Уикипедия

Любойно

селище в Република Македония

Любойно (на македонска литературна норма: Љубојно) е село в югозападната част на Северна Македония, община Ресен. Населението му е около 150 души.

Любойно
Љубојно
— село —
Ljubojno.JPG
North Macedonia relief location map.jpg
40.895° с. ш. 21.1378° и. д.
Любойно
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Долна Преспа
Надм. височина 1266 m
Население 186 души (2002)
Пощенски код 7318
МПС код ВТ
Любойно в Общомедия

ГеографияРедактиране

Намира се на 2 километра източно от Преспанското езеро, на 900 метра надморска височина.

ИсторияРедактиране

 
Мост при Любойно през Първата световна война, 24 април 1917 г.

Любойно се споменава в хрисовул на Стефан Душан от 1347 година, според който архиепископ Николай Охридски е дарил на Трескавечкия манастир свой метох, разположен в селото.[1]

В XV век в Любойно са отбелязани поименно 103 глави на домакинства.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Любойно (Luboïno) е посочено като село в каза Ресен със 106 домакинства и 300 жители мюсюлмани и 10 българи.[3]

Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на XIX век Любойно има 550 жители българи християни и 40 албанци мохамедани.[4]

Всички християнски жители на Любойно в началото на XX век са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 744 българи екзархисти и 42 албанци. В селото има българско училище.[5]

По време на Илинденското въстание са изгорени всички 105 къщи в Любойно, убити са Костадин Петров, Симо Петров, Стоян Пекаров, Иван Ристов, Колейца Голомадева, Стоян Илиев, Спасе Митрев, Фоте Ложанче, Митре Стоянов, Евтим Стоянов, Сърбин Павлев, Лазарица Видинова, Стоян Трайков, Яневица Гърчева, Иван Ралич, Никола Стефанов, Коле Стоянов. От селото 80 души участват във въстаническите чети, като само Васил Стефанов загива[6]. Опожарена е и българската църква[7].

 
Входът на селото
 
Ябълковата реколта 2013 г. и оцелялата фасада на старото училище

Според преброяването от 2002 година селото има 186 жители, от които:[8]

Националност Всичко
македонци 175
албанци 10
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 0
бошняци 0
други 0

Около и в Любойно има 10 църкви. „Св. св. Петър и Павел“ е изградена в 1923 година на 1,5 km източно от селото и има впечатляваща камбанария. „Свети Йоан Богослов“ е главната селска църква от 1861 година. „Свети Атанасий“ на 1 km източно е от 1623 година. Малката „Света Богородица“ е разположена западно от селото. В западния край на селото е малката и неугледна „Света Марена“. „Света Богородица Пречиста“ е строена върху стара църква със запазени стенописи от XVII век. „Свети Никола“ е малка сграда с полукръгла апсида от XIV век. „Свети Димитър“ е малка църква на около километър западно от селото. „Свети Илия“, източно от селото на пътя за Брайчино, вероятно е сторена в XIX век и по-късно обновена.[9][10]

ЛичностиРедактиране

Родени в Любойно
  •   Васил Танчев Голомадев, български революционер от ВМОРО[11]
  •   Владо Туджаров, български общественик
  •     Йосиф Грезловски - Гандето (р. 1945), северномакедонски писател
  •   Йоше Шерденков, български революционер от ВМОРО
  •   Коста Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[12]
  •   Ламбе Алабакоски (р. 1987), северномакедонски певец
  •   Методия Фотев (р. 1932), северномакедонски писател
  •   Наум Манивилов (1934 – 1961), писател от Народна република Македония
  •   Никола Христов Бубутиев, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Спиро Фотев Ложанков, български революционер от ВМОРО[14]
  •   Христо Попдимитров, български революционер от ВМОРО[11]
  •   Яндрия Стојанов Казиов, български революционер от ВМОРО[14]
Починали в Любойно

Типична архитектураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 341.
  2. ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  3. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  5. ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905., pр. 170-171.
  6. ↑ Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.15
  7. ↑ Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.44.
  8. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. ↑ Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  10. ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  11. ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  12. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  13. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  14. ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II.. Државен архив на Република Македонија, 2016.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Любойно&oldid=10498703“.