Анастас Дудулов
Анастас Периклиев Дудулов е български скулптор. До около 1930 година подписва някои от произведенията си с псевдонима Богданов.[1]
| Анастас Дудулов | |
| български скулптор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Учители | Жеко Спиридонов |
| Направление | скулптура |
| Семейство | |
| Баща | Перикъл Дудулов |
| Братя/сестри | Димитър Дудулов |
| Анастас Дудулов в Общомедия | |
Биография редактиране
Дудулов е роден в западномакедонския град Струга в 1892 година. Син е на учителя Перикъл Дудулов и Аспасия Иванова Чакърова. Негов брат е астрономът Димитър Дудулов. Участва в Първата световна война като подпоручик в девета допълнителна дружина.[2] През 1919 година завършва скулптура в Художественото индустриално училище в класа на професор Жеко Спиридонов. Между 1921 и 1923 година специализира скулптура в Пражката художествена академия и дърворезба и цизелиране във Висшето училище по приложни изкуства. Завръща се в България и през 1932 година започва да преподава скулптура в Академията. От 1937 година е професор. Участва в множество общи художествени изложби в България и чужбина – Лондон, Париж, Прага. През 1946 година участва в комисията за македонско народно творчество към Македонияския научен институт заедно с Михаил Сматракалев и Васил Христов, като публикуват статии в списание „Македонска мисъл“. Подготвят също създаването на „Етнографски музей на материалната битова култура на македонския народ“ от вече съществуващата сбирка към МНИ.[3]
В Централен държавен архив се съдържат множество негови снимки, документи и спомени – ф. 937к, 1 опис, 439 а.е.[4]
Творчество редактиране
Дудулов работи в областта на декоративната скулптура, фигуралната композиция и портрета. Използва разнообразни техники и материали (камък, дърво, метал). Изкуствоведите определят творбите му като реализъм и критически реализъм, застъпваните теми са от ежедневието и трудовия живот на селяните, както и българското народно творчество. Автор е на много паметници на открито, сред които:
- Златица, „На падналите във войните“, 1925,
- Копривщица, „На първата пушка“, 1928,
- Пазарджик, паметник на Константин Величков, 1931,
- Русе, „На разстреляните русофили“, 1934,
- Чепино, „На падналите за родината чепинци“, 1934
- Плевен, „На Съветската армия“, 1951,
- Сопот, барелеф на Иван Вазов на родната му къща, 1935 и други.
Скулптурите „Учителят Перикли Дудулов“ (1927), „Писателят Ст. Л. Костов“ (1937), „Пуяк“ (1950-те), „Вестител на мира“ (1958) и „Оплаквачка“ (1967) са в списъка на активите на Държавна агенция „Архиви“. Скулптури на Дудулов са притежание на Националната художествена галерия, много художествени галерии в България и чуждестранни сбирки.
-
Бивол -
Спящо куче -
Пуяк
Отличия редактиране
През 1921 година е награден с ордена „За гражданска заслуга“, а през 1938 година получава и ордена „Свети Александър“, връчени му от цар Борис III.[5] През 1937 година е удостоен със златен медал от Парижкото изложение за релефа „Климент Охридски“[6] През 1961 година му е връчен и орден „Кирил и Методий“ I степен.[7]
Родословие редактиране
| Мате Дудулов (? — 1876) | |||||||||||||||||||||||||||||||
| Янкула Дудулов (? — 1895) | |||||||||||||||||||||||||||||||
| Аристотел Дудулов (? — 1926) | Перикъл Дудулов (около 1869 — ?) | Аспасия Чакърова | |||||||||||||||||||||||||||||
| Райна Дудулова | Анастас Дудулов (1892 — 1971) | Димитър Дудулов (1894 — 1980) | Княгиня Дудулова | ||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ Архив на Художествена галерия „Станислв Доспевски“, Пазарджик, ф. Д - 31.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 84.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 379.
- ↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 294 - 295.
- ↑ ЦДА, ф. 937К, инв. о. 1, а. е. 12.
- ↑ Марински, Л. Дудулов, Анастас Периклиев. - В: Българска скулптура 1878 - 1974. София, 1975, 86.
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.