Отваря главното меню

Николай Димитров Овчаров е български археолог, придобил известност с археологическите разкопки на обекта Перперикон и праисторическия култов комплекс край село Татул в Източните Родопи, Югоизточна България.[1]

Николай Овчаров
български археолог
Овчаров при Перперикон
Овчаров при Перперикон

Роден
19 юли 1957 г. (62 г.)

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Археология
Образование Софийски университет
Работил в Археологически институт с музей към БАН
Славянски университет
Нов български университет
Семейство
Баща Димитър Овчаров

Съдържание

БиографияРедактиране

Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново, син е на археолога проф. д-р Димитър Овчаров.[2] Завършва история в Софийския държавен университет през 1981 г., във випуска на Георги Първанов, и започва работа в Археологическия институт с музей към БАН. Кандидат на историческите науки (днес равно на образователната и научна степен „доктор“) с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV в.“ (1985). Доктор на науките с дисертация на тема „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея“ (1998). От 1994 г. е старши научен сътрудник II-ра степен в Археологическия музей към БАН. Според твърденията му от 2003 г. е дипломиран професор в Международния славянски университет – Москва.[3][4] Бил е преподавател в Славянския университет (1995 – 1999) и в Нов български университет (1999 – 2002).[4]

Освен като учен, Николай Овчаров се изявява и като автор на научнопопулярни текстове за по-широка читателска аудитория. Такава е книгата му „Разказите на българския Индиана Джоунс“, публикувана на 7 декември 2006 г. от в. „Стандарт“.[5]

Награди и отличияРедактиране

Спорни моментиРедактиране

Според Овчаров професорската му титла е придобита в Международния славянски университет в Москва (такъв не съществува в руската столица, местоположението на Международен славянски университета е в град Харков. Директорът на Националния археологически институт с музей към БАН, Людмил Вагалински съобщава за медиите, че научната степен, която Николай Овчаров е удостоверил е доцент). Към 2003 г. Международният славянски университет в Москва не съществува. Още на 5 декември 1994 г. Международният славянски университет и обществената организация Руско земско движение образуват Международен славянски институт, който на следващата година получава лиценз за образователна дейност, а едва на 23 декември 2002 г. му е даден държавен регистрационен номер, но във въпросното учебно заведение не съществува исторически факултет.[13]

През 2013 година името на Овчаров за пореден път е забъркано в скандал. Участник в разкопките на обекта Перперек е заловен и осъден за иманярство във връзка с кражба на монети, а срещу Овчаров е започнато разследване.[14]

През 2012 година Николай Овчаров е поканен за разпит в прокуратурата по сигнал на неучредената партия „Политическо обединение за многообразие, автентичност и култура“ (ПОМАК), чийто евентуален лидер е Ефрем Моллов, който е автор на сигнала. Овчаров определя членовете на въпросното обединение като сепаратисти.[15]

БиблиографияРедактиране

  • Десет перли от короната на България, София: Български бестселър, 2005, 64 с. ISBN 9549308685
  • Разказите на българския Индиана Джоунс, София: Стандарт, 2006, 160 с. ISBN 9549042650
  • Средновековната българска империя, Пловдив: Летера, 2006, 168 с. ISBN 9789545166761
  • Хроника на свещения град Перперикон, София: Български бестселър, 2006, 82 с. ISBN 9549308871
  • Най-кратката история на България, Пловдив: Летера, 2006, 72 с. (също на англ.) ISBN 9545165820
  • Светилището на Орфей при село Татул, Момчилградско, Варна: Славена, 24 с. ISBN 954579481X
  • Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство, София: Захарий Стоянов, 2007, 80 с. ISBN 9789540900070
  • Откритията на българския Индиана Джоунс. Изчезнали градове, забравени храмове, древни писмености, потънали кораби, София: Захарий Стоянов, 2008, 160 с. ISBN 9789540901855
  • Археологически пътувания из Македония, Варна: Славена, 2009, 93 с. ISBN 9789545797910
  • Шифърът на Перперикон, София: Стандарт, 2009, 64 с.
  • Един археолог пътешества по света, София: Сиела, 2010, 355 с. ISBN 978-954-28-0785-8
  • Българската епопея на виното. История на виното по българските земи, София: Стандарт, 2011, 65 с.ISBN 9789549457064
  • Предречено на Перперикон, София: Стандарт, 2011, 63 с. ISBN 9789542934035
  • Орфей – оракулът от Татул, София: Стандарт 2011, 64 с. ISBN 9789542934059
  • Царственият Търновград, София: Стандарт, 2011, 64 с. ISBN 9789542934110
  • Велики Преслав – столицата на Българската империя, София: Стандарт, 2011, 65 с. ISBN 9789542934141
  • Пътешествие из страни на орли и замъци, Пловдив: Хермес, 2012, 184 с. ISBN 9789542610977
  • Търсачът на минало открива света, Пловдив: Хермес, 2013, 312 с. ISBN 9789542612582
  • В Африка сред лъвове и сенки на предците, Пловдив: Хермес 2014, 160 с. ISBN 9789542613770
  • От Камчатка започва Русия, Пловдив: Хермес 2015, 159 с. ISBN 9789542615132
  • Археолог. От „Осанна!” до „Разпни Го!” Пловдив: Жанет 45 2015, 319 с. ISBN 978-619-186-175-0
  • Слънцето залязва над Ангкор. Едно пътешествие из тайнствения Индокитай, София: Хермес 2017, 191 с. ISBN 9789542616948
  • Кипър. Островът на Афродита, София: Хермес 2018, 159 с. ISBN 9789542618065

