Антонина Енчева

българска учителка

Антонина (Тона) Димитрова Мамарчева, по мъж Енчева, е българска учителка.[1][2]

Антонина Енчева
българска учителка
Родена
Починала

Националност българка

БиографияРедактиране

Родена е през 1840 г. в село Юшенлии, област Варна. Неин родственик е революционерът Георги Мамарчев. Учи в родното си село, а през 1860 – 1865 г., с помощта на руския консул във Варна Александър Рачински, е изпратена в пансиона на графиня Левешова в Киев. Завършва Фундуклеевата девическа гимназия в Киев. От 1866 до 1869 г. е учителка в девическото училище в Тулча. Създава женско благотворително дружество, открива неделно училище за възрастни и подготвя учителки в Добруджа. От 1869 до 1872 г. е учителка в Русе, през 1872 – 1874 г. – в Търново, а от 1874 г. – в Силистра. До 1885 г. е председателка на женското дружество.[1]

В учебната 1890/1891 година е учителка в Солунската българска девическа гимназия.[3]

След 1878 г. е директорка на Девическата гимназия и управителка на пансиона към гимназията в София.[1]

Умира на 15 август 1903 г.[1] в София.[4]

Женена е за учителя Димитър Енчев.[2]

БележкиРедактиране

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2694.
  2. а б Учебното дело в Силистра преди 1878 г. - част 7. // Стара Силистра. Посетен на 19 март 2019 г.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 153.
  4. Климент Браницки и Търновски (Васил Друмев): документи и материали. София, Издателство „Карина-Мариана Тодорова“, 2005. с. 274.