Антон Георгиев (Хаджигеоргиев) Драндар с псевдоним А. Брутус (на френски: Antoine G. Drandar) е виден български общественик, книжовник и публицист.

Антон Драндар
български книжовник
Фото Жан Малво, Брюксел
Фото Жан Малво, Брюксел

Роден
Починал

Образование Виенски университет
Антон Драндар в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е през 1837 в град Велес, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония в семейството на хаджи Георги и Мария Драндар. Баща му през 1836 г. получава от султан Махмуд II берат за свободно пътуване. Учи в Будапеща от 1850 година, където завършва лицея Сони, а по-късно право, политика и дипломация във Виена и Лондон. След завършване на университетското си образование Драндар живее дълго в Англия, Франция, Холандия, Белгия, Швейцария, Испания и Германия, като се отдава на сериозна работа, изучавайки политическата организация и нравите във всяка от тези държави. Връща се в българските земи и става търговец в Солун.

В писмо до Георги Раковски от 17 юни 1862 година Димитър Карамфилович пише:

Само двамата со господ. Антония Драндаровича... що се ежедневно бориме с тукашните ни сограждане българе, в които духат фенерско-гръцкиат вкоренил им се е и се не можи тъй лесно отрве и преправи, но хвала Богу, постепенно остануват се и мога ся реча, почти са заборавили вече що е това грък... Ваший от чисто блгарско срдце искр приятел Д.П.Карамфилович.[1]

След Руско-турската война Драндар се мести в столицата на новоосвободена България и работи като заместник-председател на Градския съд, а по-късно в Министерство на външните работи организира първото пресцентър бюро в България.

 
„Cinq ans de regne. Le prince Alexandre de Battenberg en Bulgarie“

В 1884 година Драндар издава на френски книгата Cinq ans de regne. Le prince Alexandre de Battenberg en Bulgarie (Княз Александър Батенберг в България. Петте години князуване). Иван Вазов пише в рецензията си за книгата:

Г. А. Драндар, който е в България от освобождението ѝ и е бил дописник на разни европейски вестници даде ни да видим една книга, назначена да запознае европейския свят с България, написана от българин. Книгата на г. Драндара е написана на френски. Доколко е изпълни сполучливо тоя труд, за това свидетелствуват добрите отзиви, с които се прие изобщо в Европа. Г. Лавеле посвети на книгата една твърде симпатична статия. В нея са изложени всичките събития от освобождението на България до възстановяването на коституцията. Г. Драндар не е всякога безпристрастен в съжденията си за лицата и работите, но това е почти невъзможно да се иска от един списател, който не е можел да се отнася безучастно към събитията, които описва. Впрочем той не крие своите симпатии и антипатии. Качествата, които отличават както изложението, тъй и язикът, удвояват интереса, който представлява само по себе си книгата...[2]

Драндар е дописник на различни големи немски, френски и английски вестници, като засяга въпроси на балканската политика. В българските периодични издания пише по педагогически въпроси. Личен секретар е на царица Елеонора.

Умира в 1925 година в София. Носител е на български орден „За граждански заслуги“, втора степен (1898, 1907), Златен медал за изкуство и наука, френския орден на Академичните палми (1900), сръбския „Свети Сава“, трета степен (1899), и черногорския „Данило“ (1902, 1907), „Свети Станислав“, втора степен (1907), „Свети Александър“, втора степен (1917).[3]

СъчиненияРедактиране

 
Портрет на Драндар
  • „Положението на християните в Македония“, Лайпциг, 1867
  • „Турската администрация в Македония“, Лайпциг, 1868
  • „Въпросът за капитулациите и премахването им в Княжество България“, Париж, 1883
  • „Търговските договори и въпросът за данъците и акцизите в България“ Париж
  • „Княз Александър Батенберг в България. Петте години князуване“, Париж, 1884
  • „Политическите събития в България. От 1876 до наши дни“, Брюксел, 1896[4]
  • „Положението на славяните и румънците в Австро-Унгария“ Брюксел, 1900
  • „По повод едно движение в Македония“, Брюксел, 1900
  • „България под управлението на княз Фердинанд“, 1908

БележкиРедактиране

  1. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 195 - 196.
  2. Вазов, Иван. Събрани съчинения, том 18, Български писател, София, 1957, стр. 466 - 467.
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 226.
  4. Енциклопедия България. Том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 434.

Външни препраткиРедактиране