Томас Бернхард

австрийски белетрист, драматург и поет

Томас Бернхард (на немски: Thomas Bernhard) е австрийски белетрист, поет и драматург, роден в Хеерлен, край нидерландския град Маастрихт, където събират границите си Нидерландия, Белгия и Германия.

Томас Бернхард
Thomas Bernhard
австрийски белетрист, драматург и поет
Bernhardhaus094o.JPG
Роден
Починал
Погребан Виена, Австрия

Националност Флаг на Австрия Австрия
Образование Моцартеум
Литература
Период 1963-1989
Жанрове роман, разказ, повест, пиеса, стихотворение
Известни творби „Корекция“ (1975)
„Крушенецът“ (1983)
„Дървосеч“ (1984)
Награди Бременска литературна награда“ (1965)
Австрийска държавна награда за литература“ (1967)
Георг Бюхнер“ (1970)
Грилпарцер“ (1972)

Подпис Thomas Bernhard (signature).jpg
Уебсайт thomasbernhard.at
Томас Бернхард в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Родният дом на Томас Бернхард

Томас Бернхард израства като извънбрачно дете в Южна Бавария, близо до Залцбург. Най-важната личност эа него в този период е дядо му по майчина линия, писателят Йоханес Фроймбихлер (1881–1949). Под негово влияние Бернхард изучава музика и вокално изкуство. На 16-годишна възраст се разболява от туберкулоза и постъпва в търговско училище. Когато го завършва, следва драматургия и актьорско майсторство в Залцбургския Моцартеум и получава стипендия в Академията по музика и изобразително изкуство във Виена. После работи като съдебен репортер, пребивава в Югославия и Сицилия, една година е библиотекар в Лондон, пътува из Полша, а от 1965 г. живее уединено в селцето Олсдорф, Горна Австрия.

Писателят е член на Немската академия за език и литература в Дармщат.

ТворбиРедактиране

Поезия и прозаРедактиране

Литературният път на Томас Бернхард започва с повестта „Тримата влъхви от Св. Вит“ (1955), но вниманието привлича стихосбирката му „На земята и в пъкъла“ (1957). Следват стихосбирките „In hora mortis“ [В смъртния час] (1958) и „Под острието на луната“ (1958), романите „Мраз“ (1963), „Амрас“ (1964) и „Обърканост“ (1967), сборниците с разкази „Унгенах“ (1968) и „До границата на виреене“ (1969), романите „Варницата“ (1970), „Причината“ (1975), „Корекция“ (1975), „Диханието“ (1978), книгата с проза „Имитаторът на гласове“ (1978), романите „Студът“ (1981), „Дете“ (1982), „Бетон“ (1982), „Племенникът на Витгенщайн“ (1982), „Крушенецът“ (1983) (за Глен Гулд), „Дървосеч“ (1984), „Старите майстори“ (1985) и „Изличаване“ (1986).

ДрамаРедактиране

 
Премиери на драми от Томас Бернхард в Залцбург

Томас Бернхард е автор на множество драматични произведения и е смятан за един от най-големите съвременни немскоговорещи драматурзи. От 1970 г. общо 18 негови пиеси са поставени в различни държави. Но недоволен от австрийския културен климат, в завещанието си Бернхард изрично забранява седемдесет години след смъртта му негови театрални произведения да се поставят на австрийска сцена, както и негови книги да се издават или четат пред австрийска публика. (Близо десет години по-късно тази забрана е отменена от неговия наследник.)

ПоетикаРедактиране

Основна тема в произведенията на Бернхард е противоречието между техническото и икономическото съвършенство на живота в съвременния свят, душевната нестабилност и накърнимост на отделния човек. Писателят създава с барокова образност една „космогония на болното съзнание“, в която страданието и смъртта добиват особена стойност като тайнство на познанието.

Критичното му отношение към обществото, най-вече в Австрия, предизвиква остри спорове и крайни реакции, например сензационното конфискуване на романа му „Дървосеч“ през 1984 г.

