Анастас Дудулов

български скулптор

Анастас Периклиев Дудулов е български скулптор. До около 1930 година подписва някои от произведенията си с псевдонима Богданов.[1]

Анастас Дудулов
български скулптор
Роден
Починал
25 април 1971 г. (78 г.)
Погребан Централни софийски гробища, София, Република България

Учил в Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Учители Жеко Спиридонов
Направление скулптура
Семейство
Баща Перикъл Дудулов
Братя/сестри Димитър Дудулов
Анастас Дудулов в Общомедия

БиографияРедактиране

Дудулов е роден в западномакедонския град Струга в 1892 година. Син е на учителя Перикъл Дудулов и Аспасия Иванова Чакърова. Негов брат е астрономът Димитър Дудулов. Участва в Първата световна война като подпоручик в девета допълнителна дружина.[2] През 1919 година завършва скулптура в Художественото индустриално училище в класа на професор Жеко Спиридонов. Между 1921 и 1923 година специализира скулптура в Пражката художествена академия и дърворезба и цизелиране във Висшето училище по приложни изкуства. Завръща се в България и през 1932 година започва да преподава скулптура в Академията. От 1937 година е професор. Участва в множество общи художествени изложби в България и чужбина – Лондон, Париж, Прага. През 1946 година участва в комисията за македонско народно творчество към Македонияския научен институт заедно с Михаил Сматракалев и Васил Христов, като публикуват статии в списание „Македонска мисъл“. Подготвят също създаването на „Етнографски музей на материалната битова култура на македонския народ“ от вече съществуващата сбирка към МНИ.[3]

В Централен държавен архив се съдържат множество негови снимки, документи и спомени – ф. 937к, 1 опис, 439 а.е.[4]

ТворчествоРедактиране

 
„На падналите във войните“, Златица, 1925 г.
 
„На първата пушка“, до Калъчевия мост, Копривщица, 1930 г.
 
„На падналите за родината чепинци“, Чепино, 1934 г.

Дудулов работи в областта на декоративната скулптура, фигуралната композиция и портрета. Използва разнообразни техники и материали (камък, дърво, метал). Изкуствоведите определят творбите му като реализъм и критически реализъм, застъпваните теми са от ежедневието и трудовия живот на селяните, както и българското народно творчество. Автор е на много паметници на открито, сред които:

Скулптурите „Учителят Перикли Дудулов“ (1927), „Писателят Ст. Л. Костов“ (1937), „Пуяк“ (1950-те), „Вестител на мира“ (1958) и „Оплаквачка“ (1967) са в списъка на активите на Държавна агенция „Архиви“. Скулптури на Дудулов са притежание на Националната художествена галерия, много художествени галерии в България и чуждестранни сбирки.

ОтличияРедактиране

През 1921 година е награден с ордена „За гражданска заслуга“, а през 1938 година получава и ордена „Свети Александър“, връчени му от цар Борис III.[5] През 1937 година е удостоен със златен медал от Парижкото изложение за релефа „Климент Охридски“[6] През 1961 година му е връчен и орден „Кирил и Методий“ I степен.[7]

РодословиеРедактиране

 
 
 
Мате Дудулов
(? — 1876)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янкула Дудулов
(? — 1895)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Перикъл Дудулов
(около 1869 — ?)
 
Аспасия Чакърова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастас Дудулов
(1892 — 1971)
 
Димитър Дудулов
(1894 — 1980)
 


БележкиРедактиране

  1. Архив на Художествена галерия „Станислв Доспевски“, Пазарджик, ф. Д - 31.
  2. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 84.
  3. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 379
  4. Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 294 - 295.
  5. ЦДА, ф. 937К, инв. о. 1, а. е. 12.
  6. Марински, Л. Дудулов, Анастас Периклиев. - В: Българска скулптура 1878 - 1974. София, 1975, 86.
  7. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.