Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Андреас Окопенко е син на украински лекар и майка-австрийка. От 1939 г. семейството живее във Виена.

Поради здравословни проблеми Окопенко прекъсва следването си по химия във Виенския университет. До 1970 г. работи в промишлеността, между другото в хартиена фабрика.

След 1950 г. се посвещава на литературата. От 1951 до 1953 г. издава списание „publikationen“, в което намират място млади виенски автори и многобройни представители на австрийския авангардизъм.

От 1968 до 2010 г. Окопенко живее във Виена – през последните си години като писател на свободна практика в съжителство с художничката Ева-Мария Гайслер.[1]

От 1973 до 1985 г. е член на Сдружението на грацките автори, а от 1999 г. се числи към Австрийския художествен сенат.

ТворчествоРедактиране

Андреас Окопенко започва литературния си път както със стихотворения, така и с прозаични текстове, в които реалистични описания на субективни впечатления и чувства се смесват с езикови експерименти по своеобразен начин.

В романите си Окопенко се отказва понякога напълно от традиционна хронология или логическо развитие на текста, като го раздробява и подрежда по случаен принцип.

Преди всичко с азбучно построения си „Роман-лексикон“ („Lexikon einer sentimentalen Reise zum Exporteurtreffen in Druden“) от 1970 г. Окопенко може да бъде разглеждан като предходник на хипертекстовата литература.

Библиография (подбор)Редактиране

  • Grüner November, 1957
  • Seltsame Tage, 1963
  • Die Belege des Michael Cetus, 1967
  • Warum sind die Latrinen so traurig?, Spleengesänge, 1969
  • Lexikon einer sentimentalen Reise zum Exporteurtreffen in Druden, 1970
  • Orte wechselnden Unbehagens, 1971
  • Der Akazienfresser, 1973
  • Sterbebett mit Pappendeckeln, 1974
  • Warnung vor Ypsilon, 1974
  • Meteoriten, 1976
  • Vier Aufsätze, 1979
  • Gesammelte Lyrik, 1980
През отворена врата, изд.: ИК Агрипина, София (2002), прев. Кръстьо Станишев
  • Graben Sie nicht eigenmächtig!, 1980
  • Johanna, 1982
  • Lockergedichte, 1983
  • Kindernazi, 1984
  • Gemeinschaftsarbeit, 1989 (zusammen mit Ernst Jandl und Friederike Mayröcker)
  • Schwänzellieder, 1991
  • Immer wenn ich heftig regne, 1992
  • Traumberichte, 1998
  • Affenzucker, 1999
  • Gesammelte Aufsätze und andere Meinungsausbrüche aus fünf Jahrzehnten:
    1. In der Szene, 2000
    2. Konfrontationen, 2001
  • Streichelchaos – Spontangedichte, 2004
  • Erinnerung an die Hoffnung – Gesammelte autobiographische Aufsätze, 2008

Награди и отличияРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране