Андрей Гропа (на албански: Andrea Gropa; на сръбски: Андрија Гропа или Andrija Gropa) е феодален владетел на Охрид и Охридско от XIV век.[1]

Андрей Гропа
Andrea Gropa
владетел на Охрид
Роден
Починал

Религия Православие
Подпис Andrea Gropa Monogram from Saint Sophia Church in Ohrid.jpg

БиографияРедактиране

 
Двоен монограм ΑΝΔΡΕΑ ΓΡΩΠΑ от „Света София“

Андрей Гропа принадлежи към албанската аристократична фамилия Гропа. Възможно е да е син на владетеля на Охридско и Дебърско Пал Гропа.[1] След смъртта на цар Стефан Душан в 1355 година Андрей Гропа е местен владетел в Охрид.[2] Според Музакиевата хроника Гропа е женен за Ана (Кирана), дъщеря на албанския властел Андрей II Музака.[3][2]

В 1378 година Андрей Гропа е споменат в ктиторския надпис на охридската църква „Свети Климент“,[4] където е наречен „велик жупан и господар“ на Охрид.[5] Името ΓΡΩΠΑ е предадено с псевдомонограм (с две, а не с една голяма буква).[5] Девет упражнения по изписване на същия псевдомонограм ΓΡΩΠΑ има на цокъла на църквата „Света София“ в Охрид,[6] които очевидно са предхождали поставянето му от писача върху официален документ - дарствена грамота или писмо.[3] В „Света София“ има запазен и двоен монограм ΑΝΔΡΕΑ ΓΡΩΠΑ.[7]

Споменаване на Андрей Гропа има в надгробния надпис на Остоя Раякович от 1379 година в „Света Богородица Перивлепта“ в Охрид. В него Раякович е назован „сродник на крал Марко, зет на жупана Гропа“.[8][3][2]

Андрей Гропа сече собствени монети, на които на предната страна е изобразен Христос на трон, а на задната пише „По милости Божи жупан Гропа.[3][9] На някои от монетите му има В. Ж., тоест велик жупан.[10]

Преди Черноменската битка в 1371 година Гропа вероятно е васал на резидиращия в Прилеп крал Вълкашин.[11] След смъртта на Вълкашин и брат му Углеша в битката, според Музакиевата хроника, Гропа заедно с Андрей II Музака и Балша II Балшич се обявява срещу крал Марко, овладява Костур и става полунезависим от Марко.[12] Николай Овчаров отбелязва, че в многобройните му монограми от скриптория на „Света София“ няма споменаване на неговата титла, а титлите на всички други лица в надписите са отбелязани.[13] А след като се отделя от кралството, Гропа винаги подчертава, че е „жупан“ или „велик жупан“. Тоест по времето, когато са писани монограмите, Гропа е само кефалия, наместник на града.[14] Така и в надписа на „Света Богородица Перивлепта“ от 1365 година се споменава цар Стефан Урош,[15] в надписа в „Свети Климент“ от 1378 година няма споменаване нито на сръбския цар, нито на прилепския крал.[16] Съдейки по надгробния надпис на Остоя Раякович, Овчаров смята, че и след отпадането на Охрид от пряката кралска власт, васалната зависимост формално е запазена.[13]

БележкиРедактиране

  1. а б Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. New York, I.B. Tauris & Co Ltd., 2012. ISBN 978 1 78076 431 3. с. 182. Посетен на 23 декември 2014.
  2. а б в Soulis, George Christos. The Serbs and Byzantium during the reign of Tsar Stephen Dušan (1331-1355) and his successors. Dumbarton Oaks Library and Collection, 1984. ISBN 978-0-88402-137-7. с. 142. Посетен на 12 септември 2017.
  3. а б в г Овчаров, Николай. Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994. ISBN 954-07-0134-1. с. 73.
  4. Црква Мал Св. Климент. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 11 септември 2017. Архив на оригинала от 2017-09-11 в Wayback Machine.
  5. а б Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. София, Издава Българското книжовно дружество, 1908. с. 214.
  6. Овчаров, Николай. Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994. ISBN 954-07-0134-1. с. 72 - 73.
  7. Овчаров, Николай. Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994. ISBN 954-07-0134-1. с. 74.
  8. Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. София, Издава Българското книжовно дружество, 1908. с. 213.
  9. Moushmov, Nikola. Ancient Coins of the Balkan Peninsula. // Посетен на 12 септември 2017. Архив на оригинала от 2017-09-02 в Wayback Machine.
  10. Овчаров, Николай. Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994. ISBN 954-07-0134-1. с. 78.
  11. Srejović, Dragoslav, Slavko Gavrilović, Sima M. Ćirković. Istorija srpskog naroda: knj. Od najstarijih vremena do Maričke bitke (1371). Srpska književna zadruga, 1982. с. 24.
  12. Андрија Гропа. // Историјска библиотека. Посетен на 12 септември 2017.
  13. а б Овчаров, Николай. Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994. ISBN 954-07-0134-1. с. 101.
  14. Овчаров, Николай. Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994. ISBN 954-07-0134-1. с. 102.
  15. Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. София, Издава Българското книжовно дружество, 1908. с. 212.
  16. Овчаров, Николай. Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994. ISBN 954-07-0134-1. с. 105.