Андрей Кожухаров

Андрей Николов Кожухаров е български революционер, скопски и лерински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Андрей Кожухаров
български революционер
Роден
Починал

БиографияРедактиране

Роден е през 1879 година в Скопие[1], тогава в Османската империя. В 1898 година завършва с първия випуск българското педагогическо училище в родния си град.[2] Влиза във ВМОРО. Става учител в Лерин от 1901 до 1902 година и същевременно е ръководител на околийския революционен комитет[3]. След февруари 1902 година властите го задържат по разкритията на Йосифовата афера, осъден е на смърт</ref> Осъден е на смърт.[4] и лежи в Лерин и Скопие. Излиза от затвора през февруари 1903 година[5] и през лятото е войвода на чета в Скопско. След Илинденско-Преображенското въстание заминава за Берн, Швейцария, където следва история.[6][7]

След Първата световна война Кожухаров е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Скопското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[8] В 1934 година е избран в Националния комитет на македонските братства.[9]

През септември 1934 година като представител на Скопското македонско братство подписва протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат.[10]

Умира в София.[11]

БележкиРедактиране

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 225.
  2. Илюстрация Илинден, бр. 113, стр. 13.
  3. Спомени на Георги Попхристов [1]
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Македония и Тракия в борба за свобода: Краят на XIX - началото на XX век. Нови документи. София, Македонски научен институт, 1995. с. 138.
  5. Спомени на Георги Попхристов [2]
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 79.
  7. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 102.
  8. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  9. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 470.
  10. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 755.
  11. Парцел 26. // София помни. Посетен на 11 януари 2016.