Христо Настев
- Тази статия е за щипския революционер. За охридския революционер вижте Христо Настев (Опеница).
Христо Настев с псевдоними Зюлфикар[1] и Христо Анчев[2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Христо Настев | |
български революционер от Щип | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Скопско българско педагогическо училище |
Христо Настев в Общомедия |
Биография
редактиранеХристо Настев е роден през 1876 година в град Щип, Македония. Учи в българското педагогическо училище в Скопие, което завършва с първия му випуск в (1895 - 1898),[3] и влиза във ВМОРО. В 1898 завършва първия випуск на училището и една година е главен учител във Виница, Кочанско, където става председател на революционния комитет.[4] Настев вдига на крака революционното дело в райна, което е парализирано от Винишката афера от 1897 година и възобновява канала Кюстендил – Щип.
Заподозрян от турците, че се занимава с революционна дейност той бяга от Виница в Кюстендил, където получава от Българската екзархия назначение за главен български учител в град Бунархисар, Одринска Тракия. Там Настев основава първия околийски комитет на ВМОРО, в който влизат Димитър Спиров от Урумбеглия, Костадин Боруджиев и Георги Кехайов от Бунархисар, Димитър Ташев и Иван Котков от Колибите. Настев е избран за председател на комитета. Обикаля околните села - Урумбеглия, Курудере, Яна, Чонгара и Колибите и създава местни комитети. Влиза във връзка и с Георги Найденов, учител в Пенека, единственото село във Визенско с български учител и с помощта и на Тодор Шишманов създава и там революционен комитет.
През 1900 г. Настев посреща в Бунархисар Гоце Делчев и Стоян Лазов при обиколката им в Одринско. Войводата Георги Тенев решава да отвлече някой по-богат грък за откуп. Отвлечен е чифликчията Костаки Керемидчиоглу, но вследствие на тази акция турската полиция в така наречената Керемидчиоглува афера предприема масови арести на българите от Лозенградско и Бунархисарско. Христо Настев избягва в България и е осъден задочно на 101 години затвор. Като главен учител в Бунархисар го наследява Яни Войнов.[5]
През 1902 г. Христо Настев се връща в Македония като нелегален и става секретар на четата на капитан Тома Давидов, която действа в Битолско и Охридско.
Христо Настев е делегат на Смилевския конгрес на Битолски революционен окръг, състоял се от 20 до 27 април 1903 г. По време на Илинденското въстание действа с чета в Леринско, подчинен на Георги Попхристов[6].
След въстанието от началото на 1904 година е началник на пограничния Кюстендилски пункт на ВМОРО. След обявената по настояване на българското правителство амнистия на участниците във въстанието, Настев се връща в родния си град Щип, но е арестуван и осъден на 5 години затвор. Лежи в Скопския затвор Куршумли хан.
След Младотурската революция в 1908 година е освободен, става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Щип.[7]
През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение в 15-а щипска дружина[8]
След войните се установява да живее в България. Работи като чиновник във Варна. От януари 1923 година е член на Илинденската организация.[9] Към 1934 година е ръководител на местното дружество на Илинденската организация.[10] Описва смъртта на войводата Дине Клюсов в пиесата „Как умира македонския четник“, представена на 18 февруари 1939 година в Македонския дом във Варна.[11]
Външни препратки
редактиране- Настевъ, Хр. „И кауркитѣ станале комити“ : Първитѣ комитки - дветѣ етърви отъ с. Лера, Битолско // Илюстрация Илиндень IX (8 (88). София, Издание на Илинденската Организация, Октомврий 1937. с. 13.
- Настевъ, Хр. „И кауркитѣ станале комити“ (продължение от книжка 8 (88) // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, Ноемврий 1937. с. 12.
- „Гоце Делчев в Бунар Хисар“, Варна, 1957 година
- "Македонската народна песен (ръкопис)", Варна, 1941 година
- "Виница; Виница първи покрай-граничен пункт и канал на ВМОРО; Винишката афера; Виница след аферата; Винишкият шпионин", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", кн. 104-120, София, 1939 година
- „През Илинденското въстание на 4 август 1903 г. в Леринско. Обсадата на Псодерската кула (военен пост). Генералното 14-часово сражение при „Езерцата“ в пл. Бигла“ (машинопис), Варна, 10 ноември 1940 година
- "Спомени от миналото в борческа Македония. В Охридска околия с четата на Долно-Дебърцко-Малесийския войвода Тасе Христов преди въстанието 1903 год.",(машинопис), Варна, 20 юли 1958 година
- "Епизоди от освободителната борба през Илинденското възстание 1903 г. в Леринския революционен район",(ръкопис), Варна, след 1944 година
- "Пулса на Илинденското въстание" (ръкопис), Варна, 2 август 1940 година
Бележки
редактиране- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 78.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 43, 100.
- ↑ Настевъ, Хр. I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). София, Издание на Илинденската организация, мартъ 1940. с. 13.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 113-114.
- ↑ Войников Димитър. Българите в най-източната част на Балканския полуостров - Източна Тракия, ИК „Коралов и сие“, София, 2002.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 482.
- ↑ ТДА-Варна, ф. 13 К, оп. 1, а.е. 24, л. 3.
- ↑ Гошева, Вера. Илинденската организација меѓу двете светски војни. Докторска дисертација. Скопје, Филозофски факултет, 2000. с. 238.
- ↑ Илюстрация Илинден, бр.108, стр.10-11
- ↑ Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр.308-315
- ↑ Биография на сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 320.