Научни монографииРедактиране

  • Рисунките-графити от „Имарет-джамия“ в Пловдив като извор за историята на Средиземноморието през XV в. София: Издателство на БАН, 1987, 101 с. (Разкопки и проучвания, XVIII).
  • Големият царски дворец във Велики Преслав, I. Преславска патриаршия през Х в. София: Издателство „Агрес“, 1991. (съвместно с Д. Овчаров и Ж. Аладжов).
  • Корабоплаването по българското черноморско крайбрежие XIV–XIX в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992, 175 с.
  • Средновековен манастир в гр. Кърджали – център на епископията Ахридос XI–XIV в. София: Издателство на БАН, 1992.(с Д. Хаджиева) (=Разкопки и проучвания, XXIV).
  • Ships and shipping in the Black Sea XIV–XIX centuries. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 1993, 153 p.
  • Проучвания върху Средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994, 165 с.
  • История и археология на Вардарска Македония през XIV в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996.
  • Победите на цар Калоян (1197 – 1207 г.). Историческият избор на на България между православие и католицизъм. София: Издателство ТанНакРа, 2000.
  • Перперикон и околните твърдини през Средновековието. Крепостното строителство в Източните Родопи. София: Издателство ТанНакРа, 2003, 112 с. (съвместно с Д. Коджаманова).
  • The Warrior Saints in Old Bulgarian Art. Legends and Reality. Sofia: AGATO Publishers, 2003, 115 p.
  • Perperikon. A civilization of the rock people. Sofia: Borina, 2005, 162 c. (същото на бълг., фр. и нем. език). ISBN 978-9545001406
  • Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност. София: Академично издателство „Марин Дринов“, 2006, 403 с.
  • Средновековната Българска империя. Пловдив: Издателство „Летера“, 2006, 168 с. + 200 цветни илюстрации, на бълг., англ., немски. и фр. език.
  • Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство. София: Издателство „Захарий Зограф“, 2007, 77 с.
  • Некрополът на късносредновековното селище Галица край с. Нисово, Русенско. Варна: Славена 2010, (с Елена Василева)
  • Цар Иван Шишман – предател или светец. София: Стандарт 2010, 62 с.
  • Цар Иван Шишман. Защитникът на Отечеството. София: Захарий Стоянов 2016, 157 с.
  • Цар Калоян. Пълководецът. София: Захарий Стоянов 2017, 198 с.
  • Цар Иван Александър Асен. Миротворецът. София: Фабер 2017, 136 с.
  • Цар Константин Тих Асен. Злочестият цар. София: Фабер 2017, 140 с.

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Galina Stefanova. New Civilization Discovered in Perperikon. // ruralbulgaria.com. Посетен на 23 април 2013. (на английски)
  2. Проф. Николай Овчаров: Да спреш иманярството е все едно да спреш хашиша в Азия. Абсурд!. // e-vestnik.bg. Посетен на 23 април 2013. (на български)
  3. В „Авторът и неговата публика“: проф. Николай Овчаров. // БНР. Посетен на 23 април 2013. (на български)
  4. а б „Един археолог пътешества по света“ от Николай Овчаров. // svetlosenki.com. Посетен на 23 април 2013. (на български)
  5. Антоанета Петева. Индиана Джоунс превърна археологията в приказка. // в-к „Стандарт“. 7 декември 2006. Посетен на 25 юли 2018. (на български)
  6. БГ тамплиери вдигат замък в София. // frognews.bg. Посетен на 23 април 2013. (на български)
  7. Решение #Ж 637. // Община Златоград. 24 октомври 2017. Посетен на 10 октомври 2018.
  8. Протокол № 33 от проведена сесия на Общински съвет Търговище. // Община Търговище. 22 февруари 2018. Посетен на 10 октомври 2018.
  9. Решение № 625 на Столичния общински съвет. // Столичен общински съвет. 13 септември 2018. Посетен на 10 октомври 2018.
  10. 423-ма достойни българи награди „24 часа“ за 12 години. // „24 часа“. 10 май 2015. Посетен на 10 октомври 2018.
  11. Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“
  12. „Златен век с огърлие“ за Николай Овчаров. // „Стандарт“. 19 май 2017. Посетен на 10 октомври 2018.
  13. Професор ли е Николай Овчаров?, Cross.bg, 20 ноември 2014 г.
  14. Атакуват проф. Н. Овчаров заради иманяр и НИМ, Frognews.bg, 27 декември 2013 г.
  15. Проф. Николай Овчаров на разпит в Кърджали, Vesti.bg, 16 декември 2013 г.

Външни препраткиРедактиране