Софизъм
- Заглавието на тази статия може да се сбърка със суфизъм.
Софизъм е oценъчна дума, предаваща отношението към аргумент, с който изказващият се не е съгласен. Използването ѝ предава негативна нагласа, без да има очетливи правила за нейната употреба.
Историята на софизмаРедактиране
Пренебрежителното значение на думата „софизъм“ в смисъл на „неправилно разсъждение, умишлено съставено така, че да подведе противника“ е далеч от убежденията на историческите софисти, с изключение на това, че повечето от тях са били преподаватели по реторика – тоест преподавали са аргументация. Софистите са познати основно от съчиненията на своите опоненти, затова за тях няма запазено почти нищо похвално. От малкото останали техни текстове и отделни изречения трудно може да се съди за това учение. Това, което e известно за софистиката, е доста различно от представата за нея, възникваща от съчиненията на Платон. Основни критици на софистите са Платон и Аристотел.
История на понятиетоРедактиране
Значението на думата „софист“ (произлиза от гръцки и означава „умен човек“ или някой, който „прави“ мъдрост; също магьосник) коренно се променя с времето. Първоначално софист е бил човек, който е предавал знание на своите ученици. Това е бил специфичен термин, приписван и на Седемте мъдреци. Тоест софистът е бил философ, който в центъра на вниманието си е поставял манипулирането на хората. Но постепенно, в разбирането си на процеса на познанието, софистите изпадат в субективизъм и отричане на обективната истина — тоест нихилизъм, и накрая свеждат диалектиката до софистика. И така, през 5 век пр.н.е., в Атина се разпространява понятието за софист, като реторик, предлагащ да учи младежи в убедителното говорене и водене на спор. Оттук и терминът „софизъм“.
Аристотеловата гледна точка и други критикиРедактиране
Според негативната критика на софизма, това е неправилен аргумент, мнимо доказателство, докато според Аристотел истинското реторично доказателство е ентимемата.
Твърдението на Протагор например е, че задачата на софиста е „да се представи най-лошият аргумент като най-добър“ по пътя на хитроумните уловки в речта, разсъждението и да се занимава не с истината, а с успеха в спора или чисто практическата изгода.
За софизми се считат изказвания от типа на следното: „Ако ти никога не си губил рогата си, значи имаш такива.“
