Владимир Алексов Караманов е български учител, историк, юрист, етнограф и общественик, един от най-добрите историографи и познавачи на Кюстендилския регион.[1][2]

Владимир Караманов
български учител и историк
Владимир Караманов като войник през август 1897 г. Фото Иван Хаджиколев
Владимир Караманов като войник през август 1897 г. Фото Иван Хаджиколев
Роден
Починал
Учил вЛозански университет
Научна дейност
ОбластИстория, етнография
Владимир Караманов в Общомедия

Биография редактиране

 
Владимир Караманов (трети седнал на първия ред) като председател на юнашко дружество „Осоговски юнак“ на конгрес Юнашката организация във Варна

Роден е на 9 септември 1875 година в Кюстендил, България.[1][3] Племенник е на Григор Караманов, баща на Веса Паспалеева. Завършва Кюстендилското педагогическо училище (1892), история във Висшето училище в София (1896) и Правния факултет на Лозанския университет, Швейцария (1912).[1][2]

Учител в основното училище (1892 – 1893) и в класното училище (1898 – 1899) в Дупница, в класното училище в Добрич (1896 – 1898), в Държавното педагогическо и в петокласното девическо училище в Кюстендил (1899 – 03).[1][2]

 
Семействата на Владимир Караманов и на дъщеря му Веселина Паспалеева. От ляво надясно: Лиляна и Тамара Караманови, Леонид Паспалеев – зет, Пенка – съпруга на Вл. Караманов, Данаил – син, Вл. Караманов, Веса Караманова-Паспалеева, Вл. Вл. Караманов – син, децата – Людмила и Тамара Паспалееви

Секретар на Кюстендилското окръжно управление (1904 – 1907). Окръжен управител на Плевен (1907 – 1908).[1]

Участва в Балканската и Междусъюзническата война (1912 – 1913). Интендант към щаба на Седма пехотна рилска дивизия, през ноември 1912 г. той, като администратор с опит, е назначен за окръжен управител на Струмишки окръг, а на 12 декември 1912 г. е преназначен за кукушки окръжен управител, оставайки на поста до ликвидирането на Кукуш от гърците на 21 юни 1913 г. Той е сред организаторите на отбраната на Кукуш и впоследствие на изтеглянето на останалите живи и ранените кукушани към свободната българска територия, където организира настаняването и прехраната на бежанците. За кратко време е назначен да управлява незаетите още от гърците български околии от Серски окръг, а след новото изтегляне временно е назначен за завеждащ административно-полицейската служба в Горна Джумая (Благоевград).[3][2]

Кюстендилски окръжен управител е от август 1913 до март 1916 г. Участва в Първата световна война (1916 – 1918), служи последователно в 13-и пехотен рилски полк и в 7-и етапен полк.[3] През 1917 – 1918 година е етапен комендант на Кадин мост, Гюешево, Кочани.[1][2]

Държавен адвокат в Кюстендил (1919 – 1931). Председател на дружество „Осоговски юнак“ (1902 – 1903), секретар (1906 – 1907) и председател (1928 – 29) на читалище „Братство“ в Кюстендил. Деен член на Народнолибералната партия (стамболовисти), дългогодишен председател на окръжното ѝ бюро в Кюстендил и член на Висшия партиен съвет. От 1915 председател на градското бюро на партията от крилото на д-р Никола Генадиев. Редактира вестниците „Югозападна поща“ (1909) и „Жар“ (1919). През 1938 – 1944 г. е общински съветник в Кюстендил.[1][2]

Носител е на руския орден „Свети Станислав“, II степен (1908) – награден е от император Николай II за организацията на тържествата по случай тридесетгодишнината от боевете при Плевен и Пордим, когато е окръжен управител на Плевенски окръг.[3]

Умира в родния си град на 22 септември 1969 година.[3][2]

Библиография редактиране

  • „Кукуш и околията му и българското управление в тях през войните 1912 – 1913“ (1929);
  • „Дойран и околията му и българското управление в тях през войните 1912 – 13“ (1931);
  • „Последните дни на Кукуш“ (1933) [1];
  • „Кюстендилските евреи. Кратко минало и някои по-подробни сведения за тях.“(1937);
  • „Гевгелийската околия и междусъюзническите отношения в нея през Балканската война на 1912 – 1913 г.“, Военно исторически сборник, брой 49/април 1941. София, Печатница на военноиздателския фонд
  • „Ильо войвода“ (1968).[2]

Литература редактиране

  • Проданов, Николай, „Владимир Караманов – първият български историк на полицията“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.XVI, Велико Търново, 2010, с. 301 – 308.

Източници редактиране

  1. а б в г д е ж Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 65.
  2. а б в г д е ж з Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 284.
  3. а б в г д Билярски, Цочо В. 100 години от трагедията на Кукуш, дело на гръцките варвари // sitebulgarizaedno.com. Посетен на 18 май 2022.

Външни препратки редактиране