Николай Овчаров

български археолог

Николай Димитров Овчаров е български археолог, придобил известност с археологическите разкопки на обекта Перперек[1], наричан и Перперикон и праисторическия култов комплекс край село Татул в Източните Родопи, Югоизточна България.[2]

Николай Овчаров
български археолог
Овчаров при Перперикон
Овчаров при Перперикон

Роден

Националност  България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област Археология
Работил в Археологически институт с музей към БАН
Славянски университет
Нов български университет
Пловдивски университет, филиал-Кърджали
Варненски свободен университет
Семейство
Баща Димитър Овчаров

БиографияРедактиране

Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 година в Търново, син е на археолога Димитър Овчаров.[3] Завършва история в Софийския държавен университет през 1981 г., във випуска на Георги Първанов, и започва работа в Археологическия институт с музей към БАН. Кандидат на историческите науки (днес равно на образователната и научна степен „доктор“) с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV в.“ (1985). Доктор на науките с дисертация на тема „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея“ (1998). От 1994 г. е старши научен сътрудник II степен в Археологическия музей към БАН. Според твърденията му от 2003 г. е дипломиран професор в Международния славянски университет в Москва.[4][5], където преподава между 2000 и 2005 г.[6] Бил е преподавател в Славянския университет (1995 – 1999), в Нов български университет (1999 – 2002)[5], Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, филиал-Кърджали (2009 – 2012) и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ (2017 – 2018).

Николай Овчаров е провел е експедиции в Русия, Гърция, Турция, Грузия, Сърбия, Черна Гора, Република Северна Македония. Изнасял е лекции по история и археология в университети в Илиноис и Кълъмбъс в САЩ (2008 г.) и Карловия университет в Прага, Чехия (2009 г.) По различни научни поводи и пред представители на българските общности през годините е изнасял лекции в Чикаго (САЩ), Нара (Япония), Берлин, Бон (Германия), Прага, Ческе Будейовице, Острава, Микулчице (Чехия), Москва, Петербург, Твер, Новгород, Псков (Русия), Киев, Лвов (Украйна), Ла Валета (Малта), Лисабон (Португалия), Белград (Югославия), Скопие (Северна Македония), Кавала (Гърция), Мадрид (Испания), Букурещ (Румъния), Виена, Линц, Залцбург (Австрия), Париж (Франция), Брюксел (Белгия), Улан Батор (Монголия), Ломжа, Варшава (Полша).

При организираната от българското правителство „Мисия България“ във връзка с българското председателство на ЕС през 2018 – 2019 г. изнася лекции за културно-историческото наследство по българските земи в университетите на Тараклия (Молдова), Гент (Белгия), Никозия (Кипър), Уралския държавен университет в Екатеринбург (Русия), дипломатическия корпус в Ереван (Армения), Дружеството на археолозите в Братислава (Словакия), Българския културен център в Будапеща (Унгария), Градския музей в Любляна (Словения), Атинския университет (Гърция), Университета за чужди езици и култури в Пекин (Китай), Делхийския университет (Индия), Постоянното представителство на България към ООН в Женева (Швейцария). Там лекция и открит урок проведоха проф. дин Николай Овчаров и проф. д-р Пламен Павлов.

Освен като учен, Николай Овчаров се изявява и като автор на научнопопулярни текстове за по-широка читателска аудитория. Такава е книгата му „Разказите на българския Индиана Джоунс“, публикувана на 7 декември 2006 година от вестник „Стандарт“.[7] Николай Овчаров води редовна цяла страница за история, археология и културен туризъм във в-к „Стандарт“, която излиза редовно и без прекъсване между 2005 и 2018 г. След фалирането на вестника рубриката е преместена във в-к „Труд“, където излиза до този момент – декември 2019 година в двата вестника са публикувани над 600 цели вестникарски страници под рубриките „Индиана Джоунс“ и „Индиана Джоунс се завръща“. Страниците и в „Стандарт“ и в „Труд“ излизат винаги в съботния брой.

Между 2002 и 2007 година Николай Овчаров е автор и водещ на ежеседмичната половинчасова рубрика за история и археология „Изгубеният Граал“ по Национална телевизия „Евроком“. Общо са излъчени близо 300 филма с времетраене по 27 минути всеки. Поредицата получава и международни награди. Документален филм за Перперикон от поредицата „Изгубеният Граал“ на археолога Николай Овчаров е получил награда на журито в раздел „Светът на културата“ на деветия форум на Евразийската академия за телевизия и радио в Москва.

