Амасийска епархия
- Тази статия е за православната епархия. За римокатолическата вижте Амасийска архиепархия (Римокатолическа църква).
Амасийската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Αμασείας) е титулярна епархия на Вселенската патриаршия. Диоцезът съществува от 325 до 1922 година с център в град Амасия, а по-късно Амисос, на турски Самсун. Титлата на предстоятеля е Митрополит на Амасия, ипертим и екзарх на Черно море.[1]
Амасийска епархия | |
Карта на малоазийските епархии около 1880 г. | |
„Света Троица“ в Амисос | |
Местно име | Ιερά Μητρόπολη Αμασείας |
---|---|
Църква | Вселенска патриаршия |
Страна | Византийска империя, Османска империя |
Център | Амасия, Амисос |
Катедрална църква | „Света Троица“ |
Дата на основаване | 325 г. |
Дата на закриване | 1922 г. |
Предстоятел | вакантна |
Сан | митрополит |
История
редактиранеАмасия е основан около 300 година пр. Хр. от крал Митридат Ι Понтийски. Амасийската митрополия е основана в 325 година, първоначално под почетния примат на Кесарийската, а от 451 година директно под управлението на Константинополската патриаршия. В VII век има 6 подчинени епископии, а в ΧΙΙ век – 7. След селджукската окупация на района епископиите постепенно намаляват и в XIV век не остава нито една, а седалището се мести на север в Амисос. Амисос е основан през VII век пр. Хр. от милетски гърци.[1]
След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война и обмена на население между Гърция и Турция в 1922 година, на територията на епархията не остава православно население.[2]
Митрополията граничи с Черно море на север и юг, с Неокесарийската на изток, с Неокесарийската и Кесарийската на юг и с Кесарийската и Неокесарийската (Гангренска част) на запад. Други важни градове в диоцеза са Синопи (Синоп), Егялос (Аянджък), Темискира (Чаршамба), Термодон (Терме), Пафра (Бафра), Неоклавдиуполис (Везиркьопрю), Вувасио (Боябат), Лаодикия (Ладик), Фазимон (Мерзифон) и Ираклия (Ербаа).[1]
-
Интериорът на „Света Троица“
-
Катедралата отвън
-
Кръщелно от Амасийската митрополия, 1917 г.
- Митрополити
Име | Име | Управление | Забележка | Години |
---|---|---|---|---|
Герасим | Γεράσιμος | ~ 1676[3] | ||
Паисий | Παΐσιος | септември 1780 – 1809 † | ? – 1809 | |
Неофит | Νεόφυτος | декември 1809 – юли 1826 | подал оставка, по-късно амасийски м. | |
Дионисий | Διονύσιος | юли 1826 - януари 1827 | от силиврийски м., уволнен, по-късно амасийски м. | ? – 1877 |
Неофит | Νεόφυτος | януари 1827 – август 1828 | по-рано амасийски м., подал оставка | |
Мелетий | Μελέτιος | август 1828 – ноември 1830 | в солунски м. | 1772 – 1845 |
Дионисий | Διονύσιος | ноември 1830 - септември 1835 | по-рано амасийски м., уволнен, по-късно никомидийски м. | ? – 1877 |
Калиник | Καλλίνικος | септември 1835 - 5 март 1847 † | от димотишки м. | ? – 1847 |
Кирил | Κύριλλος | март 1847 - 21 септември 1855 | от еноски м., във вселенски п. | 1800 – 1872 |
Софроний I | Σωφρόνιος | 27 септември 1855 - 20 септември 1863 | от хиоски м., във вселенски п. | 1798 – 1899 |
Софроний II | Σωφρόνιος | 17 януари 1864 - 28 юни 1887 † | от артенски м. | около 1800 – 1887 |
Антим ΙΙ | Άνθιμος | 22 юли 1887 - 5 февруари 1908 | от белградски м., уволнен | 1824 – 1909 |
Герман | Γερμανός | 5 февруари 1908 – 27 октомври 1922 | от костурски м., в янински м. | 1866 – 1935 |
Спиридон | Σπυρίδων | 27 октомври 1922 – 15 април 1924 | от янински м., в янински м. | 1873 – 1956 |
Герман | Γερμανός | 12 август 1924 – 10 февруари 1935 † | от унгарски м. | 1866 – 1935 |
Апостол | Απόστολος | 25 октомври 1951 - 29 ноември 1957 † | по-рано родоски м. | 1878 – 1957[2] |
Павел | Παύλος | 5 май 2014 - 4 юни 2022 | от шведски м. | 1935 – 2022 |
Бележки
редактиране- ↑ а б в Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 96. Посетен на 13 септември 2014.
- ↑ а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 97. Посетен на 13 септември 2014.
- ↑ Δελιάλης, Ν. Δύο Πατριαρχικά Σιγίλλια Διονυσίου του Δ' και Γρηγορίου του Ε' // Μακεδονικά (1). 2017. DOI:https://doi.org/10.12681/makedonika.9121. с. 112. Посетен на 19 септември 2020.