Николай Овчаров

Николай Димитров Овчаров е български археолог, придобил известност с археологическите разкопки на обекта Перперикон и праисторическия култов комплекс край село Татул в Източните Родопи, Югоизточна България.

Николай Овчаров
български археолог
Овчаров при Перперикон
Роден	19 юли 1957 г. Велико Търново, България
Образование	Софийски университет
Научна дейност
Област	Археология
Образование	Софийски университет
Работил в	Археологически институт с музей към БАН Славянски университет Нов български университет
Семейство
Баща	Димитър Овчаров

Биография

Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново, син е на археолога проф. д-р Димитър Овчаров. Завършва история в Софийския държавен университет през 1981 г., във випуска на Георги Първанов, и започва работа в Археологическия институт с музей към БАН. Кандидат на историческите науки (днес равно на образователната и научна степен „доктор“) с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV в.“ (1985). Доктор на науките с дисертация на тема „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея“ (1998). От 1994 г. е старши научен сътрудник II-ра степен в Археологическия музей към БАН. Според твърденията му от 2003 г. е дипломиран професор в Международния славянски университет – Москва. Бил е преподавател в Славянския университет (1995 – 1999) и в Нов български университет (1999 – 2002).

Освен като учен, Николай Овчаров се изявява и като автор на научнопопулярни текстове за по-широка читателска аудитория. Такава е книгата му „Разказите на българския Индиана Джоунс“, публикувана на 7 декември 2006 г. от в. „Стандарт“.

Награди и отличия

• На 17 май 2011 г. е посочен от Румен Ралчев, Велик приор на българския Приорат на ордена на тамплиерите, като Велик офицер на приората и ръководител на неговия институт по средновековна история.
• Почетен гражданин на гр. Кърджали (2000), на Златоград (2017), на Търговище (2018), и на София (2018)
  
• Избран за „Достоен българин на 2005 г. в класацията на в-к „24 часа“.
• Кавалер на орден „Св.св. Кирил и Методий“ с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата (2010).
• Носител на най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век“ с огърлие (2017).

Спорни моменти

Според Овчаров професорската му титла е придобита в Международния славянски университет в Москва (такъв не съществува в руската столица, местоположението на Международен славянски университета е в град Харков. Директорът на Националния археологически институт с музей към БАН, Людмил Вагалински съобщава за медиите, че научната степен, която Николай Овчаров е удостоверил е доцент). Към 2003 г. Международният славянски университет в Москва не съществува. Още на 5 декември 1994 г. Международният славянски университет и обществената организация Руско земско движение образуват Международен славянски институт, който на следващата година получава лиценз за образователна дейност, а едва на 23 декември 2002 г. му е даден държавен регистрационен номер, но във въпросното учебно заведение не съществува исторически факултет.

През 2013 година името на Овчаров за пореден път е забъркано в скандал. Участник в разкопките на обекта Перперек е заловен и осъден за иманярство във връзка с кражба на монети, а срещу Овчаров е започнато разследване.

През 2012 година Николай Овчаров е поканен за разпит в прокуратурата по сигнал на неучредената партия „Политическо обединение за многообразие, автентичност и култура“ (ПОМАК), чийто евентуален лидер е Ефрем Моллов, който е автор на сигнала. Овчаров определя членовете на въпросното обединение като сепаратисти.