Награди и отличияРедактиране

Критики и противоречияРедактиране

Според Овчаров професорската му титла е придобита в Международния славянски университет в Москва (такъв не съществува в руската столица, местоположението на Международен славянски университета е в град Харков; директорът на Националния археологически институт с музей към БАН Людмил Вагалински съобщава за медиите, че научната степен, за която Николай Овчаров има удостоверение, е доцент). Към 2003 година Международният славянски университет в Москва не съществува. Още на 5 декември 1994 г. Международният славянски университет и обществената организация Руско земско движение образуват Международен славянски институт, който на следващата година получава лиценз за образователна дейност, а едва на 23 декември 2002 г. му е даден държавен регистрационен номер (номер: 207717009 99 23), но във въпросното учебно заведение не съществува исторически факултет.[16] Въпреки това, там има факултет по мениджмънт със специалност културно-исторически туризъм, в чийто софийски филиал е преподавал Николай Овчаров.

През 2013 година името на Овчаров за пореден път е забъркано в скандал. Участник в разкопките на обекта Перперек е заловен и осъден за иманярство във връзка с кражба на монети, а срещу Овчаров е започнато разследване.[17]

През 2012 година Николай Овчаров е поканен за разпит в прокуратурата по сигнал на неучредената партия „Политическо обединение за многообразие, автентичност и култура“ (ПОМАК), чийто евентуален лидер е Ефрем Моллов, който е автор на сигнала. Овчаров определя членовете на въпросното обединение като сепаратисти.[18]

БиблиографияРедактиране

  • Рисунките-графити от „Имарет-джамия“ в Пловдив като извор за историята на Средиземноморието през XV в. София: Издателство на БАН, 1987, 101 с. (Разкопки и проучвания, XVIII).
  • Големият царски дворец във Велики Преслав, I. Преславска патриаршия през Х в. София: Издателство „Агрес“, 1991. (съвместно с Д. Овчаров и Ж. Аладжов).
  • Корабоплаването по българското черноморско крайбрежие XIV–XIX в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992, 175 с.
  • Средновековен манастир в гр. Кърджали – център на епископията Ахридос XI–XIV в. София: Издателство на БАН, 1992.(с Д. Хаджиева) (=Разкопки и проучвания, XXIV).
  • Ships and shipping in the Black Sea XIV–XIX centuries. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 1993, 153 p.
  • Проучвания върху Средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994, 165 с.
  • История и археология на Вардарска Македония през XIV в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996.
  • Победите на цар Калоян (1197 – 1207 г.). Историческият избор на България между православие и католицизъм. София: Издателство ТанНакРа, 2000.
  • Перперикон и околните твърдини през Средновековието. Крепостното строителство в Източните Родопи. София: Издателство ТанНакРа, 2003, 112 с. (съвместно с Д. Коджаманова).
  • The Warrior Saints in Old Bulgarian Art. Legends and Reality. Sofia: AGATO Publishers, 2003, 115 p.
  • Десет перли от короната на България, София: Български бестселър, 2005, 64 с. ISBN 954-9308-68-5
  • Perperikon. A civilization of the rock people. Sofia: Borina, 2005, 162 c. (същото на бълг., фр. и нем. език). ISBN 978-954-500-140-6
  • Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност. София: Академично издателство „Марин Дринов“, 2006, 403 с.
  • Разказите на българския Индиана Джоунс, София: Стандарт, 2006, 160 с. ISBN 954-90426-5-0
  • Средновековната българска империя, Пловдив: Летера, 2006, 168 с. + 200 цветни илюстрации, на бълг., англ., немски. и фр. език. ISBN 978-954-516-676-1
  • Хроника на свещения град Перперикон, София: Български бестселър, 2006, 82 с. ISBN 954-9308-87-1
  • Най-кратката история на България, Пловдив: Летера, 2006, 72 с. ISBN 954-516-582-0
  • Светилището на Орфей при село Татул, Момчилградско, Варна: Славена, 24 с. ISBN 954-579-481-X
  • Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство, София: Захарий Стоянов, 2007, 80 с. ISBN 978-954-09-0007-0
  • Откритията на българския Индиана Джоунс. Изчезнали градове, забравени храмове, древни писмености, потънали кораби, София: Захарий Стоянов, 2008, 160 с. ISBN 978-954-09-0185-5
  • Археологически пътувания из Македония, Варна: Славена, 2009, 93 с. ISBN 978-954-579-791-0
  • Шифърът на Перперикон, София: Стандарт, 2009, 64 с.
  • Един археолог пътешества по света, София: Сиела, 2010, 355 с. ISBN 978-954-28-0785-8
  • Некрополът на късносредновековното селище Галица край с. Нисово, Русенско. Варна: Славена, 2010, (с Елена Василева)
  • Цар Иван Шишман – предател или светец. София: Стандарт, 2010, 62 с.
  • Българската епопея на виното. История на виното по българските земи, София: Стандарт, 2011, 65 с.ISBN 9789549457064
  • Предречено на Перперикон, София: Стандарт, 2011, 63 с. ISBN 978-954-2934-03-5
  • Орфей – оракулът от Татул, София: Стандарт 2011, 64 с. ISBN 978-954-2934-05-9
  • Царственият Търновград, София: Стандарт, 2011, 64 с. ISBN 978-954-2934-11-0
  • Велики Преслав – столицата на Българската империя, София: Стандарт, 2011, 65 с. ISBN 978-954-2934-14-1
  • Пътешествие из страни на орли и замъци, Пловдив: Хермес, 2012, 184 с. ISBN 978-954-26-1097-7
  • Търсачът на минало открива света, Пловдив: Хермес, 2013, 312 с. ISBN 978-954-26-1258-2
  • В Африка сред лъвове и сенки на предците, Пловдив: Хермес, 2014, 160 с. ISBN 978-954-26-1377-0
  • От Камчатка започва Русия, Пловдив: Хермес, 2015, 159 с. ISBN 978-954-26-1513-2
  • Археолог. От „Осанна!“ до „Разпни Го!“ Пловдив: Жанет 45, 2015, 319 с. ISBN 978-619-186-175-0
  • Цар Иван Шишман. Защитникът на Отечеството. София: Захарий Стоянов, 2016, 157 с.
  • Цар Калоян. Пълководецът. София: Захарий Стоянов, 2017, 198 с.
  • Цар Иван Александър Асен. Миротворецът. София: Фабер, 2017, 136 с.
  • Цар Константин Тих Асен. Злочестият цар. София: Фабер, 2017, 140 с.
  • Слънцето залязва над Ангкор. Едно пътешествие из тайнствения Индокитай, София: Хермес, 2017, 191 с. ISBN 978-954-26-1694-8
  • Кипър. Островът на Афродита, София: Хермес, 2018, 159 с. ISBN 978-954-26-1806-5

