Отваря главното меню

Крали Марко

средновековен крал
(пренасочване от Марко Мърнявчевич)
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Крали Марко.

Марко Мърнявчевич, известен като Крали Марко, Марко Кралевити, Марко Кралевич или Крале Марко (на сръбски: Марко Мрњавчевић или Краљевић Марко) е средновековен крал на Прилепско кралство, обхващащо голяма част от областта Македония, със столица Прилеп.

Крали Марко
Марко Мърнявчевич
крал на Прилеп
Marko Mrnjavcevic.JPG
Роден
около 1335 г.
Починал

Религия Сръбска православна църква
Семейство
Род Мърнявчеви
Баща Вълкашин
Майка Елена
Крали Марко в Общомедия

БиографияРедактиране

Марко е син на прилепския крал и деспот Вълкашин Мърнявчевич и съпругата му Елена. Баща му около 1365 г. е обявен от цар Стефан Урош за съвладетел на Душановото царство с титла крал, която му е преотстъпена от владетеля, поради по-ниския ѝ източен статус, и вероятно по държавни причини. Освен това Стефан Урош нямал мъжки наследници.

През 1371 г. Вълкашин заедно със своя брат деспота на Сярско Йоан Углеша, тръгват на поход срещу османските турци, като според тогавашните хронисти разполагат с 60 000 бойци, но са разбити в Битката при Черномен, където загиват и двамата.

Марко Мърнявчевич наследява кралството, но ставайки васал на османския султан.

Убит е в битката при Ровине, където се бие като васал на страната на османските турци срещу влашкия войвода Мирчо Стария[1].

ЕпосРедактиране

Въпреки, че завършва живота си като османски васал, в народните песни Марко остава като непобедим юнак и защитник на християните от османците. Възпят е в народния епос на българи и сърби – виж и бугарщици. Крали Марко заема значимо място в културата на Сърбия, България и Северна Македония.

Проф. Иван Венедиков защитава тезата, че епическият герой е наследник на митологически персонаж, който притежава едновременно уранически и хтонични черти и в структурно отношение се доближава в голяма степен до хетския Бог на бурята, семантично и културно съизмерим с Критския Зевс и Тракийския Дионис.[2]

Етническа принадлежностРедактиране

През XIX век във връзка с провежданата от Княжество и Кралство Сърбия външна политика по Начертанието, в публичното пространство излиза на преден план въпросът за етническата принадлежност на „баш юнака сред юнаците“ Крали Марко. Тезата за сръбската етническа принадлежност на Крали Марко се базира и на съчинението на Мавро Орбини от края на XVI век „Царството на славяните“. За противното, за местния български произход на краля на Прилеп свидетелстват редица летописци и хронисти от по-старо време, сред които Константин Михайлович, Иван Музаки, Сфранцес, Теодор Кантакузин, Йосиф бен Йошуа, Филип Лоренц и други, които го сочат като „български княз“.[3]

Редица по-късни изследователи на периода на османското завоевание на Балканския полуостров, сред които Адам Кърчевич, Василе Петрович, Иларион Руварац, Владимир Чорович също споделят или поддържат становището, че Крали Марко е „родом българин и отбелязването на Орбини, че е роден в Ливно, е умишлена неточност, за да възбуди херцеговинци в борба срещу османците по него време. [4]

Самият Марко Мърнявчевич се подписва и като „трети цар на България“, което сочи, че сам той се е чувствал българин.[5]

ЛитератураРедактиране

ГалерияРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Иванов, Йордан. Избрани произведения в 2 тома. Съставител и редактор Б. Ст. Ангелов, София, 1982.
  2. Венедиков, Ив. „Раждането на боговете“, София, 1992, ИК Агрес
  3. Църнушанов, Коста. Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония, стр. 35 – 38. ДП „Никола Калпъкчиев“, Благоевград.
  4. Църнушанов, Коста. Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония, стр. 35 – 38. ДП „Никола Калпъкчиев“, Благоевград.
  5. Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр.275
Вълкашин Мърнявчевич крал на Прилепско кралство (1371 – 1395)