Ал-Адил I Сайф ад-Дин Абу Бакр Ахмад ибн Наджм ад-Дин Аюб (или Ал-Адил I, на арабски: الملك العادل سيفأبو بكر بن أيوب) е пети по ред султан от династията Аюбиди, управлявал Египет и Сирия в периода 1200 – 1218 г. Западноевропейците го наричат и Сайф ад-Дин (меч на вярата), видоизменено в Сафадин.

Ал-Адил
Роден
Починал

Етнос Кюрди
Религия Сунизъм
Семейство
Род Аюбиди
Братя/сестри Салах ад-Дин
Деца Ал-Камил

Той е способен и ефективен администратор и организатор[1] и преди да стане султан оказва решаваща военна и политическа подкрепа на кампаниите на брат си Саладин. При собственото си управление се проявява като отличен стратег и военен и така запазва целостта и мощта на държавата на Аюбидите, постигнати при Саладин.

Ал-Адил води войни срещу кръстоносците от 1188 до 1191 г. и през 1197 – 8 г. Той поддържа вежливи отношения с християните и по негово време се обсъжда идеята за мирно преотстъпване на Йерусалим на латинците.

След смъртта му през 1218 г. го наследяват тримата му сина: ал-Камил в Египет, ал-Муазам в Палестина и Трансйордания, и ал-Ашраф в Сирия и Джазира.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. From Saladin to the Mongols: The Ayyubids of Damascus, 1193 – 1260 by R. Stephen Humphreys, SUNY Press 1977, p. 155
  2. Ришар, Жан. История на кръстоносните походи. София, Рива, 2005. ISBN 9543200483. с. 318.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Аль-Адиль I Ахмад ибн Айюб“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.