БиблиографияРедактиране

 
„Мраз“ (1963)
1957 до 1979 година
  • Auf der Erde und in der Hölle, Gedichte, 1957
  • In hora mortis, Gedichte, 1958
  • Unter dem Eisen des Mondes, Gedichte, 1958
  • die rosen der einöde, 1959
  • Die Irren. Die Häftlinge, 1962
  • Der Kulterer, 1962
  • Frost, Roman, 1963
  • Amras, 1964
  • Viktor Halbnarr – Ein Wintermärchen 1966
  • Verstörung, 1967
  • Prosa, 1967
  • Ungenach, 1968
  • Der Hutmacher, 1968
  • Watten. Ein Nachlaß, 1969
  • Ereignisse, 1969
  • An der Baumgrenze, 1969
  • Das Kalkwerk, 1970
  • Ein Fest für Boris, Drama, 1970 („Празник за Борис“, бълг. превод в „Театралът“, 2004)
  • Gehen, 1971
  • Midland in Stilfs, 1971
  • Der Italiener, Drehbuch, 1971
 
Сцена от постановка на Der Ignorant und der Wahnsinnige в Олденбург, 2001
  • Der Ignorant und der Wahnsinnige, Drama, 1972
  • Der Kulterer, Drehbuch, 1974
  • Die Jagdgesellschaft, Drama, 1974 („Ловната дружина“, бълг. превод във „Видимото мами“, 2004)
  • Die Macht der Gewohnheit, Drama, 1974 („Силата на навика“, бълг. превод във „Видимото мами“, 2004)
  • Die Ursache. Eine Andeutung, 1975
  • Korrektur, 1975
  • Der Präsident, 1975 („Президентът“, бълг. превод в „Театралът“, 2004)
  • Der Wetterfleck, Erzählungen, 1976
  • Der Keller. Eine Entziehung, 1976
  • Die Berühmten, 1976 (бълг. превод „Прочутите“, 2005)
  • Minetti. Ein Portrait des Künstlers als alter Mann, Drama, 1977 („Минети“, бълг. превод в „Прочутите“, 2005)
  • Der Atem. Eine Entscheidung, 1981 (бълг. превод „Диханието“, 1983)
  • Der Stimmenimitator, 1978
  • Ja, 1978
  • Immanuel Kant, 1978 („Имануел Кант“, бълг. превод в „Театралът“, 2004)
  • Der Weltverbesserer, Drama, 1979
  • Vor dem Ruhestand. Eine Komödie von deutscher Seele, 1979 („Преди пенсиониране“, бълг. превод в „Прочутите“, 2005)
  • Die Erzählungen, 1979
1980 до 1989 година
  • Die Billigesser, 1980
  • Die Kälte. Eine Isolation, 1981
  • Ave Vergil, 1981
  • Über allen Gipfeln ist Ruh, Drama, 1981
  • Am Ziel, Drama, 1981 („Достигнатата цел“, бълг. превод в „Прочутите“, 2005)
  • Ein Kind, 1982
  • Beton, 1982
  • Wittgensteins Neffe, 1982 (бълг. превод „Племенникът на Витгенщайн“, 2002)
  • Der Untergeher, 1983 (бълг. превод „Крушенецът“, 2003)
  • Der Schein trügt, Drama, 1983 (бълг. превод „Видимото мами“, 2004)
  • Holzfällen. Eine Erregung, 1984
  • Der Theatermacher, Drama, 1984 (бълг. превод „Театралът“, 2004)
  • Ritter, Dene, Voss, Drama, 1984 („Ритер, Дене, Фос“, бълг. превод в „Прочутите“, 2005)
  • Alte Meister, 1985 (бълг. превод „Старите майстори“, 2002)
  • Auslöschung. Ein Zerfall, 1986 (бълг. превод „Изличаване. Едно разпадане“, 2008)
  • Einfach kompliziert, Drama, 1986 („Просто сложно“, бълг. превод в „Прочутите“, 2005)
  • Elisabeth II, Drama, 1987 („Елизабет Втора“, бълг. превод във „Видимото мами“, 2004)
  • Heldenplatz, Drama, 1988
  • Der deutsche Mittagstisch, Dramolette, 1988
  • In der Höhe. Rettungsversuch, Unsinn, 1989
Посмъртно
 
Надгробен камък на Томас Бернхард във Виена
  • Claus Peymann kauft sich eine Hose und geht mit mir essen. Drei Dramolette, 1990
  • Meine Preise, 2010
  • Goethe schtirbt, Erzählungen, 2010
  • Der Wahrheit auf der Spur. Reden, Leserbriefe, Interviews, Feuilletons, 2011

Награди и отличияРедактиране

 
Гробът на Томас Бернхард в Гринцинг, Виена

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране