Андрей Гропа (на албански: Andrea Gropa; на сръбски: Андрија Гропа или Andrija Gropa) е феодален владетел на Охрид и Охридско от XIV век.[1]

Андрей Гропа
Andrea Gropa
владетел на Охрид
Роден
Починал
Религияправославие
Семейство
Подпис

Биография редактиране

 
Двоен монограм ΑΝΔΡΕΑ ΓΡΩΠΑ от „Света София“

Андрей Гропа принадлежи към албанската аристократична фамилия Гропа. Възможно е да е син на владетеля на Охридско и Дебърско Пал Гропа.[1] След смъртта на цар Стефан Душан в 1355 година Андрей Гропа е местен владетел в Охрид.[2] Според Музакиевата хроника Гропа е женен за Ана (Кирана), дъщеря на албанския властел Андрей II Музака.[3][2]

В 1378 година Андрей Гропа е споменат в ктиторския надпис на охридската църква „Свети Климент“,[4] където е наречен „велик жупан и господар“ на Охрид.[5] Името ΓΡΩΠΑ е предадено с псевдомонограм (с две, а не с една голяма буква).[5] Девет упражнения по изписване на същия псевдомонограм ΓΡΩΠΑ има на цокъла на църквата „Света София“ в Охрид,[6] които очевидно са предхождали поставянето му от писача върху официален документ - дарствена грамота или писмо.[3] В „Света София“ има запазен и двоен монограм ΑΝΔΡΕΑ ΓΡΩΠΑ.[7]

Споменаване на Андрей Гропа има в надгробния надпис на Остоя Раякович от 1379 година в „Света Богородица Перивлепта“ в Охрид. В него Раякович е назован „сродник на крал Марко, зет на жупана Гропа“.[8][3][2]

Андрей Гропа сече собствени монети, на които на предната страна е изобразен Христос на трон, а на задната пише „По милости Божи жупан Гропа.[3][9] На някои от монетите му има В. Ж., тоест велик жупан.[10]

Преди Черноменската битка в 1371 година Гропа вероятно е васал на резидиращия в Прилеп крал Вълкашин.[11] След смъртта на Вълкашин и брат му Углеша в битката, според Музакиевата хроника, Гропа заедно с Андрей II Музака и Балша II Балшич се обявява срещу крал Марко, овладява Костур и става полунезависим от Марко.[12] Николай Овчаров отбелязва, че в многобройните му монограми от скриптория на „Света София“ няма споменаване на неговата титла, а титлите на всички други лица в надписите са отбелязани.[13] А след като се отделя от кралството, Гропа винаги подчертава, че е „жупан“ или „велик жупан“. Тоест по времето, когато са писани монограмите, Гропа е само кефалия, наместник на града.[14] Така и в надписа на „Света Богородица Перивлепта“ от 1365 година се споменава цар Стефан Урош,[15] в надписа в „Свети Климент“ от 1378 година няма споменаване нито на сръбския цар, нито на прилепския крал.[16] Съдейки по надгробния надпис на Остоя Раякович, Овчаров смята, че и след отпадането на Охрид от пряката кралска власт, васалната зависимост формално е запазена.[13]

Бележки редактиране

  1. а б Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. London, New York, I. B. Tauris, 2013. ISBN 978-1780764313. p. 182. (на английски)
  2. а б в Soulis, George Christos. The Serbs and Byzantium during the reign of Tsar Stephen Dušan (1331-1355) and his successors. Dumbarton Oaks Library and Collection, 1984. ISBN 978-0-88402-137-7. с. 142. Посетен на 12 септември 2017.
  3. а б в г Овчаров, Николай. Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994. ISBN 954-07-0134-1. с. 73.
  4. Црква Мал Св. Климент // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-09-11. Посетен на 11 септември 2017.
  5. а б Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. София, Издава Българското книжовно дружество, 1908. с. 214.
  6. Овчаров, Николай. Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994. ISBN 954-07-0134-1. с. 72 - 73.
  7. Овчаров, Николай. Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994. ISBN 954-07-0134-1. с. 74.
  8. Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. София, Издава Българското книжовно дружество, 1908. с. 213.
  9. Moushmov, Nikola. Ancient Coins of the Balkan Peninsula // Архивиран от оригинала на 2017-09-02. Посетен на 12 септември 2017.
  10. Овчаров, Николай. Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994. ISBN 954-07-0134-1. с. 78.
  11. Srejović, Dragoslav, Slavko Gavrilović, Sima M. Ćirković. Istorija srpskog naroda: knj. Od najstarijih vremena do Maričke bitke (1371). Srpska književna zadruga, 1982. с. 24.
  12. Андрија Гропа // Историјска библиотека. Архивиран от оригинала на 2017-09-12. Посетен на 12 септември 2017.
  13. а б Овчаров, Николай. Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994. ISBN 954-07-0134-1. с. 101.
  14. Овчаров, Николай. Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994. ISBN 954-07-0134-1. с. 102.
  15. Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. София, Издава Българското книжовно дружество, 1908. с. 212.
  16. Овчаров, Николай. Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994. ISBN 954-07-0134-1. с. 105.