Амбролаури (на грузински: ამბროლაური) е град в Грузия, административен център на едноименния район и на целия регион Рача-Лечхуми и Квемо Сванети.[3] Градът е малък, а обитателите му през 2014 година са само 2047 души.[2]

Амбролаури
ამბროლაური
Знаме
      
Герб
Изглед от Амбролаури през 2011 г.
Изглед от Амбролаури през 2011 г.
Relief Map of Georgia.svg
42.5167° с. ш. 43.15° и. д.
Амбролаури
Страна Flag of Georgia.svg Грузия
Област Рача-Лечхуми и Долна Сванетия
Община Амбролаури
Площ 1,6 km²
Надм. височина 550[1] m
Население 2047 души (2014[2])
1279 души/km²
Пощенски код 0400
Телефонен код +995 439
Часова зона UTC+4
Официален сайт ambrolauri.ge
Амбролаури в Общомедия
Музеят на изобразителните изкуства

ГеографияРедактиране

Амбролаури е разположен на южния бряг на река Риони, при пресичането на три пътя, водещи съответно към Они, Ткибули и Цагери. Намира се в планинска местност, средно на 609 метра надморска височина. Климатът е прохладен, а през пролетта даже могат да се видят и ледниците по околните планини.[4]

ИсторияРедактиране

Селището е известно от 17 век като една от резиденциите на имеретинските царе. През 1769 година Соломон I Имеретински го подарява на княз Зураб Мачабели. От 1810 година влиза в състава на Руската империя, в състава на Кутаиска губерния.[3]

На 27 февруари 1934 година градът официално е преименуван на Енукидзе.[5] Името принадлежи на Авел Енукидзе, руски революционер от грузински произход, съветски държавен и политически деец. След като през 1937 година той е осъден за измяна като троцкист и разстрелян, градът възвръща старото си име[6]

През април 1991 година Амбролаури сериозно пострадва от Рачинското земетресение със сила 6,9 по скалата на Рихтер.[3]

НаселениеРедактиране

Населението на Амбролаури е малко, но сравнително постоянно:[7]

Година Население
1979 2639
1989 2935
2002 2541
2009 2500
2010 2333
2011 2400
2013 2408
2014 2047

Градска средаРедактиране

Амбролаури се откроява от останалите грузински градове със своя европейски вид. Сградите и улиците са много добре поддържани и чистотата навсякъде е изрядна. На всяка улица е поставена указателна табела с името ѝ, има даже и интернет.[4]

В града има два основни площада – „Главния площад“ и „Площада с бутилката“. Улицата, която ги свързва, е главната и „парадна“ улица на града и носи името на грузинския дисидент, музикант и поет Мераб Костава. Цялата тази зона образува центъра на Амбролаури и в него са съсредоточени всички обекти с обществени функции. В средата на площада с бутилката е издигнат паметник на виното „Хванчкара“, най-известното, произвеждано в града и района. Улицата, започваща от него формира около себе си голям, но безинтересен квартал. Останалата част има по-селски вид.[4]

 
Улица „Мераб Костава“

От Площада с бутилката започва улица „Костава“, която завършва на „Главния площад“. На север от нея са развити няколко малки улички – „Хванчкари“, „Руставели“ и други. Вляво, на края на „Костава“ расте елхов парк, където е издигнат обелиск на жертвите от 9 април 1989 година, в нощта на „Кървавата неделя“.[4] Тогава мирна демонстрация в Тбилиси е потушена от подразделения на вътрешните войски в Грузия и Съветската армия. Убити са 19 души и стотици са ранени.[8] Срещу обелиска е построен храм, до високата каменна Рачинска кула, най-древната постройка в града.[4]

Улицата излиза на новия, чист и солиден Главен площад. В центъра му е поставена скулптурна фигура на свети Георги, пронизващ с копието си змея. На площада се намират сградите на градския съвет и полицията. След него, перпендикулярно на „Костава“, върви улица „Агмошенебели“, която води към моста. В началото му има два ресторанта, в които се предлагат грузински национални ястия – харчо (супа от говеждо с ориз), хинкали, наподобяващи пелмени и бира. Традиционното вино тук е Цоликаури. След моста, от другата страна на центъра, е разположен малък пазар.[4]

В центъра е построена театрална сграда и музей на изобразителните изкуства.[3][9] Колекцията на музея наброява 526 картини от известни грузински художници – Ладо Гудиашвили, Елена Ахвледиани, Давид Какабадзе, Уча Джапаридзе, Автандил Варази и други. Годишно през музея минават над 800 посетителя.[10]

ПромишленостРедактиране

В Амбролаури е развита хранително-вкусовата промишленост.[3] Работят предприятия, произвеждащи различни марки вина и плодови сокове. Действа фабрика за производство на разнообразни сладкарски произведения. В града функционира фабрика за преработка и производство на дървесина.[9] Работи и една шивашка фабрика. [3]

Изгодното географско разположение на града обезпечава благоприятни условия за развитие на търговията и транспортните услуги.[9]

ИзточнициРедактиране