Антон Улрих (Брауншвайг-Волфенбютел)

Антон Улрих (на немски: Anton Ulrich; * 4 октомври 1633, Хитцакер; † 27 март 1714, Залцдалум при Волфенбютел) от род Велфи (Нов Дом Брауншвайг), е херцог на Брауншвайг-Люнебург и княз на Брауншвайг-Волфенбютел от 1685 до 1714 г., лирик и писател на романи.

Антон Улрих
Anton Ulrich von Braunschweig-Wolfenbüttel
херцог на Брауншвайг-Люнебург и княз на Брауншвайг-Волфенбютел
Антон Улрих, портрет от Кристоф Бернхард Франке, Херцог Антон Улрих-музей, Брауншвайг)
Антон Улрих, портрет от Кристоф Бернхард Франке, Херцог Антон Улрих-музей, Брауншвайг)

Роден
Починал
27 март 1714 г. (80 г.)
Погребан Волфенбютел, Федерална република Германия

Религия лутеранство
католицизъм
Управление
Период 1685 – 1714
Семейство
Род Велфи
Баща Август II (Брауншвайг-Волфенбютел)
Майка Доротея фон Анхалт-Цербст
Братя/сестри Мария Елизабет фон Брауншвайг-Волфенбютел
Клара Августа фон Брауншвайг-Волфенбютел
Сибила Урсула фон Брауншвайг-Волфенбютел
Фердинанд Албрехт I (Брауншвайг-Волфенбютел-Беверн)
Рудолф Август (Брауншвайг-Волфенбютел)
Съпруга Елизабет Юлиана фон Холщайн-Норбург (17 август 1656 – 4 февруари 1704)
Деца Елизабет Елеонора фон Брауншвайг-Волфенбютел
Август Вилхелм
Августа Доротея фон Брауншвайг-Волфенбютел
Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел)
Анна София фон Брауншвайг-Волфенбютел
Антон Улрих в Общомедия

ЖивотРедактиране

Той е вторият син на херцог Август II Млади (1579– 1666) и втората му съпруга Доротея фон Анхалт-Цербст (1607 – 1634), дъщеря на Рудолф фон Анхалт-Цербст (1576 – 1621). Брат е на Рудолф Август (1627 – 1704) и полубрат на Фердинанд Албрехт I (1636 – 1687).

Още като ученик князът пише песни. Той следва в университет в Хелмщет и промовира в теология. На 17 август 1656 г. Антон Улрих се жени за принцеса Елизабет Юлиана фон Холщайн-Норбург (1634 – 1704), дъщеря на Фридрих фон Шлезвиг-Холщайн-Норбург. По този случай той пише първата си пиеса, „Пролетен-балет“ (Frühlings-Ballett).

През 1667 г. по-големият му брат херцог Рудолф Август го назначава за щатхалтер. През 1671 г. двамата завладяват град и крепост Брауншвайг след триседмична обсада. През 1685 г. Антон Улрих е номиниран за херцог и сърегент на брат си с еднакви права.

Антон Улрих е политик, дипломат, поет и основател на музей в Брауншвайг, наречен на него. Той пътува четири пъти до Венеция през 1680-те години.[1]

След смъртта на брат му Рудолф Август на 26 януари 1704 г. Антон Улрих управлява княжеството сам. Съюзява се с Австрия. Омъжва през 1708 г. внучката си Елизабет Кристина, дъщерята на втория му син Лудвиг Рудолф, за брата на император Йозеф I, ерцхерцог Карл Австрийски, от 1711 г. император като Карл VI.

През 1709 г. той става тайно католик. Втората му внучка Шарлота Кристина се омъжва през 1711 г. за великия княз Алексей Петрович, син на руския император Петър I Велики.

Антон Улрих умира на 80 години. Той и съпругата му Елизабет Юлиана са погребани в главната църква „Св. Мария“ във Волфенбютел. Наследен е от най-големия си син, Август Вилхелм.

ДецаРедактиране

Антон Улрих и Елизабет Юлиана имат 13 деца, от които шест умират преди да станат на една година:

ПроизведенияРедактиране

РоманиРедактиране

  • Die Durchleuchtige Syrerinn Aramena. 5 Teile. Hofmann und Gerhard, Nürnberg, 1669, 1673 und 1778 – 80. Umgearbeitet und gekürzt von Sophie Albrecht, 3 Teile, Berlin, 1782 – 1786.
  • Octavia. Römische Geschichte. 6 Teile. Hofmann, Knortz und Gerhard, Nürnberg, 1685ff. Umgearbeitet in 6 Teilen, Braunschweig, 1712.

