Отваря главното меню
„Малкия Немо в Страната на сънищата“ – един от най-популярните американски комикси.

Американският комикс е тънка книга (най-често 32 страници) от разкази в картинки, издавана обикновено като част от периодично издание, на територията на Съединените американски щати. Формата води своето начало през 1933 г., но печели широк отзвук в 1938 г. с излизането на първия брой на „Екшън комикс“, в който за първи път се появява супергероят Супермен. Следва период на изключителна популярност на жанра „супергерой“ в комиксите, траещ до края на Втората световна война. След войната този жанр запада, което дава възможност да се развият и популяризират други жанрове като ужаси, криминале и романтика. През 50-те набиращата скорост на телевизията и цензора „Comics Code Authority“, се отразяват неблагоприятно върху комикс индустрията.[1] В късните 50-те и 60-те стартира завръщане на супергероите, който остава доминиращ жанр и в 21 век.

Към края на 20 век започват да се появяват колекционерски комикс издания, които се продават в специализирани комикс магазини, основани от фенове на този вид литература. Системата за класификацията на комиксите изисква комиксът за колекционери да е запечатана в пластмасов плик (торбичка), заедно с картон под задната корица (бордс), което служи за запазване на продукта.

ФорматРедактиране

Размерът на комикс книгата и нейните брой страници варират през различните десетилетия. Основното задължение е малък формат с малко страници. В днешно време стандартният комикс е с размери 16.83 см (6.625 инча) × 26.0 см (10.25 инча) и страници обикновено 32.

Направа на комиксаРедактиране

Докато създателят на даден комикс може да е само един човек, самият процес на направа на книгата е разделен между различни специалисти. Раздялата може да е между писател и художник или между различни артисти, занимаващи се изграждане или създаване на персонаж, или с компоненти от беграунда.[2]

Обикновено в комиксите за супергерои[3] създаването на арта е поделено между:

  • молев – художник, който оформя рисунките с молив.[4]
  • туш – човек, който завършва нарисуваното с туш.[5][4][6]
  • оцветител/цвят – прибавя цветове на рисунките.[7]
  • надписи – добавя заглавия, надписи и текста в балончетата.[8]

Процесът на създаване на една комикс книга почва с идеята или концепцията на създателя. После по нея се изготвя сюжет и история, които дават подем на сценария. По завършения скрипт се създава арт продукцията. Към готовите рисунки се поставят надписите, които минават през одобрението на редактора и чак след това продуктът е пращан за печат.[9]

Креативният тандем, писателите и художниците, могат да работят с издателите, които да ги ориентиран в продажбата, рекламата и други маркетинг стъпки. Дистрибутори като „Даймънд Комикс“ – най-голямата дистрибуторска компания в САЩ – помага за доставката и разпределянето на финалния продукт до търговците.

Друга част от процеса, която се отнася до натрупалите успех комикси, е взаимодействието между феновете и създателите на книгата. Рисунки и писма от почитатели до редакцията са публикувани обикновено в последните страници на комикса. Така се процедира с фен пощата до началото на 21 век, след това различни интернет формати започват да я изместват.

Независими и алтернативни комиксиРедактиране

Специализираните магазини за комикси окуражават няколко вълни от независимо създадени комикс заглавия, които започват от средата на 70-те. Примери за такива „независими“ и „алтернативни“ комикс продукти са Big Apple Comix, поддържащ традициите на ъндърграунд комикса, докато други заглавия като Star Reach, имитират мейнстрийм издателствата във формат и жанрова характеристика, но издавани от любители.

Така наречената „малка преса“ продължава да се развива и разнообразява. През 90-те години някои от малките издателства променят формата и начина на разпространение на книгите, като се доближават повече до изданията необвързани с комиксите. Формата „миникомикс“, който е неофициална версия на самопубликуването, възниква през 80-те и става изключително популярен сред артистите от следващото десетилетие, въпреки че достига до по-малък кръг читатели дори от малката преса.

ИсторияРедактиране

Прото-комикси и Платинена епохаРедактиране

 
Корица на „Жълтото хлапе в апартаментите на Макфедън“

Създаването на модерния американски комикс станало на етапи. Издатели събират стрип комикси, издадени не по-късно от 1842 г., в книга с твърди корици. Заедно с този сборник е издаден колекция от комикси на „Приключенията на Обадая Олдбък“, пребивавали по англоезичните вестници. „Обадая Олдбък“ произхожда от Европа, където е още от 1833 г. със заглавие „Histoire de M. Vieux Bois“.[10]