Библиография

• Десет перли от короната на България, София: Български бестселър, 2005, 64 с. ISBN 9549308685
• Разказите на българския Индиана Джоунс, София: Стандарт, 2006, 160 с. ISBN 9549042650
• Средновековната българска империя, Пловдив: Летера, 2006, 168 с. ISBN 9789545166761
• Хроника на свещения град Перперикон, София: Български бестселър, 2006, 82 с. ISBN 9549308871
• Най-кратката история на България, Пловдив: Летера, 2006, 72 с. (също на англ.) ISBN 9545165820
• Светилището на Орфей при село Татул, Момчилградско, Варна: Славена, 24 с. ISBN 954579481X
• Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство, София: Захарий Стоянов, 2007, 80 с. ISBN 9789540900070
• Откритията на българския Индиана Джоунс. Изчезнали градове, забравени храмове, древни писмености, потънали кораби, София: Захарий Стоянов, 2008, 160 с. ISBN 9789540901855
• Археологически пътувания из Македония, Варна: Славена, 2009, 93 с. ISBN 9789545797910
• Шифърът на Перперикон, София: Стандарт, 2009, 64 с.
• Един археолог пътешества по света, София: Сиела, 2010, 355 с. ISBN 978-954-28-0785-8
• Българската епопея на виното. История на виното по българските земи, София: Стандарт, 2011, 65 с.ISBN 9789549457064
• Предречено на Перперикон, София: Стандарт, 2011, 63 с. ISBN 9789542934035
• Орфей – оракулът от Татул, София: Стандарт 2011, 64 с. ISBN 9789542934059
• Царственият Търновград, София: Стандарт, 2011, 64 с. ISBN 9789542934110
• Велики Преслав – столицата на Българската империя, София: Стандарт, 2011, 65 с. ISBN 9789542934141
• Пътешествие из страни на орли и замъци, Пловдив: Хермес, 2012, 184 с. ISBN 9789542610977
• Търсачът на минало открива света, Пловдив: Хермес, 2013, 312 с. ISBN 9789542612582
• В Африка сред лъвове и сенки на предците, Пловдив: Хермес 2014, 160 с. ISBN 9789542613770
• От Камчатка започва Русия, Пловдив: Хермес 2015, 159 с. ISBN 9789542615132
• Археолог. От „Осанна!” до „Разпни Го!” Пловдив: Жанет 45 2015, 319 с. ISBN 978-619-186-175-0
• Слънцето залязва над Ангкор. Едно пътешествие из тайнствения Индокитай, София: Хермес 2017, 191 с. ISBN 9789542616948
• Кипър. Островът на Афродита, София: Хермес 2018, 159 с. ISBN 9789542618065

Научни монографии

• Рисунките-графити от „Имарет-джамия“ в Пловдив като извор за историята на Средиземноморието през XV в. София: Издателство на БАН, 1987, 101 с. (Разкопки и проучвания, XVIII).
• Големият царски дворец във Велики Преслав, I. Преславска патриаршия през Х в. София: Издателство „Агрес“, 1991. (съвместно с Д. Овчаров и Ж. Аладжов).
• Корабоплаването по българското черноморско крайбрежие XIV–XIX в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992, 175 с.
• Средновековен манастир в гр. Кърджали – център на епископията Ахридос XI–XIV в. София: Издателство на БАН, 1992.(с Д. Хаджиева) (=Разкопки и проучвания, XXIV).
• Ships and shipping in the Black Sea XIV–XIX centuries. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 1993, 153 p.
• Проучвания върху Средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994, 165 с.
• История и археология на Вардарска Македония през XIV в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996.
• Победите на цар Калоян (1197 – 1207 г.). Историческият избор на на България между православие и католицизъм. София: Издателство ТанНакРа, 2000.
• Перперикон и околните твърдини през Средновековието. Крепостното строителство в Източните Родопи. София: Издателство ТанНакРа, 2003, 112 с. (съвместно с Д. Коджаманова).
• The Warrior Saints in Old Bulgarian Art. Legends and Reality. Sofia: AGATO Publishers, 2003, 115 p.
• Perperikon. A civilization of the rock people. Sofia: Borina, 2005, 162 c. (същото на бълг., фр. и нем. език). ISBN 978-9545001406
• Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност. София: Академично издателство „Марин Дринов“, 2006, 403 с.
• Средновековната Българска империя. Пловдив: Издателство „Летера“, 2006, 168 с. + 200 цветни илюстрации, на бълг., англ., немски. и фр. език.
• Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство. София: Издателство „Захарий Зограф“, 2007, 77 с.
• Некрополът на късносредновековното селище Галица край с. Нисово, Русенско. Варна: Славена 2010, (с Елена Василева)
• Цар Иван Шишман – предател или светец. София: Стандарт 2010, 62 с.
• Цар Иван Шишман. Защитникът на Отечеството. София: Захарий Стоянов 2016, 157 с.
• Цар Калоян. Пълководецът. София: Захарий Стоянов 2017, 198 с.
• Цар Иван Александър Асен. Миротворецът. София: Фабер 2017, 136 с.
• Цар Константин Тих Асен. Злочестият цар. София: Фабер 2017, 140 с.

Вижте също

• Кърджалийски манастир с черква "Свети Йоан Предтеча"

Външни препратки

• Йордан Ефтимов, „Напред към археологията“, в. „Сега“, 8 февруари 2005 г.
• Николай Овчаров, „Обущарю, не гледай над обувките!“, в. „Сега“, 10 февруари 2005 г.