ЛирикаРедактиране

  • Hocherleuchtete Geistliche Lieder Einer hohen Personen. 1665.
  • ChristFürstliches Davids-Harpfen Spiel. Gerhard, Nürnberg, 1667. Erweitert Weiß, Wolfenbüttel, 1670ff.

Либрето и пиесиРедактиране

  • Amelinde, Oder: Dy Triumphirende Seele. Stern, Wolfenbüttel, 1657.
  • Regier-Kunst-Schatten Oder: Vorstellung etlicher Beschaffenheiten, welche einem Potentaten vorträglich oder nachtheilig seyn können. Stern, Wolfenbüttel, 1658.
  • Orpheus aus Thracien. Stern, Wolfenbüttel, 1659.
  • Andromeda. Ein Königliches Fräulein aus Aethiopien. Stern, Wolfenbüttel, 1659.
  • Des Trojanischen Paridis Urtheil / Von dem Goldenen Apffel der Eridis. 1662.
  • Ballett des Tages Oder: Aufblühende Frühlings-Freude. Stern, Wolfenbüttel, 1659.
  • Ballet der Natur Oder: Fürstliche Frühlings-Lust. Stern, Wolfenbüttel, 1660.
  • Iphigenia. Ein Königliches Fräulein. Stern, Wolfenbüttel, 1661.
  • Masquerade Der Hercinie: Oder Lustiger Aufzug deß Hartz-Waldes. Stern, Wolfenbüttel, 1661.
  • Des Trojanischen Paridis Urtheil Von dem Goldenen Apffel der Eridis. Wolfenbüttel, 1662.
  • Selimena. Bißmarck, Wolfenbüttel, 1663.
  • Der Hoffmann Daniel. Wie er bey dem Könige Dario gedienet. Stern, Wolfenbüttel, 1663.
  • Ballet der Diana, Oder: Ergetzliche Lust der Diana. Stern, Wolfenbüttel, 1663.
  • Die Verstörte Irmenseul; или Das Bekehrte Sachsenland. 1669.

За негоРедактиране

  • Gerhard Dünnhaupt, Anton Ulrich, Herzog zu Braunschweig und Lüneburg. Werk-und Literaturverzeichnis. In: Personalbibliographien zu den Drucken des Barock. Band 1, Hiersemann, Stuttgart, 1990, ISBN 3-7772-9013-0, S. 295 – 313.
  • Willi Flemming: Anton Ulrich. В: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin, 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 316 f. (дигитализация).
  • Clemens Heselhaus, Anton Ulrichs Aramena. Triltsch, Würzburg, 1983.
  • Wilhelm Hoeck, Anton Ulrich und Elisabeth Christine von Braunschweig-Lüneburg-Wolfenbüttel. Eine durch archivalische Dokumente begründete Darstellung ihres Übertritts zur römischen Kirche. Holle, Wolfenbüttel, 1845.
  • Rüdiger Klessmann, Herzog Anton Ulrich – Leben und Regieren mit der Kunst. Herzog Anton Ulrich-Museum, Braunschweig, 1983, ISBN 3-922279-02-3.
  • Fritz Mahlerwein, Die Romane des Herzogs Anton Ulrich von Braunschweig-Wolfenbüttel. Frankfurt/Main, 1925.
  • Ludwig Ferdinand Spehr: Anton Ulrich (Herzog von Braunschweig-Wolfenbüttel). В: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig, 1875, S. 487 – 491.
  • Mara R. Wade, The German Baroque Pastoral „Singspiel“. Bern, 1990 (urspr. Diss. Ann Arbor, 1984).
  • Stephan Kraft, Geschlossenheit und Offenheit der „Römischen Octavia“ von Herzog Anton Ulrich. „der roman macht ahn die ewigkeit gedencken, denn er nimbt kein endt“. В: Epistemata 483. Würzburg, 2004.

ИзточнициРедактиране

  1. J. Luckhardt: Malerei und Divertissement – Reisen Herzog Anton Ulrichs und seiner Familie nach Venedig. 2002, S. 7

Външни препраткиРедактиране