Аминта (син на Андромен)

Аминта (на старогръцки: Ἀμύντας; Amyntas † 330 г. пр. Хр.) е приятел (hetairos) и военачалник на македонския цар Александър Велики.

Аминта
Ἀμύντας
Роден
Починал
330 г. пр.н.е.
Семейство
Братя/сестриСимия
Атал (диадох)
Полемон
Вижте пояснителната страница за други личности с името Аминта.

Той е най-големият от четирите сина на Андромен от Тимфея (Тимфая)] на река Бистрица.[1] Неговите братя са Симия († 330 г. пр. Хр.), Атал († 316 г. пр. Хр.) и Полемон († сл. 316 г. пр. Хр.). Братята му са взети от цар Филип II в македонския двор в Пела, където стигат до важни позиции.[2] Аминта става младежки приятел (syntrophoi) на изместения от управлението цар Аминта IV, който по-късно е убит от Александър.[3] Той се сприятелява с Филота. През 335 г. пр. Хр. той е комадир (taxiarchos) на отряд на pezhetairoi на Александър във войната против Тива.[4] През похода на Алексанър в Азия той се бие в битката при Иса (333 г. пр. Хр.).[5] През 332 г. пр. Хр. Александър го изпраща в Македония, за да събере нова войска. Към края на 331 г. пр. Хр. Аминта пристига в Суза с 6000 македонски пехотинци и 500 кавалеристи, 3500 тракийци пехотинци и 600 на кон, 4000 пелопонески наемници пехотинци и 380 на кон и 50 нови пажове. [6]

През 330 г. пр. Хр. Аминта и братята му са подозрени при Александър в предателство по време на „Димна-аферата“ и заради приятятелството им с Филота.[7] Аминта и братята му така се защитават, че Алексанър им повярва, че не са виновни. Ариан пише, че малко по-късно Аминта е ранен смъртно от стрела при обсадата на едно селище.[8]

Източници редактиране

  1. Диодор, Bibliotheca, xvii. 45; Курций Руф, Historiae Alexandri Magni, v. 1; Ариан, Anabasis Alexandri, iii. 27
  2. Диодор 16.94.4
  3. Курций Руф 7.1.11
  4. Ариан, Anabasis 1.14.2
  5. Ариан, Anabasis 2.8.4.; Курций Руф, 3.9.7
  6. Курций Руф 5.1.42; Диодор 17.65.1
  7. Курций Руф, 7.1.12
  8. Ариан, Anabasis 3.27.1 – 3

Литература редактиране