Апий Клавдий Пулхер (консул 143 пр.н.е.)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Апий Клавдий Пулхер.
Апий Клавдий Пулхер (на латински: Appius Claudius Pulcher; * 180 пр.н.е.) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е.
| Апий Клавдий Пулхер | |
| римски политик | |
| Роден |
не по-късно от 179 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 133 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Род | Клавдии |
| Баща | Гай Клавдий Пулхер[1][2] |
| Майка | неизв. |
| Съпруга | Антисция (съпруга на Апий Клавдий Пулхер)[3][4] |
| Деца | Клавдия (митология)[3][5] Гай Клавдий Пулхер[3][6] Апий Клавдий Пулхер[3][7] |
Биография
редактиранеВнук е на Апий Клавдий Пулхер (консул 212 пр.н.е.) и син на Гай Клавдий Пулхер (консул 177 пр.н.е.).
Апий се жени за Антисция и е баща на Апий Клавдий Пулхер (консул 79 пр.н.е.), на Клавдия Пулхерия, която е омъжена за Тиберий Гракх и на Клавдия, която става весталка.
Той е съперник на младия Сципион. През 143 пр.н.е. Пулхер е избран за консул заедно с Квинт Цецилий Метел Македоник. Бие се в Северна Италия против саласите и след това празнува триумф. През 136 пр.н.е. е цензор заедно с Квинт Фулвий Нобилиор и е избран за princeps senatus.[8] Той е салии и авгур.[9]
През 133 пр.н.е. Апий Клавдий Пулхер, Тиберий Гракх и Гай Гракх образуват триумвират,[10] за да следят държавната земя (ager publicus), която Тиберий иска да разпредели между ветераните от третата пуническа война. Друга фракция на сената е против това и организира убийството на Тиберий в края на 132 пр.н.е. Апий Клавдий Пулхер умира същата година или 129 пр.н.е., когато умира и младият Сципион.
Източници
редактиране- ↑ Ap. Claudius (295) Cn. f. Ap. n. Pulcher // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 1125 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ а б в г Ap. Claudius (295) Cn. f. Ap. n. Pulcher // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 4288 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 1560 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 1753 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 1807 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ Плутарх, Vie des hommes illustres, Vie des Gracques, IV
- ↑ Цицерон, Brutus or History of famous orators, 28
- ↑ Ливий, Epitoma Oxyrrhynci reperta, LVIII