През 1897 г. Компания „Джи. Дабълю Дилингам“ пуска на пазара първото познато комикс списание в САЩ със заглавие „Жълтото хлапе в апартаментите на Макфедън“. Издание с твърди корици, озаглавено „Редица от апартаменти на Макфедън“, събира изпринтиран материал от стрип комикс вестника „Уличката на Хоган“, дело на карикатуриста Ричард Еф. Ауткат. Комиксите са събирани предимно от периода 18 октомври 1896 – 10 януари 1897 и също бележат участието на персонажа Жълтото хлапе. Книгата съдържа 196 страници, принтирани в черно-бяло, които включват текст представяне от И. У. Таунзенд. Формата е 5×7 инча на цена от 50 цента. Неологизмът „комикс книга“ присъства на задната корица на изданието.[10] Първият публикуван месечен комикс е „Комичен месечник“ на „Ембий дистрибутинг компъни“, който е пуснат в продажба едва 1922 г. Преди него са съществували подобни издания. „Комичен месечник“ бил произведен във формат 8½×9 инча, принтиран на вестникарска хартия в черно и бяло. Списанието издържа година.[10][11]

Фънийз и Фънийз на показРедактиране

 
Comic Monthly #1 от януари 1922 г.

Издателство „Дел Пъблишинг“ (основано от Джордж Ти. Делакорт, младши) публикува заглавието „Фънийз“ през 1929 г. Изданието е определено от Библиотеката на Конгреса като „кратко-просъществувал вестник-таблоид“.[12] Да не се бърка със серията от комикс книги на Дел от 1936 г. със същото име. Историкът Рон Гуларт определя периодиката от 16 страници, оцветени само в четири цвята, като „по-скоро неделен комикс раздел, без останалата част от вестника, отколкото истински комикс. Но все пак продуктът предлага всички оригинални материали и се продава по бутките с вестници.“[13] От „Фънийз“ излизат 36 броя, пускани на пазара всяка събота до 16 октомври 1930 г.

През 1933 г. продавачът Максуел Гинес, мениджъра по продажби Хари Уайлдънбелг и собственика Джордж Яношик от компания „Истърн Колър Принтинг“, намираща се в Уотърбъри, Кънектикът, която принтира заедно с другите неща и секциите с неделни стрип комикси, създават „Фънийз на показ“, за да запазят процеса на работа във фирмата. Като Фънийз, но само с осем страници,[14] продуктът се води вестникарско списание. Вместо да използва оригиналния материал, компанията избира да принтира цветно няколко стрипа от комикса. Списанието е лицензирано от синдикатите на Макноути и Макклюър. „Фънийз на показ“ включва популярни стрип комикси от онова време като „Мът и Джеф“ на карикатуриста Ал Смит, „Джо Палюка“ на Хам Фишър и „Скипи“ на Пърси Кросби. Истърн Колар избира да не продава изданието, нито да го направи притурка към вестник, а да го изпрати безплатно като промоционално приложение на клиенти, изрязали и изпратили по пощата талони от сапуни и тоалетни принадлежности на компанията „Проктър и Гембъл“. Принтирани са 10,000 копия.[14] Промоцията се оказва успешна и следващите години Истърн Колърс създава подобна периодика за безалкохолната напиткаКенъда Драй“, обувките „Кени“, зърнените храни „Уитена“ и другия. Капията им нарастват от 100,000 на 250,000.[13]

Феймъз Фънийз и Ню ФънРедактиране

През 1933 г. Грейнс и Уилдънбърг, в сътрудничество с Дел, публикуват книга от 36 страници, наречена „Феймъз Фънийз: Карнавал на комиксите“, който историците определят като първия истински американски комикс; за пример Гуларт нарича книжката „крайъгълен камък за един от най-доходните клони на издаването на списания“.[13] Разпространението на комикса се осъществява чрез веригата магазиниУулуърт“, въпреки че остава неясно дали е бил продаден или даван безплатно. Корицата на изданието не показва цена, но Гуларт се позовава, метафорично или буквално, на „залепване етикет за десет цента на комиксите“.[13]

Когато Дейлкорт отказва да продължи издаването на „Феймъз Фънийз: Карнавал на комиксите“, Истърн Колър, на свои собствени разноски, публикува „Феймъз Фъниз № 1“ (корицата излиза юли 1934 г.) Изданието се състои от 68 страница, продавани на цена от 10 цента. С разпространението по вестникарските будки се заема компанията „Американ нюз компъни“. Комикса се оказва хит сред читателите, дори по време на Голямата депресия, продавайки 90% от 200,000 препечатани копия. Въпреки това Истърн колър губи повече от 4,000 долара.[13] Това се променя, когато поредицата натрупва $30,000 печалба всяко издание като се започне от № 12.[13] Феймъз Фънийз бележи своя път на пазара с 218 издания, вдъхновявайки редица издатели, подръжавайки на списанието, и дава начало на нова масова медия.

