда“ ((ru))
- ↑ „В Петербурге депутаты просят наказать телеканал „Дождь“ ((ru))
- ↑ „Дилетанты. Виктор Ерофеев — о жизни в блокадном Ленинграде“. Часть 1 ((ru))
- ↑ Виктор Ерофеев: Русская литература во многом виновата – она очень подняла маленького человека // Архивиран от оригинала на 2023-02-12. Посетен на 2023-02-12.
- ↑ За „Добрият Сталин“ на сайта на издателство „Жанет-45“.
- ↑ „Виктор Ерофеев: Липсата на стил е страшен руски бич“ (откъси от книгата „Мъжете – тирани, мъжете – под чехъл“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., интервю на Аглика Георгиева, в. „Новинар“, 21 септември 2015 г.
Външни препратки
редактиране- Официален сайт на Виктор Ерофеев ((ru)) ((en)) ((de))
- Виктор Ерофеев в Литернет
- Текстове на Виктор Ерофеев в Библиотеката на Максим Мошков ((ru))
- Виктор Ерофеев в
Internet Movie Database ((en)) - За предаването „Апокриф“ на сайта на ТВ канал „Культура“ Архив на оригинала от 2004-12-22 в Wayback Machine. ((ru))
- Интервюта
- Интервю на Виктор Ерофеев за списание „New Times“, 16 ноември 2007 Архив на оригинала от 2007-06-16 в Wayback Machine. ((ru))
- „Виктор Ерофеев: На руснаците им е през онази работа какво става в Украйна, те не се шокират от кръвта“, в. „Дневник“, 9 април 2015 г.
- „Виктор Ерофеев: Как Аляска да се върне на Русия и къде е краят на Путин“, offnews.bg, 28 април 2014 г.
- Статии
- „Война за имидж России“ Архив на оригинала от 2007-02-13 в Wayback Machine., Радио „Свобода“, 11 февруари 2007 г. ((ru))
- „Как Россия проиграла Вторую мировую войну“, 10/05/2005 ((ru))
- „Putins Russland hat ein Image-Problem“ (Die Welt, 13. Februar 2007 ((de))
- „Russia’s Last Hope“, The New York Times, February 29, 2008 ((en))
- „Похвала Сталину“ Архив на оригинала от 2009-02-27 в Wayback Machine., Огонек, № 29, 14—20 июля 2008 года. ((ru))