Отваря главното меню

Антон Вилдганс (на немски: Anton Wildgans е австрийски поет, белетрист и драматург.

Антон Вилдганс
Anton Wildgans
Антон Вилдганс през 1932 г.
Антон Вилдганс през 1932 г.
Роден 17 април 1881 г.
Починал 3 май 1932 г. (51 г.)
Националност Флаг на Австрия Австрия
Жанр стихотворение, драма, разказ
Уебсайт Страница в IMDb
Антон Вилдганс в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Антон Вилдганс следва „Юриспруденция“ във Виенския университет. Завършва през 1908 г.

Работи 2 години като съдия-следовател, след което става писател на свободна практика. През 1913 г. Вилдганс е приет в масонската ложа „Шилер“ в Пресбург (днес: Братислава).

На 2 пъти – през сезоните 1921/1922 и 1930/1931 – е директор на виенския „Бургтеатър“. Става известен преди всичко със социалнокритичните си творби.

Вилдганс се застъпва енергично за австрийската държавна автономия, когато след Първата световна война мнозина се съмняват в жизнеспособността на нововъзникналите малки държави. Това отношение намира ясен израз в неговото „Слово за Австрия“ от 1930 г.

Антон Вилдганс умира от сърдечен удар в Мьодлинг на 51-годишна възраст. Погребан е в Централните виенски гробища.

Библиография (подбор)Редактиране

ДрамаРедактиране

  • In Ewigkeit Amen, 1913
  • Armut, 1914
  • Liebe, 1916
  • Dies Irae, 1918
  • Kain, Ein mythisches Gedicht, 1920

ПрозаРедактиране

  • Ave Maria
  • Beichte eines Mitleidigen
  • Der Fall Zeidler
  • Der letzte Besuch
  • Save our Souls
  • Schwestern
  • Vom dunklne Heraklith
  • Vom Tode
  • Frühlingssonate – Beethove Op. 24
  • Folgerungen aus Weimar
  • Erlebnis in Australien
  • Erste Autofahrt

ПоезияРедактиране

  • Akkord
  • Aufblick
  • Blick von oben
  • Das Lächeln
  • Dienstboten
  • Dieses Haus wird demoliert
  • Einem jungen Richter zur Beeidigung
  • Freunde
  • Glück des Alleinseins
  • Ich bin ein Kind der Stadt
  • Im Anschaun meines Kindes
  • Kammermusik
  • Letzte Erkenntnis
  • Lied des Schmarotzers
  • Sankt Othmar
  • Sonette an Ead, 1913
  • Stimme im Traume des Künstlers
  • Tiefer Blick
  • Triptychon der Liebe
  • Vom kleinen Alltag
  • Wiedersehen mit Gott
  • Zueignung an die geliebte Landschaft

ДругоРедактиране

  • Kirbisch oder der Gendarm, die Schande und das Glück, Humoristisches Epos, 1927
  • Musik der Kindheit. Ein Heimatbuch aus Wien, Erinnerungenq 1928
  • Sämtliche Werke, Historisch-kritische Ausgabe in 8 Bänden unter Mitwirkung von Otto Rommel, hrsg. v. Lilly Wildgans, 1948

Награди и отличияРедактиране

  • Volkstheater-Preis für "Armut", 1916
  • Kaiser-Franz-Joseph-Orden, 1918
  • Ferdinand-Raimund-Preis, 1919
  • Ehrenmitglied des Beirats für Musik, Literatur und dramatische Kunst, 1920
  • Ernennung zum "Officier d l'Instruction Publique", Frankreich, 1922
  • Ernennung zum Hofrat, 1923
  • Mitglied der Akademie für Kunst und Wissenschaft in Göteborg, 1931
  • Johann-Wolfgang-Goethe-Medaille, 1932

ПризнаниеРедактиране

През 1962 г. Съюзът на австрийските индустриалци учредява в чест на писателя литературната награда Антон Вилдганс[1]. Сред отличените личат имената на Томас Бернхард (1967), Илзе Айхингер (1968), Ингеборг Бахман (1971), Фридерике Майрьокер (1981) и Петер Хандке (1984)

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране