Николай Овчаров
Николай Димитров Овчаров е български археолог, придобил известност с археологическите разкопки на обекта Перперикон и праисторическия култов комплекс край село Татул в Източните Родопи, Югоизточна България.
Николай Овчаров | |
български археолог | |
![]() Овчаров при Перперикон | |
Роден | |
---|---|
Националност | ![]() |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Археология |
Семейство | |
Баща | Димитър Овчаров |
Биография
редактиранеНиколай Овчаров е роден на 19 юли 1957 година в Търново, син е на археолога Димитър Овчаров.[1] Завършва история в Софийския държавен университет през 1981 г., във випуска на Георги Първанов. Още същата година започва работа в Археологическия институт с музей към БАН. Кандидат на историческите науки с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV в.“ (1985). Доктор на науките с дисертация на тема „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея“ (1998). От 1994 г. е старши научен сътрудник II степен в Археологическия музей към БАН. Според твърденията му от 2003 г. е дипломиран професор в Международния славянски университет в Москва.[2][3], където преподавал в периода 2000 – 2005 г.[4] Бил е преподавател в Славянския университет (1995 – 1999), в Новия български университет (1999 – 2002)[3], Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, филиал Кърджали (2009 – 2012) и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ (2017 – 2018).
Николай Овчаров е провеждал обходни наблюдения в Русия, Гърция, Турция, Грузия, Сърбия, Черна Гора, Република Северна Македония. По различни поводи и пред представители на българските общности през годините е изнасял лекции в различни страни. При организираната от българското правителство „Мисия България“ във връзка с българското председателство на ЕС през 2018 – 2019 г. изнася лекции за културно-историческото наследство по българските земи в различни университети, музеи и др.
Николай Овчаров е автор на научнопопулярни текстове. Води отделна страница, посветена на историята, археологията и културния туризъм, която излиза редовно между 2005 и 2018 г. във в-к „Стандарт“. След фалита на вестника рубриката е преместена във в-к „Труд“. В двата вестника са публикувани над 600 цели вестникарски страници под рубриките „Индиана Джоунс“ и „Индиана Джоунс се завръща“. И в „Стандарт“, и в „Труд“ страниците излизат винаги в съботния брой.
Между 2002 и 2007 година Николай Овчаров е автор и водещ на ежеседмичната половинчасова рубрика за история и археология „Изгубеният Граал“ по Национална телевизия „Евроком“. Общо са излъчени близо 300 филма с времетраене по 27 минути всеки. Поредицата получава и международни награди. Документалният филм за Перперикон от тази поредица е получил награда на журито в раздел „Светът на културата“ на деветия форум на Евразийската академия за телевизия и радио в Москва.
От декември 2014 г. до май 2021 г. е съветник на министри на културата на България (Вежди Рашидов, Рашко Младенов, Боил Банов).[5] През 2021 г. влиза в инициативния комитет, който издига кандидатурата на Анастас Герджиков за президент на България.[6] Николай Овчаров се присъединява към екипа на катедра „Икономика и управление на туризма“ при Стопанската академия през юли 2021.[7]
Награди и отличия
редактиране- На 17 май 2011 година е посочен от Румен Ралчев, Велик приор на българския Приорат на ордена на тамплиерите, като Велик офицер на приората и ръководител на неговия институт по средновековна история.[8]
- Почетен гражданин на градовете Кърджали (2000), Златоград (2017),[9] Търговище (2018),[10] и София (2018)[11]
- Избран за „Достоен българин на 2005 година в класацията на в-к „24 часа“.[12]
- Кавалер на орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата (2010).[13]
- Носител на най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век“ с огърлие (2017).[14]
- Пети Годишни награди на Столична библиотека 2018 – Георги Господинов, проф. Николай Овчаров и Божана Апостолова са автори на годината в Столична библиотека (2018).[15]
- Носител на наградата „Златен орел“ за опазване на културно-историческото наследство за 2018 г.[16]
- На 8 февруари 2024 година е обявен за 'почетен професор' на Свищовската академия.[17]
Критики и противоречия
редактиранеСпоред Овчаров професорската му титла е придобита в Международния славянски университет в Москва. Такъв обаче не съществува в руската столица. Местоположението на Международния славянски университет е в град Харков. Директорът на Националния археологически институт с музей към БАН Людмил Вагалински съобщава за медиите, че научната степен, за която Николай Овчаров има удостоверение, е доцент, а не професор. На 5 декември 1994 г. Международният славянски университет и обществената организация Руско земско движение образуват Международен славянски институт. На следващата година същият получава лиценз за образователна дейност и в България и едва на 23 декември 2002 г. му е даден държавен регистрационен номер (номер: 207717009 99 23). Във въпросното учебно заведение обаче не съществува исторически факултет.[18] Там обаче има факултет по мениджмънт със специалност културно-исторически туризъм, в чийто софийски филиал е преподавал Николай Овчаров.
През 2013 година името на Николай Овчаров за пореден път е забъркано в скандал. Участник в разкопките на обекта Перперек е заловен и осъден за иманярство във връзка с кражба на монети, а срещу Овчаров е започнато разследване.[19]
През 2012 година Николай Овчаров е поканен за разпит в прокуратурата по сигнал на неучредената партия „Политическо обединение за многообразие, автентичност и култура“ (ПОМАК), чийто предполагаем лидер е Ефрем Моллов. Овчаров определя членовете на въпросното обединение като сепаратисти.[20]
Библиография (частична)
редактиране- Рисунките-графити от „Имарет-джамия“ в Пловдив като извор за историята на Средиземноморието през XV в. София: Издателство на БАН, 1987, 101 с. (Разкопки и проучвания, XVIII).
- Големият царски дворец във Велики Преслав, I. Преславска патриаршия през Х в. София: Издателство „Агрес“, 1991. (съвместно с Д. Овчаров и Ж. Аладжов).
- Корабоплаването по българското черноморско крайбрежие XIV–XIX в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992, 175 с.
- Средновековен манастир в гр. Кърджали – център на епископията Ахридос XI–XIV в. София: Издателство на БАН, 1992.(с Д. Хаджиева) (=Разкопки и проучвания, XXIV).
- Ships and shipping in the Black Sea XIV–XIX centuries. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 1993, 153 p.
- Проучвания върху Средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994, 165 с.
- История и археология на Вардарска Македония през XIV в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996.
- Перперикон и околните твърдини през Средновековието. Крепостното строителство в Източните Родопи. София: Издателство ТанНакРа, 2003, 112 с. (съвместно с Д. Коджаманова).
- Perperikon. A civilization of the rock people. Sofia: Borina, 2005, 162 c. (същото на бълг., фр. и нем. език). ISBN 978-954-500-140-6
- Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност. София: Академично издателство „Марин Дринов“, 2006, 403 с.
- Некрополът на късносредновековното селище Галица край с. Нисово, Русенско. Варна: Славена, 2010, (с Елена Василева)
- Крепостта Кокалянски Урвич и късносредновековният манастир в нея (с Филип Петрунов). София, 2020, 159 с., Издателство „Уникарт“, ISBN 978-954-2953-99-9
- Краят на Второто българско царство и съдбата на Златоградския район. София, 2021, 144 с., Издателство „Уникарт“, ISBN 978-954-2953-00-5
- Античният и средновековен град Перперикон (със Здравко Димитров, Даниела Коджаманова, Константин Дочев, Димитър Стоименов и Николай Шаранков), Том І. Акрополът. София, 2021, 554 с., Издателство „Уникарт“, ISBN 978-619-7629-04-0
- Укрепеният проход с кула-кладенец в Русокастро и строителната традиция в средновековна Европа. Бургас, 2023, 192 с., Регионален исторически музей Бургас, ISBN 978-619-91678-8-5; Онлайн издание ISBN 978-619-91678-9-2 (с М. Николов)
Бележки
редактиране- ↑ Проф. Николай Овчаров: Да спреш иманярството е все едно да спреш хашиша в Азия. Абсурд! // e-vestnik.bg. Посетен на 23 април 2013.
- ↑ В „Авторът и неговата публика“: проф. Николай Овчаров // БНР. Посетен на 23 април 2013.
- ↑ а б „Един археолог пътешества по света“ от Николай Овчаров // svetlosenki.com. Архивиран от оригинала на 2014-10-06. Посетен на 23 април 2013.
- ↑ Аттестат професора № ПФ21/21.04.2003, протокол 14 Ученого совета Международного славянского института (университета).
- ↑ Николай Овчаров: Банов и Рашидов спасиха Ларгото // Nova. 02.02.2019. Посетен на 10.02.2022.
- ↑ ПРОФИЛЪТ НА ХОРАТА ОТ ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ НА АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ, boulevardbulgaria.bg
- ↑ Катедра "Икономика и управление на туризма"
- ↑ БГ тамплиери вдигат замък в София // frognews.bg. Посетен на 23 април 2013.
- ↑ Решение #Ж 637. // Община Златоград. 24 октомври 2017. Посетен на 10 октомври 2018.
- ↑ Протокол № 33 от проведена сесия на Общински съвет Търговище Архив на оригинала от 2018-09-06 в Wayback Machine.. // Община Търговище. 22 февруари 2018. Посетен на 10 октомври 2018.
- ↑ Решение № 625 на Столичния общински съвет. // Столичен общински съвет. 13 септември 2018. Посетен на 10 октомври 2018.
- ↑ 423-ма достойни българи награди „24 часа“ за 12 години, в-к „24 часа“, 10 май 2015.
- ↑ Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“
- ↑ „Златен век с огърлие“ за Николай Овчаров, в-к „Стандарт“, 19 май 2017.
- ↑ „Пети „Годишни награди“ на Столична библиотека 2018 - Георги Господинов, проф. Николай Овчаров и Божана Апостолова са автори на годината в Столична библиотека“ Архив на оригинала от 2021-07-11 в Wayback Machine., сайт на Столична библиотека, 11 декември 2018.
- ↑ Проф. Николай Овчаров за българската версия за Дракула и „вампирския туризъм“ // Lechitel. 25 юни 2020. Посетен на 10 февруари 2022.
- ↑ Стопанска Академия 'Димитър А. Ценов' // 2024-02-08. Посетен на 2024-05-05.
- ↑ Професор ли е Николай Овчаров?, Cross.bg, 20 ноември 2014 г.
- ↑ Атакуват проф. Н. Овчаров заради иманяр и НИМ, Frognews.bg, 27 декември 2013 г.
- ↑ Проф. Николай Овчаров на разпит в Кърджали, Vesti.bg, 16 декември 2013 г.
Външни препратки
редактиране- Йордан Ефтимов, „Напред към археологията“ Архив на оригинала от 2016-09-19 в Wayback Machine., в. „Сега“, 8 февруари 2005 г.
- Николай Овчаров, „Обущарю, не гледай над обувките!“ Архив на оригинала от 2016-09-19 в Wayback Machine., в. „Сега“, 10 февруари 2005 г.