Амир Хосроу Дехлави
Амир Хосроу Дехлави, рождено име Абул Хасан Яминадин Хосроу (на персийски: ابوالحسن یمینالدین خسرو, на урду: ابوالحسن یمینالدین خسرو, на хинди: अबुल हसन यमीनुददीन ख़ुसरो), е средновековен персийски поет от индийски произход, легендарна фигура за индийската култура, известен също като музикант, създател на нови музикални инструменти и автор на класически индийски песни.
| Амир Хосроу Дехлави ابوالحسن یمینالدین خسرو | |
| персийски поет | |
 Амир Хосроу и младежи. Миниатюра на султан Хусейн Байгара, 15-и век. | |
| Роден | Абул Хасан Яминадин Хосроу
1253 г.
Патиали, Делхийски султанат, днешен индийски щат Утар Прадеш |
|---|---|
| Починал | 27 септември 1325 г.
Делхи, Делхийски султанат |
| Погребан | Индия |
| Религия | ислям |
| Националност | Индия |
| Литература | |
| Псевдоним | Дехлави |
| Жанрове | поезия, проза |
| Амир Хосроу Дехлави в Общомедия | |
Наричан е Пойната птица на Индия заради приноса му към развитието на персийската и индийската литература. Издава 5 дивана със стихове, създава исторически поеми и проза за събитията, на които е бил свидетел. В знак на почит към големия персийски поет Низами и в подражание на неговото Хамсе съчинява цикъл от 5 големи поеми в стил маснави.
Живял е в Делхийски султанат, бил е придворен поет и хронист. През целия си живот се ползвал с благоразположението на всички управлявали по неговото време султани.[1][2][3]
Биография редактиране
Роден е през 1253 г. в Патиали, град в Делхийския султанат (днес индийски щат Утар Прадеш), в семейство със смесена етническа принадлежност – бащата, Амир Сайфудин Махмуд, е от тюркски произход, а майката е от високо индийско потекло. Махмуд напуска Средна Азия поради монголското нахлуване и мигрира в Индия. Там той се жени и постъпва на военна служба при делхийския султан. Загива при едно от сраженията с монголците, когато Амир Хосроу е на 7 години. Семейството обаче запазва своето високо положение и това дава възможност на порасналия Амир Хосроу да привлече вниманието на сина на султана, принц Мохамад. Принцът, който е покровител на литература и изкуство, оценява високо поетичните способности на Амир Хосроу и младият поет става централна фигура в обкръжението на Мохамад. След смъртта на принца Амир Хосроу се мести в Делхи, където до края на живота си се радва на покровителството на всеки султан, заемал делхийския престол. Дехлави е псевдоним на Амир Хосроу, производно е от Делхи и означава делхийски.[4][5]
През 1272 г. поетът се присъединява към един от най-влиятелните суфистки тарикати Чищия и става близък с неговия глава, шейх Низамедин Аулия. Посвещава на шейха няколко свои поеми, нарича го свой учител, но не подчинява изцяло своето творчеството на суфистките идеи. Умира скоро след Аулия и е погребан в близост до неговия гроб в Делхи.[4][6]
Творчество редактиране
На Амир Хосроу принадлежи голям брой разнообразни по стил и съдържание произведения, написани на персийски – стихове, поеми на исторически теми, литературни есета, трудове за теорията на поезията и музиката. Смятан е за един от най-плодотворните персийски поети и е автор, според Джами, на 99 книги. Благодарение на своето знание на персийски, арабски, турски и индийски езици създава остроумни смислови съчетания, използва игра на думи, прилага впечатляващи литературни подходи. Обогатява персийската литература с индийска тематика и същевременно допринася за развитието на индийската поезия чрез привнасяне на елементи от персийската поетическа система. Значителният му принос към двете големи средновековни литератури прави Дехлави техен забележителен представител.[4][6][7]
Като почитател на творчеството на Низами Дехлави е един от първите и успешните негови последователи. В подражание на прочутото „Хамсе“ той създава своя цикъл от пет поеми, известни като „Хамсе на Амир Хосроу“. Известният иранист Ян Рипка оценява високо както нивото на този цикъл, така и неговото значение за персийската литература. В рамките на своето хамсе (петокнижие) освен поемите, които са с подобен сюжет, както при Низами, Дехлави включва и оригинално съдържание. Поемата „Хащ Бехещ“ („Осем райски градини“), оформена в същия вид и разказваща за същите събития, като тези, описани в „Хафт пейкар“ на Низами, съдържа една различна приказка на първата принцеса. Приказката става известна в англоезичната среда под название „Тримата принцове на Серендип“ и въвежда в употреба понятието серендипити (serendipity).[8] Хамсе на Дехлави изиграва важна роля за популяризирането на наследството на Низами.[4][7]
Амир Хосроу съчинява стиховете освен на персийски и на арабски език, и на хиндустани, използва в своите съчинения много думи от санскрит и пракрит. Стиховете, написани на индийски диалекти, изследователите на творчеството му разглеждат като опити за прилагане на арабо-персийската прозодия и ги свързват с развитието на литературата на урду. С неговото име свързват множество индийски гатанки и каламбури.
