Отваря главното меню

Андреас Брандхорст (на немски: Andreas Brandhorst) е германски писател в областта на фентъзи и научната фантастика[1]. Публикува под псевдонимите Томас Локуд, Роберт Ламонт, Хорст Бранд, Андреас Вернинг и Андреас Вайлер[2].

Андреас Брандхорст
Andreas Brandhorst
Portrait Andreas Brandhorst.jpg
Андреас Брандхорст през 2015 г.
Роден 26 май 1956 г. (62 г.)
Професия писател, преводач
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ
Дебютни творби „Подземните хора“, роман (1978)
Уебсайт andreasbrandhorst.de

Като преводач Андреас Брандхорст е пресъздал на немски език повечето романи от поредицата „Светът на диска“ на английския фантаст Тери Пратчет.

Съдържание

БиографияРедактиране

Андреас Брандхорст е роден в Зилхорст, част от градчето Раден в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия.

През 1984 г. се преселва в Италия и живее със съпругата си италианка близо до Венеция. След раздялата им през 2013 г. Брандхорст се завръща в Германия и днес обитава общността Клаусхайде при град Нордхорн.

ТворчествоРедактиране

Писателското творчество на Андреас Брандхорст може да се раздели на два периода. През първия, започнал от 1975 г. (с продажбата на ранния роман „Подземните хора“ (Die Unterirdischen, 1978) и продължил до 1988 г. Брандхорст създава главно брошурни романи, както и трилогията „Под знака на Огнения път“ (Im Zeichen der Feuerstraße 1988).

Следва дълга пауза от близо 15 години, през която Брандхорст предимно превежда фантастика.

Вторият период на писателското му творчество започва през 2003 г. с работата над романа „Диамант“ („Diamant“) – първия от серията „Кантаки“ – излязъл през 2004 г. Шестте романа на Андреас Брандхорст за извънземните Кантаки (известни като Трилогия „Диамант“ и Трилогия „Гракен“) му създават литературно име и оттогава широко разгърнатите визии за бъдещето, често изградени с похватите на трилър, се превръщат в негова запазена марка.

Рзказът на Брандхорст „Ловци на планктон“ („Die Planktonfischer“) е отличен през 1983 г. като кратка проза с наградата Курд Ласвиц. Същата награда получават романите му „Корабът“ („Das Schiff“) (2016) и „Омни“ („Omni“) (2017). За романите си „Артефактът“ („Das Artefakt“) и „Корабът“ писателят е удостоен през 2013 2016 г. с „Немската награда за научна фантастика“ („Deutscher Science Fiction Preis“). Има и много номинации за различни награди за фантастика.

Библиография (избрано)Редактиране

Трилогия „Акаша“Редактиране

(с Хорст Пукалус)

  1. Die Renegatin von Akasha, 1986
  2. Der Attentäter, 1986
  3. Das Exil der Messianer, 1986

Трилогия „Под знака на Огнения път“Редактиране

  1. Dürre, 1988
  2. Flut, 1988
  3. Eis, 1988

Серия „Кантаки“Редактиране

Трилогия „Диамант“Редактиране

  1. Diamant, 2004
  2. Der Metamorph, 2004
  3. Der Zeitkrieg, 2005

Трилогия „Гракен“Редактиране

  1. Feuervögel, 2006
  2. Feuerstürme, 2007
  3. Feuerträume, 2008

Серия „Теранавтите“Редактиране

(като Андреас Вайлер)

Други романиРедактиране

  • Die Unterirdischen, 1978
  • Die Reservewelt, 1979
  • Der Netzparasit, 1983
  • Schatten des Ichs, 1983
  • Die Sirenen von Kalypso, 1983 (като Андреас Вернинг)
  • In den Städten, in den Tempeln 1984 (с Хорст Пукалус)
  • Mondsturmzeit, 1984
  • Verschwörung auf Gilgam, 1984
  • Das eherne Schwert, 1985
  • Planet der wandernden Berge, 1985
  • Die Macht der Träume, 1991
  • Exodus der Generationen, 2004
  • Die Trümmersphäre, 2005
  • Äon, 2009
  • Kinder der Ewigkeit, 2010
  • Die Stadt, 2011
  • Das Artefakt, 2012
  • Seelenfänger, 2012
  • Der letzte Regent, 2013
  • Das Kosmotop, 2014
  • Ikarus, 2015
  • Das Schiff, 2015
  • Omni, 2016
  • Das Erwachen, 2017
  • Das Arkonadia-Rätsel, 2017
  • Die Tiefe der Zeit, 2018
  • Ewiges Leben, 2018

Награди и отличияРедактиране

  • Награда Курд Ласвиц за научна фантастика (1983, 2016, 2017)
  • „Немската награда за научна фантастика“ (Deutscher Science Fiction Preis) (2013, 2016)

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране