Уикипедия

Любойно

селище в Република Македония

Любойно (на македонска литературна норма: Љубојно) е село в югозападната част на Северна Македония, община Ресен. Населението му е около 150 души.

Любойно
Љубојно
— село —
Ljubojno.JPG
North Macedonia relief location map.jpg
40.895° с. ш. 21.1378° и. д.
Любойно
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Долна Преспа
Надм. височина 1266 m
Население 186 души (2002)
Пощенски код 7318
МПС код ВТ
Любойно в Общомедия

ГеографияРедактиране

Намира се на 2 километра източно от Преспанското езеро, на 900 метра надморска височина.

ИсторияРедактиране

 
Мост при Любойно през Първата световна война, 24 април 1917 г.

Любойно се споменава в хрисовул на Стефан Душан от 1347 година, според който архиепископ Николай Охридски е дарил на Трескавечкия манастир свой метох, разположен в селото.[1]

В XV век в Любойно са отбелязани поименно 103 глави на домакинства.[2] Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Лубойна, хас на Касъм паша, с 56 ханета гяури, 56 ергени гяури и 4 вдовици гяурки.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Любойно (Luboïno) е посочено като село в каза Ресен със 106 домакинства и 300 жители мюсюлмани и 10 българи.[4]

Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на XIX век Любойно има 550 жители българи християни и 40 албанци мохамедани.[5]

Всички християнски жители на Любойно в началото на XX век са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 744 българи екзархисти и 42 албанци. В селото има българско училище.[6]

По време на Илинденското въстание са изгорени всички 105 къщи в Любойно, убити са Костадин Петров, Симо Петров, Стоян Пекаров, Иван Ристов, Колейца Голомадева, Стоян Илиев, Спасе Митрев, Фоте Ложанче, Митре Стоянов, Евтим Стоянов, Сърбин Павлев, Лазарица Видинова, Стоян Трайков, Яневица Гърчева, Иван Ралич, Никола Стефанов, Коле Стоянов. От селото 80 души участват във въстаническите чети, като само Васил Стефанов загива.[7] Опожарена е и българската църква.[8] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[9]

Разкази на четника Стасо и бай Ничо от Любойно за разорението на селото в 1903 г.

Около това врѣме... въ нашето село бидоха убити 15 души. Между тѣхъ имаше и три жени. Макарь 80 души четници да бранѣха селото, нъ нищо не бѣ въ състояние да спре многобройната сгань отъ войски, илявета и башибозукъ. Нападнаха селото, ограбиха го и го изгориха. Същеврѣменно изгориха и ближнето до насъ село Брайчино. Населението, което се бѣ отеглило въ планината, на третия день биде заобиколено отъ войска. Въ същата минута[10] нѣкѫдѣ се чу пушка. Тогава войската се спусна и съ единъ залпъ уби деветь души отъ Брайчино. Двѣтѣ млади невѣсти между деветьтѣ прѣдварително бидоха опозорени и послѣ убити. Слѣдъ това войската откара цѣлото население въ Наколецъ, дѣто ни държаха плѣнени цѣли двѣ седмици. Мѫкитѣ, които изтеглихме въ Наколецъ, не могатъ да се изкажатъ: биеха ни, изтезаваха ни по най-грозенъ начйнъ, като ни газѣха съ краката. Това правѣше най вече башибозукътъ. Рустемъ отъ Пѫпле, Решидъ отъ Наколецъ и Джелйо онбаши отъ Крани не знаеха какъ и какъ по жестоко да си отмъстятъ. Прѣдъ очитѣ ни се продаваха ограбенитѣ вещи и покѫщнина на никаква цѣна. Така безчовѣчно ни тъпчеха, до като отъ Битоля пристигна каймакаминътъ, който ни разрѣши да се възвърнемъ въ изгоренитѣ села. Въ Брайчино двѣтѣ църкви останаха здрави, та народьтъ има дѣ да се събере и моли на Бога, а въ нашето село и това нѣма, па и иначе отъ страна на храна почти населението гладува. Снопето ни изгориха, а готовото жито ни задигнаха.[11]

