Софроний IV Александрийски

Софроний IV Александрийски (на гръцки: Σωφρόνιος) е гръцки православен духовник.[1]

Софроний IV Александрийски
Софроний IV (Патриарх Александрийский).jpg
Роден
Починал
Александрия, Египетски хедиват
Погребан Египет

Религия Православие
Подпис Signature of Sophronius III.png
Софроний IV Александрийски в Общомедия

БиографияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

Роден е в махалата на Цариград Дзивали със светското име Ставрос (Ставракис) Мейдандзоглу (Σταύρος, Σταυράκης Μεϊδαντζόγλου) във видното търговско семейство на Фотиос Василиу Мейдандзоглу и Анастасия. Според хронисти на църквата е роден в 1798 година, а според свидетелство на брат му - в 1802 година. Заради мястото му на раждане е наричан и Византийски (Βυζάντιος).[2] Завършва Великата народна школа.[1] В декември 1820 година в църквата „Свети Николай Дзивалски“ е ръкоположен за дякон от архиепископ Митрофан Аристийски и приема името Софроний. Служи като дякон при патриарх Григорий V Константинополски в катедралата „Свети Георги“ до смъртта му в 1821 година. От 1821 до 1839 година е дякон на митрополит Козма Мраморноостровен (1821 - 1830), когото последва във Виза (1830 - 1837) и на Хиос (1837 - 1839).[2]

Хиоски митрополитРедактиране

След смъртта на Козма Хиоски, през юни 1839 година Софроний е избран за хиоски митрополит и е ръкоположен за презвитер. На 29 юни е ръкоположен за митрополит на Хиос от патриарх Григорий VI Константинополски.[1][2]

Амасийски митрополитРедактиране

На 27 септември 1855 година е избран за амасийски митрополит.[1] Като митрополит в Амасия отваря нови гръцки училища. В 1858 - 1860 година е член на Общото събрание, което трябва да изработи и приеме Общ канон за управление на Константинополската църква при патриарх Григорий VII Константинополски. Докато е в Патриаршията служи като викарий на Патриаршеската хазна (скевофилакс). В 1860 година, когато на трона се възкачва Йоаким II Константинополски, Софроний Амасийски заминава за епархията си.[2]

Вселенски патрирахРедактиране

След смъртта на патриарх Йоаким II, изборът на нов е организиран от наместника на престола Мелетий Рашко-Призренски. На първото заседание 74 делегати (18 архиереи и 56 миряни) определят 13 допустими кандидати. Те са предадени на Високата порта, която изключва бившите патриарси и връща списък с 9 имена. На второто заседание на 20 септември (2 октомври) 1863 година са избрани трима - Неофит Фанариоферсалски (48 гласа), Константий Трапезундски (41 гласа) и Софроний Амасийски (39 гласа). От тях за вселенски патриарх е избран Софроний с 10 гласа срещу Неофит (9 гласа) и Константий (0 гласа).[2]

Като патриарх Софроний работи за подобряване на финансите на патриаршията, за развитието на гръцкото образование и налагането на гърцизма в Османската империя. Полага особени грижи за Великата народна школа, като основава централно настоятелство и назначава за директор Евстатиос Клеовулос. Възстановява патриаршеската школа за църковна музика. При управлението си прави около 40 архиерейски назначения. През май 1865 година издига в митрополия Червенската епископия. На 1 юни 1865 година по искане на Църквата на Гърция с патриаршески томос Софроний III Константинополски ѝ предава юрисдикцията върху Йонийските острови, след присъединяването на Йонийската република към Кралство Гърция.[2]

По отношение на Българския въпрос патриарх Софроний III съставя комисия за разглеждане на исканията на българите, която на 9 юни 1861 година подготвя отговор на последните 8 искания на българската община. Комисията се съгласява да предостави на българите 28 гласа на патриаршеските избори, отхвърля исканията за състава на Светия синод и Българския смесен съвет, избора на архиереи и употребата на славянски в богослужението. На 26 април 1866 година недоволната българска община прави още едно предложение, Патриаршията го отхвърля и изготвя собствен план за разрешаване на въпроса.[2]

Софроний подава оставка на 4 декември 1866 година заради така наречения Манастирски въпрос - конфискацията на манастирските земи от румънското правителство и едностранното обявяване на автокефалията на Румънската православна църква. Оттегля се на Принцовия остров.[1]

Александрийски патриархРедактиране

На 30 май 1870 година е избран за александрийски патриарх.[1] В 1888 година създава църквата „Преображение Господне“ в Порт Саид. Като патриарх през юли 1890 година уволнява несправедливо митрополит Нектарий Пендаполски, който по-късно е обявен за светец.[3]

Умира на 22 август 1899 година.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж Ο Παναγιώτατος Πατριάρχης Αλεξανδρείας και πάσης γης Αιγύπτου κυρός Σωφρόνιος ο Δ΄ (1798-1899). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 16 октомври 2020 г.
  2. а б в г д е ж Σωφρόνιος Γʹ. // Οικουμενικό Πατριαρχείο. Посетен на 16 октомври 2020 г.
  3. Sophronios IV (1870-1899). // Greek Orthodox Patriarchate of Alexandria and All Africa. Посетен на 16 октомври 2020 г.
Козма хиоски митрополит
(29 юни 1839 – 27 септември 1855)
Григорий
Кирил амасийски митрополит
(27 септември 1855 – 20 септември 1863)
Софроний
Йоаким II вселенски патриарх
(20 септември 1863 – 4 декември 1866)
Григорий VI
Никанор александрийски патриарх
(30 май 1870 – 22 август 1899)
Фотий