Безалкохолна напитка

Безалкохолна напитка е наименованието на негазирана или газирана напитка, не съдържаща алкохол. [1]

Безалкохолни напитки в супермаркет
Селтерска вода от 19 век

Негазирани напитки

редактиране

Питейна вода

редактиране

Водата е основата на повечето от напитките, консумирани от човека. Като самостоятелна напитка се използва чистата питейна вода, която може да бъде от природни източници или обработена: изворна, чешмяна, трапезна или минерална вода. В Германия е разпространена селтерска вода.

Млечни напитки

редактиране

Напитки на основата на мляко, предимно краве, овче, козе, биволско, конско и камилско:

Прясно мляко
Айрян
Кокосов орех с кокосово мляко
Зелен чай

Соковете са течности от плодове и зеленчуци или напитки с тяхното добавяне. Известни са като натурални сокове, фрешове, нектари и компоти. Неферментиралият гроздов сок е известен в България с името шира̀. В Русия също се срещат често: [2]

  • Квас – освежаваща напитка през лятото от ръжен хляб и вода, може да се добавят билки и плодове.
  • Морс – сок от горски плодове. Най-често се прави от червени боровинки, малини, къпини или смес от тях. Неговата консистенция подобна на тази на компота, но малко по-плътна, тъй като варените плодове са изцедени, докато в компота те остават цели.
  • Взвар – славянска напитка като компота, направен от плодове с добавени билки. Може да бъде доста гъст и понякога изглежда и има вкус повече на пудинг, отколкото на напитка.
  • Сок от бреза.
  • Кисѐл – много гъст и питателен сок, който се приготвя с нишесте. Прилича на рядък крем и може както да се пие, така и да се яде.
Мляко с какао
Горещ шоколад с чурос

Студени напитки

редактиране
Кафе
Мате

Горещи напитки

редактиране

Традиционно топли се консумират следните напитки:

Газирани напитки

редактиране

Първообразът на безалкохолната газирана напитка е създаден през 1770 г. от английския химик Джоузеф Пристли (Joseph Priestley), който насища дестилирана вода с въглероден двуокис. Друг англичанин – Джон Мервин Нуут, подобрява техниката на своя предшественик, изобретявайки машина за газиране и я предлага за комерсиална употреба в аптеките.

 
Газирана вода

Технология

редактиране

Изработването на безалкохолната газирана напитка се състои в газиране на водата и смесване с други субстанции и се извършва в няколко етапа:

  • Деаерация – намаляване на количеството кислород в третирана (обработена) вода, което се постига посредством създаване на вакуум в затворен съд, или чрез заместване на кислорода с въглероден двуокис;
  • Карбонизация (от карбонвъглерод) – разпрашване на водата в затворен съд, който е под налягане с въглероден двуокис. Така водата се насища с въглероден двуокис. Процесът е зависим от температурата на газираната вода – колкото е по-ниска температурата, толкова по-лесно се карбонизира. При навлизането на предварително деарираната вода за карбонизиране тя преминава през така наречената Тръба на Вентури;
  • Смесване – газираната вода се смесва със сиропи, подсладители, аромати и други субстанции с цел получаване на безалкохолна газирана напитка. В промишлени количества те се смесват с високообемни помпи.
  1. Речник на българския език – БЕЗАЛКОХО̀ЛЕН, Институт за български език.
  2. а б Анна Сорокина – 11 руски напитки, които трябва да опиташ, 12 януари 2019.