Анна, графиня Дьо Ноай (на френски: Anna de Noailles, 15 ноември 1876 г. – 30 април 1933 г.), е френска поетеса от румънски произход, притежателка на литературен салон в Париж. Потомка е на Софроний Врачански.

Анна дьо Ноай
Anna de Noailles
френска поетеса
Noailles b Meurisse 1922.jpg
Портрет на Анна дьо Ноай от Филип Ласло, 1913 г.
Родена
Anna Elisabeth Bibesco-Bassaraba, Princess de Brancovan
Починала
30 април 1933 г. (56 г.)
Париж, Франция
ПогребанаПер Лашез, Париж, Франция
Националност Франция
Работила вписател
Литература
Жанровестихотворение, роман, дневници
НаградиГоляма награда за литература на Френската академия (1921)
Семейство
БащаГригорий Бибеску-Басараб де Бранковяну
МайкаРалука Музурус
СъпругМатийо дьо Ноай
ДецаАн-Жул дьо Ноай
ПодписSignature of Anna de Noailles.png
Анна дьо Ноай в Общомедия

ПроизходРедактиране

Анна е родена на 15 ноември 1876 г. в Париж като принцеса Анна-Елизабета Бибеску-Басараба де Бранковяну. По бащина линия Анна е потомка на известните влашки болярски фамилии Бибеску и Крайовещи. Тя е трета дъщеря на влашкия принц Григорий Бибеску-Басараб де Бранковяну, който е син на влашкия княз Георги Бибеску и Зоя Маврокордато-Басараба. Майката на Анна, гъркинята Ралука (Ракел) Музурус, е известна музикантка, на която полският композитор Игнаци Падеревски посвещава една от творбите си. По майчина линия Анна е потомка на Софроний Врачански, тъй като майка ѝ Ралука (родена през 1839 г.) е внучка на Стефан Богориди от дъщеря му Ана Богориди[1] и Константин Музурус[1] – посланик на Високата порта в Лондон[2] от 1850 г. до 1885 г.[3]

Живот и творчествоРедактиране

През 1897 г. Анна се омъжва за граф Матийо Фернанд Фредерик Паскал дьо Ноай от френския род Ноай. Двамата бързо стават част от каймака на парижкото общество. От брака им се ражда един син – граф Ан-Жул дьо Ноай (1900 – 1979).

За тридесет години творчество Анна дьо Ноай издава десет стихосбирки, три новели и една автобиография. Първата ѝ стихосбирка „Безбройно сърце“ излиза през 1901 г. Поезията ѝ, която се намира в тясна връзка със символизма, я прави изключително популярна. Анна поддържа близки отношения с интелектуалния, литературния и артистичния елит на френската столица, в това число с Марсел Пруст, Франсис Жам, Колет, Андре Жид, Фредерик Мистрал, Робер дьо Монтескьо, Пол Валери, Жан Кокто, Пиер Лоти, Пол Ервьо и Макс Жакоб.

Анна дьо Ноай става толкова популярна, че портретите ѝ рисуват едни от най-известните художници на епохата. През 1906 г. Огюст Роден пресъздава образа ѝ в скулптура, която може да бъде видяна в Музея „Роден“ в Париж, а завършеният ѝ мраморен бюст е изложен в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк.

Освен слава творчеството на Анна дьо Ноай ѝ носи множество признания и отличия – тя е първата жена – кавалер на Oрдена на почетния легион, както и първата жена – член на Белгийската кралска академия за френски език и литература. През 1921 г. тя получава и голямата награда на Френската академия. Графинята е член и на журито, връчващо наградата „Блументал“ – признание, което между 1919 и 1954 г. се връчва на художници, скулптори, поети, писатели и музиканти.

Анна дьо Ноай умира на 30 април 1933 в Париж и е погребана в гробището „Пер Лашез[1].

 
Анна дьо Ноай, 1922

СтихосбиркиРедактиране

  • Le Cœur innombrable (1901)
  • L'Ombre des jours (1902)
  • La Nouvelle Espérance (1903)
  • Le Visage émerveillé (1904)
  • La Domination (1905)
  • Les Éblouissements (1907)
  • Les Vivants et les Morts (1913)
  • Les Forces éternelles (1920)
  • Les Innocentes, ou La Sagesse des femmes (1923)
  • Poème de l'amour (1924)
  • L'Honneur de souffrir (1927)
  • Le Livre de ma vie (1932)
  • Derniers Vers et Poèmes d'enfance (1934)

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Габровска, Л. Праправнучка на Софроний станала френска графиня, novinar.bg, 23 октомври 2004 г.
  2. Кавалова, Д. Ана Богориди. Bulgarian connection, dianakolarova.blogspot.com, 10 юни 2011 г.
  3. Embassy History and Previous Ambassadors//Embassy of Republic of Turkey in London. Посетен на 24 септември 2012.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anna de Noailles“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​