Елена (съпруга на Иван Асен I)

(пренасочване от Елена (Иван Асен I))
Вижте пояснителната страница за други личности с името Елена.

Елена е българска царица, втора съпруга на цар Иван Асен I.

Елена
царица на България
Родена
1170 г.
Управление
Период1190 – 1196
Коронация1190/1192
ПредшественикМария
НаследникАнна Куманката
Семейство
СъпругИван Асен I
ДецаИван Асен II
Александър Асен

Биография

редактиране

Произходът на Елена не е известен. Проф. Петър Петров изказва предположение, че тя може да е дъщеря на сръбския велик жупан Стефан Неманя.[1] Това мнение обаче е оспорвано от редица учени, които припомнят, че Стефан Неманя има само една дъщеря, а в изворите се посочва, че причина за скандала между цар Иван Асен I и Иванко е, че последният си позволява безчестие по отношение на сестрата на царицата, докато е сгоден за друга жена.

Елена встъпва в брак с Иван Асен I на 13-годишна възраст през 1186 г. В Синодика на цар Борил за нея четем:

На Елена, новата и благочестива царица, майка на великия цар Иван Асен, приела след това ангелски образ и наречена Евгения, вечна памет[2][3]

Наречена е „новата царица“, вероятно поради факта, че е втора съпруга на владетеля. Първата съпруга на Иван Асен I – Мария, е от виден болярски род, но не и с царски произход. От брака на Иван Асен I с Елена се раждат няколко синове, един от които е Иван Асен II, бъдещият цар на българи и власи. Другият известен е Александър, севастократор и владетел на областта Средец с център днешна София.

Едва след 1218 г., когато Иван Асен II се възцарява на търновския престол, тя заема почетно място като царица-майка. Макар и косвено, от някои паметници личи, че при царуването на Иван Асен II (1218-1241) царицата майка e имала влияние в двореца.

Тя овдовява през 1196 г. От разказа на Никита Хониат разбираме, че съпругът ѝ е убит от Иванко буквално пред очите ѝ. Приема монашеството (под името Евгения) едва след смъртта на своя син Иван Асен през 1241 г.

Източници

редактиране
  1. Петров 1985, с. 142 – 143.
  2. Totomanova, Anna-Maria. The Synodikon of Orthodoxy in Medieval Bulgaria (PDF) // Studia Ceranea (7). 2017. DOI:10.18778/2084–140X.07.12. ISSN 2084-140X. p. 169 – 227. Посетен на 20 октомври 2018. (на английски)
  3. Тотоманова, Анна-Мария. Езикът на XIV в. и съставът на Палаузовия сборник (PDF) // Paleobulgarica/Старобългаристика (XXXVI. 1.). 2012. с. 24 – 37. Посетен на 20 октомври 2018.