Династията Аюбиди (на арабски: al-Ayyūbīyūn; на кюрдски Xanedana Eyûbîyan) е мюсюлманска династия с кюрдски произход[1][2][3][4], основана от военачалника Саладин. Династията управлява големи части от Близкия изток през 12 и 13 век, но основното седалище на султаните е Египет. Саладин се издига до везир на Фатимидски Египет през 1169 г., преди да премахне Фатимидите през 1171 г. Три години по-късно той е провъзгласен за султан след смъртта на бившия си господар, владетеля Нур ал-Дин.[5] През следващото десетилетие, родът Аюбиди започва завоевания в целия регион и към 1183 г. техните владения обхващат Египет, Сирия, Джазира, Хиджаз, Йемен и крайбрежието на Северна Африка до границите на съвременен Тунис. Повечето от кръстоносните държави, включително кралство Йерусалим, са покорени от Саладин след победата му в битката при Хатин през 1187 г. Въпреки това, през 1190-те години кръстоносците възстановяват контрола над палестинското крайбрежие.

Аюбидският султанат през 1193 година (в розово)

След смъртта на Саладин през 1193 г. неговата огромна лична империя престава да съществува. Синовете му си я поделят, като така поставят началото на съперничество между управниците на Сирия (или Месопотамия) и на Египет за контрол върху териториите на днешния Близък изток[6]:114. Каирският султан поема контрола над Йерусалим. През 1230-те емирите на Сирия се опитват да отстояват независимостта си от Египет, но султан а-Салих Аюб възстановява единството към 1247 г., завземайки по-голямата част от Сирия, с изключение на Алепо. Дотогава местните мюсюлмански династии са прогонили Аюбидите от Йемен, от Хиджаз и части на Месопотамия. След смъртта му през 1249 г., а-Салих Аюб е заменен в Египет от ал-Муазам Тураншах. Последният обаче скоро е свален от своите генерали мамелюци, които успяват да отблъснат нашествието на кръстоносците в делтата на Нил и установяват мамелюкски султанат. Това прекратява властта на Аюбидите в Египет, а опитите на емирите на Сирия, предвождани от Насир Юсуф от Алепо, да се отърват от Египет, се провалят. През 1260 г. монголите опустошават Алепо и скоро след това завладяват и всички останали територии на Аюбидите. Мамелюците, които прогонват монголите, подкрепят Аюбидското княжество Хама в централна Сирия до смъртта на последния му владетел през 1341 година.

По време на своето сравнително кратко властване Аюбидите ознаменуват епоха на икономически просперитет в управляваните от тях земи, а предоставените от тях средства и покровителство водят до възобновяване на интелектуалната дейност в ислямския свят. Този период е белязан и от процес на енергично укрепване на сунитското мюсюлманско господство в региона чрез изграждането на множество медресета (ислямски училища) в големите градове.

ИзточнициРедактиране

  1. Jackson, Sherman A.. Islamic Law and the State: The Constitutional Jurisprudence of Shihāb Al-Dīn Al-Qarāfī. BRILL, 1996-01-01. ISBN 9789004104587. p. 36. (на английски)
  2. Humphreys 1987.
  3. Özoğlu 2004.
  4. Bosworth 1996.
  5. Eiselen 1907.
  6. Кардини, Франко. Европа и ислямът. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-579-9. с. 394.

ЛитератураРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ayyubid dynasty“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.