Тази статия е за султанския акт. За града в Албания вижте Берат.

Берат (османски: ‏برات) е акт на султана на Османската империя, издаван под формата на указ или грамота за назначаване на служба, с който се предоставят или потвърждават права и привилегии (най-често от стопански или финансов характер).

Берат на султан Баязид II от 1486 за назначаването на Хадим Али Паша за бейлербей на Румелия
Берат за назначаването на неврокопския митрополит Иларион, 1894

Бератът носи султанския знак тугра и се подновява (подменя) с възкачването на всеки нов султан.[1] В този случай се говори за текдид-и берат/ تجديد برات .

Източници

редактиране
  1. Туртуриков, Георги. Кратък терминологичен речник по история. Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3, 2003, първо издание.