Владимир Караманов
Владимир Алексов Караманов е български учител, историк, юрист, етнограф и общественик, един от най-добрите историографи и познавачи на Кюстендилския регион.[1][2]
Владимир Караманов | |
български учител и историк | |
Владимир Караманов като войник през август 1897 г. Фото Иван Хаджиколев | |
Роден |
9 септември 1875 г.
|
---|---|
Починал | 22 септември 1969 г.
|
Учил в | Лозански университет |
Научна дейност | |
Област | История, етнография |
Владимир Караманов в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е на 9 септември 1875 година в Кюстендил, България.[1][3] Племенник е на Григор Караманов, баща на Веса Паспалеева. Завършва Кюстендилското педагогическо училище (1892), история във Висшето училище в София (1896) и Правния факултет на Лозанския университет, Швейцария (1912).[1][2]
Учител в основното училище (1892 – 1893) и в класното училище (1898 – 1899) в Дупница, в класното училище в Добрич (1896 – 1898), в Държавното педагогическо и в петокласното девическо училище в Кюстендил (1899 – 03).[1][2]
Секретар на Кюстендилското окръжно управление (1904 – 1907). Окръжен управител на Плевен (1907 – 1908).[1]
Участва в Балканската и Междусъюзническата война (1912 – 1913). Интендант към щаба на Седма пехотна рилска дивизия, през ноември 1912 г. той, като администратор с опит, е назначен за окръжен управител на Струмишки окръг, а на 12 декември 1912 г. е преназначен за кукушки окръжен управител, оставайки на поста до ликвидирането на Кукуш от гърците на 21 юни 1913 г. Той е сред организаторите на отбраната на Кукуш и впоследствие на изтеглянето на останалите живи и ранените кукушани към свободната българска територия, където организира настаняването и прехраната на бежанците. За кратко време е назначен да управлява незаетите още от гърците български околии от Серски окръг, а след новото изтегляне временно е назначен за завеждащ административно-полицейската служба в Горна Джумая (Благоевград).[3][2]
Кюстендилски окръжен управител е от август 1913 до март 1916 г. Участва в Първата световна война (1916 – 1918), служи последователно в 13-и пехотен рилски полк и в 7-и етапен полк.[3] През 1917 – 1918 година е етапен комендант на Кадин мост, Гюешево, Кочани.[1][2]
Държавен адвокат в Кюстендил (1919 – 1931). Председател на дружество „Осоговски юнак“ (1902 – 1903), секретар (1906 – 1907) и председател (1928 – 29) на читалище „Братство“ в Кюстендил. Деен член на Народнолибералната партия (стамболовисти), дългогодишен председател на окръжното ѝ бюро в Кюстендил и член на Висшия партиен съвет. От 1915 председател на градското бюро на партията от крилото на д-р Никола Генадиев. Редактира вестниците „Югозападна поща“ (1909) и „Жар“ (1919). През 1938 – 1944 г. е общински съветник в Кюстендил.[1][2]
Носител е на руския орден „Свети Станислав“, II степен (1908) – награден е от император Николай II за организацията на тържествата по случай тридесетгодишнината от боевете при Плевен и Пордим, когато е окръжен управител на Плевенски окръг.[3]
Библиография
редактиране- „Кукуш и околията му и българското управление в тях през войните 1912 – 1913“ (1929);
- „Дойран и околията му и българското управление в тях през войните 1912 – 13“ (1931);
- „Последните дни на Кукуш“ (1933) [1];
- „Кюстендилските евреи. Кратко минало и някои по-подробни сведения за тях.“(1937);
- „Гевгелийската околия и междусъюзническите отношения в нея през Балканската война на 1912 – 1913 г.“, Военно исторически сборник, брой 49/април 1941. София, Печатница на военноиздателския фонд
- „Ильо войвода“ (1968).[2]
Литература
редактиране- Проданов, Николай, „Владимир Караманов – първият български историк на полицията“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.XVI, Велико Търново, 2010, с. 301 – 308.
Източници
редактиране- ↑ а б в г д е ж Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 65.
- ↑ а б в г д е ж з Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 284.
- ↑ а б в г д Билярски, Цочо В. 100 години от трагедията на Кукуш, дело на гръцките варвари // sitebulgarizaedno.com. Посетен на 18 май 2022.