Когато популярността на комикс стрипа започнала да намалява, ранните комикс книги наченали включването на нов и оригинален материал във формат комикс стрип. Скоро на пазара се появили и комични книги от изцяло нов материал, принтиран на различна от комикс стрипа хартия. Новопоявилият се издател Малкълм Уийлър-Никълсън основава „Нешанъл елайд пъбликейшънс“, което скоро прераства в Ди Си Комикс. Новата компания реализира „Ню Фън“ № 1 (февруари 1935). Изданието излиза във формат на таблоид – 10 на 15 инча, 36 страници и твърда негланцирана корица. Списанието представлява антология, която смесва: хумористични истории като комиксите със забавни животни „Пелион и Оса“ и колежанския „Джигър и Днинджър“; драматични приключения като уестърна „Джак Уудс“ и расисткия комикс „Бари ОꞌНийл“, където участва злодей подобен на Фу Манчу на име Фанг Го. Брой № 6 (октомври 1935) открива дебюта на творческия тандем Джери Сийгъл и Джо Шустър, бъдещите създатели на супергероя Супермен. Двамата започват своята кариера с екшън-приключенския комикс с мускетари „Хенри Дювал“, на който правят първите две части, после историята е продължена от други автори. Сийгъл и Шустър, под псевдонима „Леджър и Реутс“, създават бореца за правда, надарен със свръхестествени сили, Доктор Окулт.[15]

Супергерои и Златна епоха на комикситеРедактиране

 
Копие на първия брой от „Екшън Комикс“, държано от Винсън Зулзоло, на панаира Комик Кон в Ню Йорк през 2014 г.

През 1938 г. след като Хари Дненфелд, преди партньор на Уилър-Никълсън, изгонва основателя на компанията, редактора на „Нешънъл Елайд“ Вин Съливан изравя от купчината хартия една работа на Сийгъл и Шустър и я използва за корица (на само като резервна история)[16] на „Екшън комикс, Брой 1“ (юни 1938). Създаденото то дуото е извънземен герой, Супермен, облечен в пелерина и трикотаж от червено и синьо. Костюмът е повлиян от облеклото на Флаш Гордън от 1934 г. и буди асоциации с цирковите въздушни акробати и силови мъже. Новият герой става архитип за „супергероят“, който следващите години придобиват масова популярност.

В първите месеци на 1939 успехът на Супермен и Екшън комикс подтиква редакторите на „Нешънъл комикс пъбликейшън“ (бъдещите Ди Си) да поискат повече супергерои за предстоящите заглавия. В отговор Боб Кейн и Бил Фингър създават Батман, който прави дебют в „Детектив комикс № 27“ същата година.[17] Периодът от ранните 30-те до грубо казано края на 40-те е наречен от комикс експертите като „Златна епоха на комиксите“. Тя се характеризира с принтиране на голям брой копия на комикси; Екшън комикс и Капитан Марвел продават над половин милион копия всеки месец.[18] Комиксите предлагат евтино забавление по време на Втората световна война, особено сред армията. Качеството на принтирането, артът и историите обаче е изменчиво. В късните 40-те над 90 процента от момичетата и момчетата от седем до седемнайсет годишна възраст са читатели на комикси.[19]

Комиксът на компания MLJ Comics „Pep Comics“ дебютира като антология от истории със супергерои, научна фантастика и приключения. Но след като списанието представя заглавието „Арчи“ от 1942 г., което е тийн-хумор и търпи сериозна популярност, книгите премахват другите сюжети и компанията се преименува на „Арчи Комикс“.

След края на Втората световна война популярността на супергероите намалява,[20] докато комикс индустрията се разширява от само себе си.[21] Малкото добре устроени супергерои като Супермен, Батман и Жената-чудо продължават да се продават, но Ди Си спират редица серии с участието на Светкавицата и Зеления фенер. Компанията преобразува „Всички американски комикси“ и „Всички звездни комикси“ в уестърн заглавия, а „Star Spangled Comics“ във военен комикс. Издателите също така стартират научно фантастични заглавия като „Странни приключения“ и „Мистерия в космоса“. Таймли комикс свалят своите серии за Капитан Америка, Човешкия факел и Подводничаря. През 1945 тримата персонажи имат кратко завръщане, за да бъдат отново спрени. Таймли се фокусират повече над жанрове като ужаси, научна фантастика, тийн хумор, романтика и уестърн. Романтичните комикси започват да се публикуват в Прайз Комикс. Известни заглавия стават „Млад романс“ и „Млада любов“, продуцирани от Джо Саймън и Джак Кърби, които предизвикват бум в издаването на комикси с романтична тематика от много различни издателства.