Музикалните си знания Дехлави проявява чрез песни, които създава, съчинявайки музика към индийските си стихове. Песните с предполагаемо негово авторство се пеят и се ползват с успех и в днешна Индия. Макар че няма исторически доказателства, широко е разпространено мнението, че съчиненията на Дехлави са в основата на възникването на такива музикални форми като кавали, тарана и др. На него се приписва и изобретяването на музикалните инструменти ситар и табла. [3][4][6][9]
Списък на известни произведения редактиране
Литературното наследство на Амир Хосроу се характеризира с разнообразие на жанрове. Наред с традиционните касиди, газели, рубаи и други малки форми той създава големи поеми, пише историческа проза, автор е на научни трудове. Произведенията отразяват събитията в обществения и политическия живот на султаната, съдържат множество интересни детайли за индийската култура, традиции и природа.[4][6]
Поезия редактиране
Пет дивана със стихове под общото название „Пет съкровища“ (پنج گنج, Пяндж гяндж), всеки от които се отнася до определен период от живота на Дехлави:
- „Дар на детството“ (تحفةالصّغر, Тохфат ал-сегар), 1273 г., първият диван, събрал стиховете, написани до 19-годишната възраст;
- „Среда на живота“ (وسطالحیوة, Васт ал-хаят), 1279 г., вторият диван със стихове, написани на възраст между 20 и 34 години;
- „Възход на съвършенство“ (غرّةالکمال Горат ал-камал), 1294 г., с голям увод в проза с автобиографични данни;
- „Остатък от чистота“ (بقیة نقیّه, Багия-йе нагия), 1316 г., четвъртият диван;
- „Връх на съвършенство“ (نهایةالکمال, Нехаят ал-камал), 1325 г., последният диван, създаден малко преди смъртта на поета.
Сборник от пет маснави, „Хамсе на Амир Хосроу“, написани през периода 1298 – 1301 в почит на Низами и по подобие на неговото Хамсе:
- „Изгревът на светилата“ (مطلعالانوار, Матла-е ал-анвар) – съответства на „Съкровищница на тайни“;
- „Ширин и Хосроу“ (شیرین و خسرو, Ширин о Хосроу) – съответства на „Хосроу и Ширин“;
- „Маджнун и Лейли“ (مجنون و لیلی, Маджнун о Лейли) – съответства на Лейли и Маджнун;
- „Огледало на Искандер“ (آیینهٔ سکندری, Айне-йе Ескандари) – съответства на „Ескандарнаме“, но е посветено на последните години на Александър Македонски и неговата смърт;
- „Осем райски градини“ (هشت بهشت, Хащ бехещ) – съответства на „Хафт пейкар“.
Големи поеми в стил маснави с описание на исторически събития и възхвала на участващите в тях високи покровители на поета:
- „Среща на две благи звезди“ (قرانالسعدین, Геран ал-садаин), 1289 г., описва се помиряването на Бугра Хан, султан на Бенгалия, със сина му Кайгобад, делхийския султан;
- „Ключ към победи“ (مفتاحالفتوح, Метфах ал-фотух), 1291 г., поема за победите на султан Джалаладин Фируз Халджи.
- „Довалрани и Хазер Хан“ (دولرانی و خضرخان, Довалрани о Хазер Хан) или Ашига (عاشقیہ, Ашгия), 1316 г., история на любовта на Хазер Хан, сина на Джалаладин, и индийската принцеса Довалрани.
- „Тоглаг-наме“ (تغلقنامه), хроника на династията Тоглаг, управлявала Делхийски султанат в периода 1321 – 1413.
Образец на поетичното майсторство на Амир Хосроу:
- „Девет небосвода“ (نه سپهر, Нох сепехр), 1318 г. Използват се девет поетични метри, описани са индийските традиции.
Проза редактиране
- „Съкровищата на победите“ (خزائن الفتوح, Хазаен ал-фотух), 1311 г., описва постиженията на султан Аладин Халджи.
- „Вълшебства на Хосроу“ (اعجاز خسروى, Еджаз-е Хосрави), 5-томно събрание на завършени през 1319 г. разнообразни произведения, най-ярко проявили литературния талант на Хосроу Дехлави.
Източници редактиране
- ↑ ((en)) Encyclopaedia Britannica. Amīr Khosrow Indian poet
- ↑ Jaswant Lal Mehta. Advanced Study in the History of Medieval India. Sterling Publishers Pvt. Ltd, 1980. ISBN 9788120706170. p. 10. (на английски)
- ↑ а б ((en)) Abhik Majumdar, AMIR KHUSRO & HIS INFLUENCE ON INDIAN CLASSICAL MUSIC, The Bangalore Review, July, 2013
- ↑ а б в г д е ((ru)) Алиев Г.Ю. „Персоязычная литература Индии“[неработеща препратка], Наука, 1968, стр. 49 – 65
- ↑ Iraj Bashiri. „Amir Khusrau Dihlavi“
- ↑ а б в г ((en)) Encyclopædia Iranica. AMĪR ḴOSROW DEHLAVĪ
- ↑ а б ((fa)) درباره امیر خسرو دهلوی
- ↑ ((en)) Encyclopaedia Iranica. ḴAMSA OF AMIR ḴOSROW
- ↑ ((en)) Dileep Karanth, Amir Khusrau’s Contributions to Indian Music: A Preliminary Survey, Humanity Commons, 2018