Андрей Робовски

Андрей Попдойнов Робовски (изписване до 1945 година Андрей попъ Дойновъ Робовски) е виден възрожденски деец от Елена, учител, свещенослужител, книжовник и борец за църковна независимост.

Андрей Робовски
български духовник и просветител
Роден	18 август 1801 г. Елена, Османска империя
Починал	26 декември 1858 г. Елена, Османска империя
Етнос	българи
Семейство
Баща	Дойно Граматик
Деца	Стоян Робовски

Биография

Андрей (или Андрея) Робовски е роден в Елена на 19 август 1801 г. Син е на преписвача на Паисиевата история поп Дойно Граматик и Рада Русева.

Първоначално учи в килийното училище на баща си. Изучава граматика, аритметика, гръцки, риторика, логика и богословие. После заминава да учи в Свищов и други училища из страната. Връща се в Елена и започва да преподава в килийно училище.

През 1834 г. Робовски първи подема преобразуването на Еленското килийно училище във взаимно. По-нататъшните реформи се подемат от Иван Момчилов, руски възпитаник със солидна подготовка, учил първоначално при Андрей Робовски, а впоследствие станал негов помощник-учител.

При даскал Дечо, както го наричат съгражданите му, е получил началното си образование Иларион Макариополски.

На 14 януари 1842 г. е ръкоположен за свещеник в Елена. По онова време се запознава с Неофит Бозвели, с когото води оживена кореспонденция и който го въвлича в борбите за църковна независимост. Новият свещеник започва да води службите си в храма „Успение Пресвета Богородица“ на български език, заради което много пъти си навлича гнева на гръцкия владика в Търново.

На 15 май 1846 г. Робовски поднася на султан Абдул Меджид на прът писмена жалба от еленчани и от негово име – оплакване против произволите на гръцкия владика, искайки неговото сменяне с българин. В резултат на засилващите се български протести Патриаршията се вижда принудена най-сетне да отзове нежелания от народа гръцки митрополит Неофит Византиос, но на негово място праща пак грък – Атанасий.

Откритите позиции на Робовски и непримиримата му борба срещу гръцките владици в Търново на няколко пъти му коства духовния сан. Въпреки многократните унижения и последвалото отстраняване от църковна служба той не се отказва от позициите си и при всеки удобен повод ги споделя на глас: „Но понеже продължавал да се държи предизвикателно против чорбаджиите и търновския владика, бил низвергнат от свещенически сан. Оттук нататък целият му живот бил низ от изпитания. Но Андрей Робовски гордо и неустрашимо вършел своята будителска дейност.“

През времето, когато е отстранен от църквата, той превежда книги и успява да подготви за печат 16, повечето от които с църковно предназначение.

През април 1858 г. Робовски заминава за Цариград, където синът му успява да отпечата 3 от подготвените за издаване книги. Разбирайки, че Патриаршията го преследва и в столицата, той отново да връща в Елена.

Скоро след завръщането си Андрей Робовски се разболява тежко и умира на 26 декември 1858 г.

Семейство

Андрей Робовски е женен за Койка Робовска. Негови деца са: просветителят Стоян Робовски, Ана (1825 – 1903), Андоница, Мария, Рада и Станка.

Отзиви

Към него Неофит Бозвели се обръща по следния начин:

„Дерзай, любимче Андрее! Сичко народно ще успее. И защото си българский Ахилес, за то говори! Не стой, ори и сей днес...“

„Драги Андрее, да дерзает и Максим! Говорете, орете винограда Господен с време и без време. Бог нас ще вознагради в будущее. Дерзайте! И радваме се, дето сте сторили туй и онуй срещу злобствующия грек митрополит... Драго ми е...“