Анастас Башев
Анастас[1] Григоров Башев е български учител, деец на късното Българско възраждане в Македония.[2]
| Анастас Башев | |
| български просветен деец | |
| Роден |
1855 г.
|
|---|---|
| Починал | 1944 г.
|
Биография редактиране
Анастас Башев е роден в 1854[3] или 1855 година в югозападномакедонския град Ресен, тогава в Османската империя.[2] Дълги години Башев е български учител и църковен деец в Преспанско.
Башев е сподвижник на ученика си Даме Груев. Башев пренася Самуиловия надпис от село Герман, Преспанско в София.[2] На 29 август 1906 г. Даме Груев му изпраща благодарствено писмо:
| „ | Макар тъй далеч от теб, пръснати пак по гори и планини с оръжие в ръка ние винаги си спомняме за теб и те приветствуваме. Нека Бог ти дари щастливи и дълги дни, за да видиш плода от твоя дългогодишен труд. Ти вля своето мощно слово в много българи, обич към родината си, а особено в нашите млади души, такава която закрепна и нараства заедно с нас. Напуснали училищната скамейка пак ние носим тая любов със себе си, готови с нея да се освободим или умрем.
С радост и трепетни вълнения намираме Демирхисарско, Ресенско и Преспанско твоята безгранична дейност, която ни дава жизнена сила, за да сме несъкрушими макар и под напора на турските пълчища, каквито ги знаеш и през въстанието ни. Впрочем нека Бог освободи от запора на турските власти, за да поучителствуваш. Нека Бог да даде сила и на нашия нож да съкру-шим врага на пашата родина. За неизброимите учители и ученици Башеви възпитаници Даме Груев[4] |
“ |
Умира в София в 1944 година.[2] Оставя автобиографични бележки, озаглавени „Кратки исторически спомени от дългогодишното ми учителствуване по Македония при развитието на черковния ни въпрос и през революционната епоха на Македония“, в които има сведения за българското църковно-просветно движение в Ресен до 1878 година, за учителстването на Башев в Смилево, в Ресен, в Любойно, в Герман (1909), за борбата с чуждите пропаганди, за Илинденско-Преображенското въстание в Ресен, както и за дейността на Даме Груев, Пере Тошев, Трайко Китанчев и Петър Попарсов.[3]
Бележки редактиране
- ↑ Името се среща и като Атанас.
- ↑ а б в г Парцел 31 // София помни. Архивиран от оригинала на 2016-01-28. Посетен на 21 януари 2016.
- ↑ а б Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 87.
- ↑ Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 763 – 764. Посетен на 23 януари 2016.