Национален комитет на македонските братства
ръководен орган на Съюза на македонските емигрантски организации
Националният комитет на македонските братства е ръководният орган на Съюза на македонските емигрантски организации – най-многочислената и ръководна организация на македонската емиграция в България.[1]
| Национален комитет на македонските братства | |
.jpg) | |
 Националният комитет и хърватски усташки гости. Горе: Георги Кондов, Васил Василев, Велко Думев, Никола Габровски, Борис Антонов, Сотир Нанев, Манчо Димитров; среден ред: Лазар Киселинчев, Анте Павелич, Константин Станишев, Густав Перчец, Никола Якимов; долен ред: Станимир Топуков, Иван Хаджов | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | изпълнителен орган |
| Положение | несъществуваща |
| Част от | Съюз на македонските емигрантски организации |
| Седалище | София |
| Езици | български |
Председатели
редактиране
| Име | Родно място | Дати |
|---|---|---|
| Иван Каранджулов | Прилеп | 1918 - 1923 |
| Владимир Кусев | Кукуш | 1923 - 1925 |
| Константин Д. Станишев | Кукуш | 1925 - 1932 |
| Димитър Михайлов | Битоля[1] | 1932 - 1933 |
| Георги Кондов | София | 1933 - 1934[2] |
| Димитър Мирчев | Прилеп | 1934-1936[3] |
| Коста Николов | Вирче | към 1941[4] - 1944 |
| Георги Саракинов | Саракиново | 1944-1947[5] |
| Васил Ивановски | Головраде | 1947-1953[6] |
Състави на Комитета
редактиранеБележки
редактиране- ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 468.
- ↑ а б в г д е Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 469.
- ↑ а б Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 276.
- ↑ а б ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.1-2
- ↑ а б Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 368.
- ↑ а б Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 390 - 391.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 83.
- ↑ Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. - в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 385.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 122.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 154.
- ↑ Важни свидетелства за разединениетона македонската емиграция през 1928 година // Сите българи заедно. Посетен на 26 октомври 2020 г.
- ↑ а б в г Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 470.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 288.