Антистен
Антистен (на старогръцки: Ἀντισθένης Antisthénēs; на латински: Antisthenes, * ок. 445 пр.н.е., † ок. 365 пр.н.е.) е древногръцки философ, считан за основоположник на кинизма.
| Антистен Ἀντισθένης | |
| древногръцки философ | |
 | |
| Роден |
444 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 365 г. пр.н.е.
Атина |
| Философия | |
| Школа | киници |
| Интереси | етика, логика, диалектика, теология, политика, педагогика |
| Идеи | аскетизъм, самодостатъчност (автаркия) и добродетел, като неотменими съставки на щастието |
| Повлиян | Сократ |
| Повлиял | Диоген Синопски |
| Антистен в Общомедия | |
Роден и живее в Атина, затова наричан още Антистен Атинянина.[1] Майка му била тракийка. Той бил беден човек и живеел в оскъдица. Незаконнороден, той бил лишен от граждански права, но това не му пречело да се надсмива над атиняните, подигравайки им се, че се гордеят не с добродетели, а с месторождение.
Учил при софиста Горгий, после при Сократ и станал толкова близък негов ученик, че присъствал на смъртта на своя учител. Антистен бил символ на „унижените и оскърбените“ в Атина. Носел обикновен плащ, не се подстригвал, имал дълга брада, ходел бос. Понякога неканен влизал в нечий дом, за да каже на стопаните какво мисли за тях и да им даде съвети как да станат по-добродетелни хора.
Написал множество съчинения, но повечето били унищожени, заради техния предизвикателен и екстремистки характер. Учил, че човек може да се научи да бъде добродетелен.
„Добродетелите изискват „Сократова сила“, а не идват от богатство и почести. Добродетелта е оръжие, което не могат да ни отнемат. Благородството на човека е в добродетелите, а не в произхода. Атиняните, които се гордеят със своя произход, не превъзхождат животните, родени в Атина.“ е част от малкото запазени от него фрагменти до наши дни.
Антистен не се възхищавал от Прометей, защото даровете на цивилизацията не били ценност за него. Вместо това почитал Херакъл като герой на земните подвизи и на труда. Според Антистен трудът бил благо, непретенциозният живот – също. Антистен критикува градския живот и се отнася с презрение към удобствата на цивилизацията. Проповядвал простота и непретенциозност.
Казвал, че предпочита да полудее, вместо да стане роб на удоволствията. Удоволствието за него било благо само тогава, когато след него не идва разкаяние. От човек се изисквало да почита справедливите хора повече от онези, които са му просто родни. Обичал парадоксите, с които тревожел съвестта на своите съграждани.
Съветвал към политиката да се отнасяме както към огъня: да не стоим нито много близо, защото ще изгорим, нито твърде далече, защото ще замръзнем. Антистен отричал да има разлика между свободните и робите. И докато Платон строго разпределял всички хора в три съсловия, за Антистен съсловните разлики нямали никакво значение. Богатството и беднотата за него били в душата, а не в нещата. Мъдрецът за него трябвало да живее по законите на добродетелите, а не според законите на държавата, която загивала само тогава, когато престанат да се различават добрите хора от лошите.
Източници
редактиране- ↑ Диоген Лаерций, Животът на философите, кн.VI.1; от този първоизточник са почти всички сведения, предавани другаде.
- Klaus Döring: Antisthenes. Hellmut Flashar: Grundriss der Geschichte der Philosophie. Die Philosophie der Antike, Band 2/1, Schwabe, Basel 1998, ISBN 3-7965-1036-1, S. 268 – 280
- Marie-Odile Goulet-Cazé, Marie-Christine Hellmann: Antisthène. Richard Goulet: Dictionnaire des philosophes antiques, Band 1, CNRS, Paris 1989, ISBN 2-222-04042-6, S. 245 – 254
- Susan Prince: Socrates, Antisthenes, and the Cynics. In: Sara Ahbel-Rappe, Rachana Kamtekar: A Companion to Socrates. Blackwell, Malden 2006, ISBN 1-4051-0863-0, S. 75 – 92
- Luis E. Navia: Antisthenes of Athens. Setting the World Aright. Greenwood, Westport 2001, ISBN 0-313-31672-4
- Andreas Patzer: Antisthenes der Sokratiker. Das literarische Werk und die Philosophie, dargestellt am Katalog der Schriften. Teildruck, Heidelberg 1970 (Dissertation)
- Herbert David Rankin: Anthisthenes [sic] Sokratikos. Hakkert, Amsterdam 1986, ISBN 90-256-0896-5
- Aldo Brancacci: Oikeios logos. La filosofia del linguaggio di Antistene. Bibliopolis, Neapel 1990, ISBN 88-7088-229-2
- Aldo Brancacci: Érotique et théorie du plaisir chez Antisthène. In: Marie-Odile Goulet-Cazé, Richard Goulet: Le cynisme ancien et ses prolongements. Presses Universitaires de France, Paris 1993, ISBN 2-13-045840-8, S. 35 – 55
- Gabriele Giannantoni: Antistene fondatore della scuola cinica? Marie-Odile Goulet-Cazé, Richard Goulet: Le cynisme ancien et ses prolongements. Presses Universitaires de France, Paris 1993, ISBN 2-13-045840-8, S. 15 – 34
Външни препратки
редактиране
- Antisthenes, Julie Piering. Internet Encyclopedia of Philosophy
- Antisthenes und Plato, Karl Barlen. Struder'sche Buchdruckerei & Buchhandlung, Neuwied 1881
- Fragmenta historicorum Graecorum. Karl Müller. Victor Langlois, Paris 1841 – 1870, 5 Bände (Scriptorum graecorum bibliotheca, Bände 34, 37, 40 und 59), Neuauflagen 1875 – 1885, 1928 – 1938, Reprint Frankfurt am Main, 1975.
- Antisthenis. Fragmenta. August Wilhelm Winckelmann. Meyer und Zeller, Zürich 1842
- Lives & Writings on the Cynics, directory of literary references to Ancient Cynics
- Диоген Лаерций, Life of Antisthenes, translated by Robert Drew Hicks (1925)
- Ксенофонт, Symposium, Book IV Архив на оригинала от 2015-09-09 в Wayback Machine.
