Отваря главното меню

Андрей Н. Кожухаров е български революционер, скопски и лерински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Андрей Кожухаров
български революционер
Роден
Починал

БиографияРедактиране

Роден е в Скопие, тогава в Османската империя. В 1898 година завършва с първия випуск българското педагогическо училище в родния си град.[1] Влиза във ВМОРО. Става учител в Лерин от 1901 до 1902 година и същевременно е ръководител на околийския революционен комитет[2]. След февруари 1902 година властите го задържат по разкритията на Йосифовата афера и лежи в Лерин и Скопие. Излиза от затвора през февруари 1903 година[3] и през лятото е войвода на чета в Скопско. След Илинденско-Преображенското въстание заминава за Берн, Швейцария, където следва история.[4][5]

След Първата световна война Кожухаров е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Скопското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[6] През септември 1934 година като представител на Скопското македонско братство подписва протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат[7].

Умира в София.[8]

БележкиРедактиране

  1. Илюстрация Илинден, бр. 113, стр. 13.
  2. Спомени на Георги Попхристов [1]
  3. Спомени на Георги Попхристов [2]
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 79.
  5. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 102.
  6. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  7. Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.755
  8. Парцел 26. // София помни. Посетен на 11 януари 2016.