Анна Дукина
Анна Дукина (на средногръцки: Άννα Δούκαινα) е византийска аристократка от края на XI и началото на XII век, сестра на византийската императрица Ирина Дукина.
Анна Дукина Άννα Δούκαινα |
|
---|---|
византийска аристократка | |
Семейство | |
Баща | Андроник Дука |
Майка | Мария Българска |
Братя/сестри |
Михаил Дука Константин Дука Стефан Дука Йоан Дука Ирина Дукина Теодора Дукина |
Съпруг | Георги Палеолог |
Анна Дукина е дъщеря на протовестиарий Андроник Дука и Мария. Бащата на Анна е племенник на император Константин X, а майка ѝ Мария е внучка на българския цар Иван Владислав[1]. През 1078 г. сестра ѝ Ирина е омъжена за Алексий Комнин, който по този начин печели подкрепата на семейството ѝ в борбата за престола след абдикацията на Никифор III Вотаниат.
Анна е била омъжена за севаста Георги Палеолог, което е станало още преди възцаряването на зет ѝ – в „Алексиада“ Анна Комнина разказва, че Георги Палеолог бил привлечен на страната на Алексий Комнин срещу император Никифор III, което станало благодарение на убежденията на съпругата му Анна и тъща му протовестиарисата Мария, която „имала корена на своя род в България“.[2] Този пасаж от „Алексиадата“ именно доказва произхода на съпругата на Палеолог от рода Дука и близкото ѝ родство със съпругата на Алексий I Комнин.
Анна Дукина и Георги Палеолог имат четирима сина: [3]
- Никифор Палеолог, севаст, дука на Солун през 1116 г.
- Михаил, севаст
- Алексий Палеолог, генерал при император Мануил II
- Андроник Палеолог († 1115/18)
Паметта на Анна Дукина е почетена в поменика към типика на манастира „Кехаритомен“ и в този на манастира „Пантократор“. В първия документ е наречена с името Анна Дукина и е посочена като сестра на императрица Ирина[4], а в поменика на манастира „Пантократор“ е спомената като леля на император Йоан II Комнин и съпруга на севаста Георги Палеолог.[5]
БележкиРедактиране
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 56
- ↑ Комнина, 1965, кн. II, 6, с.
- ↑ Kazhdan 1991.
- ↑ . „..αύταδέλφης της βασιλείας μου, της πανσεβάστου σεβαστής κυράς "Αννης της Δουκαίνης...“, цит по: Gautier 1985, с. с. 124 – 126.
- ↑ „και τής ετέρας μου θείας, τής συμβίου τοΰ Παλαιολόγου“, цит по: Gautier 1969, с. с. 239, 255, no. 25.
ИзточнициРедактиране
- Комнина, Анна. Алексиада. Москва, Издательство „Наука“, Главная редакция восточной литературы, 1965. (на руски)
- Gautier, Paul. L'obituaire du typikon du Pantokrator. // Revue des études byzantines 27. 1969. DOI:10.3406/rebyz.1969.1423. p. 235 – 262. (на френски)
- Gautier, Paul. Le typikon de la Théotokos Kécharitôménè. // Revue des études byzantines 43. 1985. DOI:10.3406/rebyz.1985.2170. p. 5 – 165. (на френски)
- Kazhdan, Alexander. The Oxford Dictionary of Byzantium. New York and Oxford, Oxford University Press. ISBN 978-0-19-504652-6. (на английски)
- Kouroupou, Matoula et al. Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). // Revue des études byzantines 63. 2005. DOI:10.3406/rebyz.2005.2305. p. 41 – 69. (на френски)