Отваря главното меню

Анго Попов

български търговец, общественик, политик и революционер, деец на националноосвободителното движение на македонските българи от началото на XX век

Ангел (Анго) Попов е български търговец, общественик, политик и революционер, деец на националноосвободителното движение на македонските българи от началото на XX век.

Анго Попов
български общественик
Роден
Ангел Попов

БиографияРедактиране

Анго Попов е от големия български южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя. Занимава се с търговия на тютюн и забогатява. Активен член е на Кукушката българска община и става кмет на града.[1]

Влиза в националноосвободителното движение на македонските българи. Влиза в Кукушкия комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, но е отстранен заради подкрепата му към политиките на Върховния комитет.[2] В януари 1903 година Солунският комитет на ВМОРО без знанието на Кукушкия, нарежда покушение срещу Анго Попов. То е извършено от Туше Иджиларски в един от солунските хотели, но Попов е само ранен. След него в Кукуш стават серия арести, при които е арестуван и председателят на Кукушкия комитет Христо Влахов.[3]

След освобождението на Кукуш по време на Балканската война в 1912 година, Анго Попов е назначен за първи български управител на града.[1] Взима участие в Междусъюзническата война в юни 1913 година под командването на Владимир Караманов.[4] След като Кукуш попада в Гърция след войната, Попов се установява в Пловдив, където отново се занимава с търговия с тютюни,[4] наследена от синовете му, които продължават да работят в семейната фирма „Синове Анго Попов“ в града.[5] В Пловдив Анго Попов е член на масонска ложа.[6] След Септемврийското въстание от 1923 и Горноджумайските събития от 1924 година в Пловдив заедно с Михаил Скендеров, Попов подпомага дейността на Обществената безопасност при борбата ѝ срещу комунистите в македонското движение.[7]

Тютюневите складове на Попов в Кукуш оцеляват при опожаряването на града и в 1997 година са обявени от Министерството на културата на Гърция за паметник на културата.[8][9]

БележкиРедактиране

  1. а б Македонски преглед, том 30, Македонски научен институт, София, 2007, стр. 115.
  2. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. Наука и изкуство, 1969. с. 199.
  3. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. Наука и изкуство, 1969. с. 203.
  4. а б Карамановъ, Владимиръ. Последнитѣ дни на Кукушъ. // Военно-исторически сборникъ І. София, октомври-ноември 1927. с. 68 - 89.
  5. Марко Рясков. Спомени и документи. София, Българска народна банка, 2006. с. 335.
  6. Исторически преглед, том 63, бр. 5 - 6, Българско историческо дружество, 2007, стр. 42.
  7. БКП, Коминтернът и македонският въпрос (1917-1946), том 1. София, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 1998. с. 229.
  8. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/806/26496/14-3-1997 - ΦΕΚ 542/Β/2-7-1997. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 12 март 2018.
  9. Ανακαλύπτοντας τα "κρυμμένα" κτίρια-σύμβολα του Κιλκίς. // Nooz.gr, 19 октомври 2013. Посетен на 12 март 2018.