Амвросий Медиолански
Свети Амвросий Медиолански (на латински: Sanctus Ambrosius) е християнски светец, епископ на Милано, богослов и проповедник. Един от четирите велики латински отци на Църквата, доктор на църквата (от лат. „doctor ecclesiae“), почитан като светец и от Православната, и от Римокатолическата църква.
| Свети Амвросий Медиолански | |
|---|---|
 | |
| Изповедник и Доктор на Църквата | |
| Роден | ок. 330 |
| Починал | 4 април 397 |
| Почитан в | Древноизточни църкви, Източноправославна църква, Римокатолическа църква, Лутеранска църква, Англиканска църква |
| Главно светилище | Базилика Свети Амвросий, Милано |
| Празник | 7 декември (православие), 7 декември (католицизъм) |
| Атрибути | Кошер, Дете, Камшик, Кости |
| Свети Амвросий Медиолански в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е около 340 г. в гр. Тревир (днес Трир, Германия) в римско християнско семейство. Неговият брат, Сатирий (Satyrus of MIlan), и сестра му Марцелина (или Марчелина, saint Marcellina), също са канонизирани за светци.
След смъртта на баща му 352 г. семейството се преселва в Рим, където Амвросий получава много добро образование. През 370 г. завършва обучението си и започва работа първоначално като юрист в префектурата на гр. Сирмиум (днес Сремска Митровица, Сърбия), а впоследствие и като съветник на префекта на Италия – Проба, християнин, който цени и покровителства Амвросий.
През 373 г. Амвросий заема длъжностт префект на Северна Италия с резиденция в Медиолан (днес Милано), който по това време е втори по големина град в Италия след Рим.
По время наместничеството на Амвросий, Медиолан е арена на остри разпри между арианите и ортодоксалните християни. През 374 г. тези разпри стават пречка за избирането на нов епископ, доколкото всяка страна искала да види на тази длъжност свой представител. Като компромисна е предложена кандидатурата на Амвросий, който се ползва с уважение сред съгражданите си. Амвросий, който не бил кръстен опитва да се откаже, но дава съгласието си, след като зад неговата кандидатура застава и император Валентиниан I.
На 30 ноември 374 г. Амвросий се кръщава, след което е ръкоположен за свещеник и на 7 декември е назначен за епископ, като преминава за 7 дни през всички степени на църковната йерархия.
Като епископ на Милано води усилена борба с арианската ерес и отстоява чистотата на християнството[1]. Води добродетелен и аскетичен начин на живот. Под неговото ръководство в Милано са построени две базилики – Амвросианска базилика и Апостолска базилика (днес църква „Свети Назарий“) и е основан мъжки манастир. През 395 осъжда Теодосий Велики и сина му Аркадий за убийството на 7000 разбунтували се граждани на Солун при така нареченото Солунско клане.
Амвросий умира на 4 април 397 г.
Автор е на множество богословски трудове. Сред творбите му са „Светият Дух“ (De Spiritu Sancto; The Holy Spirit), „За таинството на въплъщението Господне“ (De incarnationis Dominicae sacramento), коментари върху Стария и Новия Завет, 91 писма, колекция от химни, запазени откъси от негови проповеди и др.
Почитан е като светец и отец на Църквата от Православната, Източните Православни, Римокатолическата, Англиканската и Лутеранската църкви.
ЛитератураРедактиране
- Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.
- Лосев, С., Св. Амвросий Медиоланский как толкователь св. писания Ветхого завета. Киев, 1897.
- Адамов, И.И., Святитель Амвросий Медиоланский. Сергиев Посад, 1915. М., 2006. 584 стр.
- Казаков, М.М., Епископ и империя: Амвросий Медиоланский и Римская империя в IV веке. Смоленск, 1995. 336 стр. 1000 экз.
- Пареди, А., Святой Амвросий Медиоланский и его время. Милано, изд. „Христианская Россия“, 1991.
- Албрехт, М.фон, История римской литературы. Т. 3. М., 2005. С. 1771 – 1786.
- Щеголева, Л.И., Сюжеты об Амвросии Медиоланском во временнике Георгия Монаха // Древняя Русь. Вопросы медиевистики. 2003. № 1(11). с. 30 – 38.
- Ponzio, Paolino, Vita di Cipriano. Vita di Ambrogio. Vita di Agostino, Possidio Editore: Città Nuova, Milano, 1977
- Tutte le opere di sant'Ambrogio, Ed. bilingue a cura della Biblioteca Ambrosiana, Roma: Citta nuova.
- Angelo Paredi, Ambrogio, FIR Milano – Storia – Sec. IV-V Hoepli collana Collezione Hoepli
- Angelo Ronzi, Sant'Ambrogio e Teodosio: studio storico-filosofico, Visentini editore, Venezia.
- Enrico Cattaneo, Terra di Sant'Ambrogio: la Chiesa milanese nel primo millennio; a cura di Annamaria Ambrosioni, Maria Pia Alberzoni, Alfredo Lucioni, Ed. Vita e pensiero, Milano, 1989.
- Vita di sant'Ambrogio: La prima biografia del patrono di Milano di Paolino di Milano, a cura di Marco Maria Navoni, Edizioni San Paolo, 1996. ISBN 978-88-215-3306-8
- Luciano Vaccaro, Giuseppe Chiesi, Fabrizio Panzera, Terre del Ticino. Diocesi di Lugano, Editrice La Scuola, Brescia 2003 m, 5, 128, 202, 224, 225, 248, 259nota, 280, 286, 287, 442.
- Giorgio La Piana, Ambrogio in AA.VV., Enciclopedia Biografica Universale, Roma, Ist. Enc. Ital., 2006, 434 – 442.
- Dario Fo, Sant'Ambrogio e l'invenzione di Milano Einaudi Torino 2009 – ISBN 978-88-06-19486-4.
- Raffaele Passarella, Ambrogio e la medicina. Le parole e i concetti, LED Edizioni Universitarie, Milano 2009 – ISBN 978-88-7916-421-4
- Cesare Pasini, I Padri della Chiesa. Il cristianesimo dalle origini e i primi sviluppi della fede a Milano. 2010, Busto Arsizio, Nomos Edizioni. ISBN 978-88-88145-46-4
- Franco Cardini, 7 dicembre 374. Ambrogio vescovo di Milano, in I giorni di Milano, Roma-Bari 2010, 21 – 40.