Комиксите на компания „Дел“ се нареждат на трето място по продажби за Северна Америка през късните 50-те. Издателството разполага с 90 заглавия, които се пускат в тираж от 800,000 копия за всеки брой. Антологията „Комикси и истории от Уолт Дисни“ достига до три милиона в тираж през 1953 г. 11 от класацията „25-те най-продавани комикси“ са заглавия на Дел.[22] От 40-те издателства на комикси, активни през 40-те, Дел, Атлас (Марвел), Ди Си и Арчи са главни играчи по продажби. По това време бившите големи имена „Фолкет“ и „Фикшън хаус“ са спрели да издават.[23]

Разпространението на комикси достига връх през 1952 г., когато 3161 броя от различни комикс заглавия са публикувани в тираж от около 1 билион копия. След тази година броят на самостоятелни издания спада с всяка изминала година. Най-големи загуби са отчетени между 1955 и 1956 г.[24] Бързият спад се дължи на въвеждането на „Кодекса на комикси“, след като сената взима под внимание нарастващата престъпност сред младежите.[25] Докато в началото (1952 и 1953 г.) има спад само от 9% в продажбите, следващите години разпространението намалява с 30 – 40%.[26] Причината за намаляването не е само в кодекса. По това време телевизията набира сили и влиза в конкуренция с комиксите. След избирането на републиканеца Дуайт Айзенхауер Америка е залята от вълна от консервативни ценности. Кодекса на комикси е орган за самоцензура, създаден за да ограничи младежката престъпност, която цензура вярва, че е предизвикана от части от популярните криминалните и хорър комикси, макар че година преди създаването на кодекса продажбите на комикси вече намаляват.[27] Главните издателства до голяма степен остават незасегнати от намалянето, но по-малките компании като EC (основна цел на CCA) спират да публикуват криминални и хорър истории, и се фокусират върху други жанрове.[28] До 60-те производството се стабилизира до около 1500 издания за година.[24]

Най-разпространения жанр след Кодекса на комикси са забавни животни, хумор, романс, комикси свързани с телевизионни програми и уестър. Детективските, фентъзи, тийн и военни комикси също са популярни, докато приключенските, тези със супергерои и комикс стрипа се намират в упадък.[28] Феймъз Фъниз вижда своя последен брой през 1955 г.[29]

ИзточнициРедактиране

  1. Duncan, Smith, Randy, Matthew J.. „The Power of Comics: History, Form and Culture“. Continuum, 2009. ISBN 082642936X. с. 40.
  2. O'Nale 2010, с. 384.
  3. Tondro 2011, с. 51.
  4. а б Lyga 2004, с. 161.
  5. Markstein, Don. „Glossary of Specialized Cartoon-related Words and Phrases Used in Don Markstein's Toonopedia“. // Don Markstein's Toonopedia, 2010. Посетен на 29 септември 2017. (на английски)
  6. Lee and Buscema 1978, с. 145.
  7. Duncan and Randy 2009, с. 315.
  8. Lyga 2004, с. 163.
  9. Larson, Devin. „Overview Of The Comic Creation Process“. // MakingComics, 16 януари 2014. Посетен на 29 септември 2017. (на английски)
  10. а б в „The History of Comic Books“. // TheComicBooks.com. Посетен на 17 октомври 2017. (на английски)
  11. „Comic Monthly“. // Grand Comics Database. Посетен на 18 октомври 2017. (на английски)
  12. „American Treasures of the Library of Congress“. // U.S. Library of Congress. Посетен на 15 ноември 2017. мъртъв линк (на английски)
  13. а б в г д е Goulart 2004.
  14. а б Brown, Mitchell. „The 100 Greatest Comic Books of the 20th Century: Funnies on Parade“. // web.archive.org. 24 февруари 2003. Посетен на 22 декември 2017. (на английски)
  15. Kaplan, Arie. „From Krakow to Krypton: Jews and Comic Books“. Jewish Publication Society, 2008. ISBN 9780827608436. с. 6.
  16. Daniels, Les. DC Comics: 60 Years of the World's Favorite Comic Book Heroes. Little Brown, 1995.
  17. Daniels, Les. Batman: The Complete History. Chronicle Books, 1999. ISBN 978-0-8118-4232-7. с. 18.
  18. Daniels
  19. Weldon, Kantor, Glen; Michael. Superheroes!:Capes cowls and the creation of comic book culture. с. 49.
  20. Gabilliet 2010, с. 51.
  21. Goulart, Ron. Over 50 Years of American Comic Books. Publications International, 1991. с. 161. общи продажби от 275 милиона комикса през 1945 г., 300 милиона през 1947 г. и 340 милиона през 1949 година
  22. Gabilliet 2010, с. 40.
  23. Gabilliet 2010, с. 44.
  24. а б Gabilliet 2010, с. 46.
  25. Gabilliet 2010, с. 48 – 49.
  26. Gabilliet 2010, с. 47 – 48.
  27. Gabilliet 2010, с. 47.
  28. а б Gabilliet 2010, с. 49.
  29. Gabilliet 2010, с. 50.

БиблиографияРедактиране

Външни препраткиРедактиране