През декември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Преспа, за да раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Темчев пише:

„ ...многобройна войска, която усилено върви къмъ Любойно. И наистина, прѣди да влѣземъ въ Любойно, ние видѣхме, че войскитѣ го заобиколили вече отъ три разни страни. На край селото черквата бѣ изгорена. Изгорени бѣха и всички 105 български кѫщи и 11 турски. Само една малка кѫщица по срѣдъ селото бѣ останала здрава. Всички селяни живѣеха въ колиби. Дѣдо владика слѣзе да си отпочине въ колибата на селския

свещеннкъ Христо. За Любойно и другитѣ изгорени села бѣха[12] прѣдвидени помощи, които мислѣхме, че сѫ вече изпратени отъ Битоля по селския свещеникъ. Нъ оказа се, че тие вещи не били още пристигнали. Войскитѣ заобиколиха селото. Една часть на чело съ бинбашията влѣзе вѫтрѣ. Дѣдо владика рѣши да си заминемъ и да прѣношуваме въ ближнето село Щърбово... На излизане отъ селото, ние видѣхме, какъ войскитѣ разкарваха селянитѣ отъ колиба въ колиба. Отъ послѣ се узна, че бинбашията отъ Наколецъ съ цѣлъ табуръ войска дошълъ да прави обискъ въ Любойно и да лови комити. Нѣма съмнѣние, че това бѣше въ свързка съ нашето пристигане въ селото.[13]

 “

Според официални османски данни по време на въстанието в селото изгарят 11 турски и 105 български къщи.[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

 
Входът на селото
 
Ябълковата реколта 2013 г. и оцелялата фасада на старото училище

Според преброяването от 2002 година селото има 186 жители, от които:[16]

Националност Всичко
македонци 175
албанци 10
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 0
бошняци 0
други 0

Около и в Любойно има 10 църкви. „Св. св. Петър и Павел“ е изградена в 1923 година на 1,5 km източно от селото и има впечатляваща камбанария. „Свети Йоан Богослов“ е главната селска църква от 1861 година. „Свети Атанасий“ на 1 km източно е от 1623 година. Малката „Света Богородица“ е разположена западно от селото. В западния край на селото е малката и неугледна „Света Марена“. „Света Богородица Пречиста“ е строена върху стара църква със запазени стенописи от XVII век. „Свети Никола“ е малка сграда с полукръгла апсида от XIV век. „Свети Димитър“ е малка църква на около километър западно от селото. „Свети Илия“, източно от селото на пътя за Брайчино, вероятно е сторена в XIX век и по-късно обновена.[17][18]

ЛичностиРедактиране

Родени в Любойно
  •   Васил Танчев Голомадев, български революционер от ВМОРО[19]
  •   Владо Туджаров, български общественик
  •     Йосиф Грезловски - Гандето (р. 1945), северномакедонски писател
  •   Йоше Шерденков, български революционер от ВМОРО
  •   Коста Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[20]
  •   Ламбе Алабаковски (р. 1987), северномакедонски певец
  •   Методия Фотев (р. 1932), северномакедонски писател
  •   Наум Манивилов (1934 – 1961), писател от Народна република Македония
  •   Никола Христов Бубутиев, български революционер от ВМОРО[21]
  •   Спиро Фотев Ложанков, български революционер от ВМОРО[22]
  •   Христо Попдимитров, български революционер от ВМОРО[19]
  •   Яндрия Стоянов Казиов, български революционер от ВМОРО[22]
Починали в Любойно

Типична архитектураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 341.
  2. ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  3. ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
  4. ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  7. ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 15.
  8. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 44.
  9. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 108.
  10. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 96.
  11. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 97.
  12. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 92.
  13. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 93.
  14. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 95.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
  16. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-12-14 
  17. ↑ Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 27 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-10-03 в Wayback Machine.
  18. ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  19. ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  20. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  21. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  22. ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II.. Државен архив на Република Македонија, 2016.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Любойно&oldid=11417297“.