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. mc.government.bg
  2. Galina Stefanova. New Civilization Discovered in Perperikon. // ruralbulgaria.com. Посетен на 23 април 2013. (на английски)
  3. Проф. Николай Овчаров: Да спреш иманярството е все едно да спреш хашиша в Азия. Абсурд!. // e-vestnik.bg. Посетен на 23 април 2013.
  4. В „Авторът и неговата публика“: проф. Николай Овчаров. // БНР. Посетен на 23 април 2013.
  5. а б „Един археолог пътешества по света“ от Николай Овчаров. // svetlosenki.com. Посетен на 23 април 2013.
  6. Аттестат професора № ПФ21/21.04.2003, протокол 14 Ученого совета Международного славянского института (университета).
  7. Антоанета Петева. Индиана Джоунс превърна археологията в приказка. // в-к „Стандарт“. 7 декември 2006. Посетен на 25 юли 2018.
  8. БГ тамплиери вдигат замък в София. // frognews.bg. Посетен на 23 април 2013.
  9. Решение #Ж 637. // Община Златоград. 24 октомври 2017. Посетен на 10 октомври 2018.
  10. Протокол № 33 от проведена сесия на Общински съвет Търговище. // Община Търговище. 22 февруари 2018. Посетен на 10 октомври 2018.
  11. Решение № 625 на Столичния общински съвет. // Столичен общински съвет. 13 септември 2018. Посетен на 10 октомври 2018.
  12. 423-ма достойни българи награди „24 часа“ за 12 години, в-к „24 часа“, 10 май 2015.
  13. Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“
  14. „Златен век с огърлие“ за Николай Овчаров, в-к „Стандарт“, 19 май 2017.
  15. „Пети „Годишни награди“ на Столична библиотека 2018 - Георги Господинов, проф. Николай Овчаров и Божана Апостолова са автори на годината в Столична библиотека“, сайт на Столична библиотека, 11 декември 2018.
  16. Професор ли е Николай Овчаров?, Cross.bg, 20 ноември 2014 г.
  17. Атакуват проф. Н. Овчаров заради иманяр и НИМ, Frognews.bg, 27 декември 2013 г.
  18. Проф. Николай Овчаров на разпит в Кърджали, Vesti.bg, 16 декември 2013 г.

Външни препраткиРедактиране