Лерински революционен район
Леринският революционен район от Битолския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация обхваща териториите на Леринската каза в Османската империя с главен град Лерин.[1]
Лерински революционен район | |
„Лерински войводи, паднали за свободата на Македония“ | |
Информация | |
---|---|
Тип | революционна организация |
Мото | „Свобода или смърт“ |
Основана | 1898 година |
Закрита | 1934 година |
Положение | несъществуваща |
Цел/фокус | Автономия за Македония и Одринско |
Част от | Битолски революционен окръг |
Езици | български |
Описание
редактиранеЛеринската каза обхваща около 100 села, в които българите са мнозинство, турците – малцинство и има едно албанско християнско село – Негован. Половината от българите обаче са гъркомани, които пречат на българското революционно дело, помагайки на турците и на гръцките чети. Градът е организиран във ВМОРО предимно от учителите в Леринската българска прогимназия, които не са леринчани. От самите жители на града малцина участват активно в революционната дейност, тъй като той е предимно гъркомански. Изявени лерински ръководители на ВМОРО са Илия Димушев, поп Анастас Кръстев и Тего Зисов.[1]
Още от 1897 година районът е организиран добре от районния войвода Марко Лерински от Котел, фетфебел от Българската армия. Четата му е образцова и се превръща в школа за много бъдещи войводи на Организацията. След смъртта на Марко в 1902 година, по време на Илинденското въстание е назначен за ръководител Георги Попхристов, подпомаган от Георги Папанчев и Леко Настев. През въстанието обаче в Леринско няма големи акции и след въстанието доста от дейци се легализират.[1]
От 1905 година лерински войвода е Тане Стойчев, а след смъртта му в 1907 година е заместен от Дзоле Стойчев, като Милан Матов назначава за негов помощник Кръсте Льондев, за полски войвода Маликот Кръсте, а за сетински войвода Пеце Христов.[2]
Бележки
редактиране- ↑ а б в Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 122.
- ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 123.