Отваря главното меню
Аюбидският султанат през 1193 година (в розово)

Династията Аюбиди (на арабски: al-Ayyūbīyūn; на кюрдски Xanedana Eyûbîyan) е мюсюлманска династия с кюрдски произход[1][2][3][4] основана от Саладин и съсредоточена в Египет. Династията управлява големи части от Близкия изток през 12 и 13 век. Саладин се издига до везир на Фатимидски Египет през 1169 г., преди да премахне Фатимидите през 1171 г. Три години по-късно той е провъзгласен за султан след смъртта на бившия си господар, владетеля Нур ал-Дин.[5] През следващото десетилетие, родът Аюбиди започва завоевания в целия регион и към 1183 г. техните владения обхващат Египет, Сирия, Джазира, Хиджаз, Йемен и крайбрежието на Северна Африка до границите на съвременен Тунис. Повечето от кръстоносните държави, включително Кралство Йерусалим, са покорени от Саладин след победата му в битката при Хатин през 1187 г. Въпреки това, през 1190-те години кръстоносците възстановяват контрола над палестинското крайбрежие.

След смъртта на Саладин през 1193 г. синовете му са претенденти за контрола на султаната, но в крайна сметка през 1200 година братът на Саладин ал-Адил се превръща в пълновластен султан. През 1230-те емирите на Сирия се опитват да отстояват независимостта си от Египет и султанатът на Аюбидите остава разделен докато султан а-Салих Аюб не възстановява единството, завземайки по-голямата част от Сирия, с изключение на Алепо, към 1247 г. Дотогава местните мюсюлмански династии са прогонили Аюбидите от Йемен, от Хиджаз и части на Месопотамия. След смъртта му през 1249 г., а-Салих Аюб е заменен в Египет от ал-Муазам Тураншах . Последният обаче скоро е свален от неговите генерали мамелюци, които успяват да отблъснат нашествието на кръстоносците в делтата на Нил . Това ефективно прекратява властта на Аюбидите в Египет; опитите на емирите на Сирия, водени от Насир Юсуф от Алепо, да се отърват от Египет, се провалят. През 1260 г. монголите опустошават Алепо и скоро след това завладяват и останалите територии на Аюбидите. Мамелюците, които прогонват монголите, подкрепят Аюбидското княжество Хама в централна Сирия до смъртта на последния му владетел през 1341 година.

По време на своето сравнително кратко властване Аюбидите ознаменуват епоха на икономически просперитет в управляваните от тях земи, а предоставените от тях средства и покровителство водят до възобновяване на интелектуалната дейност в ислямския свят. Този период е белязан и от процес на енергично укрепване на сунитското мюсюлманско господство в региона чрез изграждането на множество медресета (ислямски училища) в големите градове.

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ayyubid dynasty“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.