Анна Томова-Синтова

българска оперна певица, сопрано

Анна Томова-Синтова е българска оперна певица (сопран), работила през голяма част от кариерата си в Германия.

Анна Томова-Синтова
българска оперна певица, сопрано
Родена

Националност  България
Образование Национална музикална академия
Награди Национална награда на ГДР
Стара планина
Музикална кариера
Стил опера
Инструменти вокал
Глас Сопран
Направление Опера
Активност От 1967 г.

Уебсайт tomowa-sintow.com

Биография и творчествоРедактиране

Анна Томова-Синтова е родена на 22 септември 1941 г.[1] в Стара Загора в семейството на учител и певица в операта, където едва четиригодишна участва като детето на Чо-чо-сан в „Мадам Бътерфлай“ на Джакомо Пучини.[2] Като дете взима уроци по акордеон и пиано.[2] Завършва СОУ „Иван Вазов“.

През 1958 г. печели национален певчески конкурс, а малко след това постъпва в Държавната консерватория в София, където учи при Георги Златев-Черкин, а през последната си година при сопраното Катя Спиридонова. Дебютира на 8 юли 1965 г. в Старозагорската опера като Татяна в „Евгений Онегин“ на Пьотър Чайковски.[2]

Веднага след това Синтова започва работа в Лайпцигската опера в тогавашна Източна Германия, където работи с режисьора Йоахим Херц. Там тя подготвя главната роля в „Арабела“ на Рихард Щраус, с която поставя началото от поредица от роли, които ѝ създават репутацията на най-добрата изпълнителка на Щраусови роли. През 1971 г. печели първата награда на престижния певчески конкурс в Рио де Жанейро.[2]

От 1972 г. Анна Томова-Синтова работи в Берлинската опера.[2] Там тя продължава да разширява репертоара си с оперни роли в „Сватбата на Фигаро“, „Така правят всички“, „Ариадна на Наксос“, „Аида“, „Тоска“, „Кавалерът на розата“, „Евгени Онегин“ и др. Първата ѝ международна изява (извън Германия) е през 1973 г. в Париж в Реквиема на Верди, а няколко месеца след това пее в „Отело“ във Виена. През 1975 г. за дебютира в миланския театър „Ла Скала“ и в лондонския „Ковънт Гардън

През 1973 г. гласът на Синтова е чут от прочутия диригент Херберт фон Караян на изпълнението ѝ в световната премиера на операта „De temporum fine comoedia“ от Карл Орф на Летния фестивал в Залцбург. През 1975 г. участва с малка роля под негово диригентство, а от следващата година започва продължителната ѝ съвместна работа с Караян,[2] с когото до смъртта му през 1989 г. обикаля световните концертни зали (включително тази в Япония и САЩ). По това време осъществява много аудио и видеозаписи.

Изпълненията ѝ на Залцбургския фестивал заедно с Караян бележат много важен момент в кариерата на Синтова. От 1973 до 1991 г. тя е постоянен гост на Фестивала, където пее заедно с Берлинската и Виенската филхармонии. Под диригентството на Караян тя изпълнява Елза, Графинята, Донна Анна, както и много концертни пиеси като „Последните четири песни“ на Щраус и реквиемите на Верди, Моцарт и Брамс. Тези изпълнения са записани, а една част от тях и филмирани, като достигат до триумф в „Кавалерът на Розата“ през 1984 година с Караян. Това изпълнение е филмирано и издадено на видеокасета, а по-късно на DVD. През 1985 и 1986 продължава с изпълненията си в ролята на Графиня Маделина от операта „Капричо“ под диригентството на Хорст Щайн. Изпълненията ѝ са съживени и излъчени по телевизията през 1990 г. След като присъства на една от репетициите за Капричо, Караян веднага решава да запише финалния монолог (за пръв път) заедно с „Четирите последни песни“. За записа, който печели множество награди, той казва: „Анна ни остави една образцова интерпретация на тези две творби“.

Анна Томова-Синтова е известна с артистизма си, изпълнявайки както германския, така и италианския си репертоар, в които постепенно задълбочава характерните черти на отделните персонажи. През 1995 г. в Цюрих прави дебюта си като Норма в едноименната опера на Белини. Представлението има грандиозен успех. Триумфът ѝ се повтаря през 1998 г., когато за пръв път изпълнява Сантуца от „Селска чест“ в Берлинската опера и Саломе по време на откриването на сезона в Барселона. Там през 1999 за пръв път в кариерата си изпълнява и Турандот.

На 23 септември 2001 г. Синтова отбелязва 35 години на сцената с изпълнение (премиерно за нея) на Аида в Софийската опера. През 2002 г. прави турне из Европа. Също така прави серия от оперни и концертни изпълнения на „Бал с маски“ и „Дон Карлос“ от Верди. В края на същата година печели овациите на публиката в Токио с ролята си на Елизабета. През февруари 2003 г. Синтова се завръща в Токио за нов галаконцерт, билетите за който биват напълно разпродадени. г.

През 2006 г. Синтова се включва в честването на 250 години от рождението на Моцарт като участва в две изпълнения на негови творби в България – на 25 февруари – концертно изпълнение на „Сватбата на Фигаро“, а на 22 май – в „Реквием“ под палката на световноизвестния диригент Генадий Рождественски.

Значими ролиРедактиране

  • Винченцо Белини: Норма (Норма)
  • Умберто Джордано: Мадалена (Андре Шение)
  • Волфганг Амадеус Моцарт: Донна Анна (Дон Жуан); Графинята (Сватбата на Фигаро)
  • Джакомо Пучини: Тоска (Тоска); Турандот (Турандот)
  • Рихард Щраус: Маршалката (Кавалерът на Розата); Ариадна (Ариадна на Наксос); Арабела (Арабела)
  • Пьотр Чайковски: Татяна (Евгени Онегин)
  • Джузепе Верди: Аида (Аида); Дездемона (Отело); Елизабет (Дон Карлос); Виолета (Травиата)

ИзточнициРедактиране

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4420.
  2. а б в г д е Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 193 – 201.

Външни препраткиРедактиране