Отваря главното меню

Владимир Алексов Караманов е български учител, историк, етнограф и общественик, един от най-добрите историографи и познавачи на Кюстендилския регион. Племенник на Григор Караманов, баща на Веса Паспалеева.

Владимир Караманов
български учител и историк
Владимир Караманов като войник през август 1897 г. Фото Иван Хаджиколев
Владимир Караманов като войник през август 1897 г. Фото Иван Хаджиколев

Роден
Починал

Образование Лозански университет
Научна дейност
Област История, етнография
Образование Софийски университет
Лозански университет
Владимир Караманов в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Владимир Караманов (трети седнал на първия ред) като председател на юнашко дружество „Осоговски юнак“ на конгрес Юнашката организация във Варна

Роден e на 9 септември 1875 г. в Кюстендил. Завършва Кюстендилското педагогическо училище (1891-92), история във Висшето училище (1896) и Правния факултет в Лозана, Швейцария (1913).

Учител в основното училище (1892-93) и в класното училище (1898-99) в Дупница, в класното училище в Добрич (1896-98), в Държавното педагогическо и в петокласното девическо училище в Кюстендил (1899-03).

Секретар на Кюстендилското окръжно управление (1904-1907). Окръжен управител на Плевен (1907-08), на Струмица и Кукуш през Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913) и в Кюстендил (август 1913 - март 1916). Участва в Първата световна война (1916-1918); етапен комендант на Кадин мост, Гюешево, Кочани.

Държавен адвокат в Кюстендил (1919-1931). Председател на дружество „Осоговски юнак“ (1902-1903), секретар (1906-1907) и председател (1928-29) на читалище „Братство“ в Кюстендил. Деен член на Народнолибералната партия (стамболовисти), дългогодишен председател на окръжното и бюро в Кюстендил и член на Висшия партиен съвет. От 1915 председател на градското бюро на партията от крилото на д-р Никола Генадиев. Редактира вестниците „Югозападна поща“ (1909) и „Жар” (1919). През 1938-1944 г. е общински съветник в Кюстендил.

Носител на руския орден "Свети Станислав“, II ст. (1908).

Умира в родния си град на 22 септември 1969 г.

БиблиографияРедактиране

  • „Кукуш и околията му и българското управление в тях през войните 1912-1913“ (1929);
  • „Дойран и околията му и българското управление в тях през войните 1912-13“ (1931);
  • „Последните дни на Кукуш“ (1933);
  • „Кюстендилските евреи. Кратко минало и някои по-подробни сведения за тях.“(1937);
  • „Гевгелийската околия и междусъюзническите отношения в нея през Балканската война на 1912-1913 год.“, Военно исторически сборник, брой 49/април 1941. София, Печатница на военноиздателския фонд
  • „Ильо войвода“ (1968).

ЛитератураРедактиране

  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.284;
  • Проданов, Николай, „Владимир Караманов – първият български историк на полицията“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.XVI, Велико Търново, 2010, с.301-308.

Външни препраткиРедактиране