Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански

Вижте пояснителната страница за други личности с името Публий Корнелий Сципион.

Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански Нумантин (на латински: Publius Cornelius Scipio Aemilianus Africanus minor Numantinus; * 185 пр.н.е.; † 129 пр.н.е.), наричан Сципион Емилиан или „младият Сципион“ за различаване от стария Сципион Африкански, e по-малкият син на Луций Емилий Павел Македоник, завоевателя на Македония.

Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански
P. Cornelius P.f.P.n. Scipio Aemilianus
римски политик и военачалник
Роден
около 185 г. пр.н.е.
Починал
129 г. пр.н.е. (56 г.)
НаградиТриумф
Семейство
РодЕмилии, Корнелии
БащаПублий Корнелий Сципион (авгур), Луций Емилий Павел Македоник[1][2]
МайкаПапирия Мазониз
Братя/сестриКвинт Фабий Максим Емилиан[1][3]
Емилия Терция
Емилия Паула Прима
Емилия Паула Секунда
СъпругаСемпрония[1][4]
Други родниниПублий Корнелий Сципион (авгур)[1][5]
Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански в Общомедия

Произлиза от фамилията Емилии и е осиновен от клона Сципион на фамилията Корнелии, от Публий Корнелий Сципион, най-възрастният син на Сципион Африкански и приема неговото име.

Сципион Емилиан се бие, когато е на 17 години при баща си Павел в битката при Пидна. През 151 пр.н.е. служи доброволно в Испания. През 149 пр.н.е. участва в Третата пуническа война като под-офицер.

През 147 пр.н.е. е избран за консул, макар че още не е на изискващата се възраст и поема главното командване. След едногодишни битки той завладява Картаген и по заповед на сената го унищожава до основните камъни. След връщането му в Рим получава тържествен триумф и името Африкански Млади (лат. Africanus minor).

През 142 пр.н.е. е избран за цензор. Три години по-късно, през 139 пр.н.е., е съден за предателство от Тиберий Клавдий Азел и смъкнат от поста му цензор.

През 134 пр.н.е. Сципион Емилиан е отново избран за консул. Той превзема през 133 пр.н.е. град Нуманция и получава името Numantinus. Рим става владетел на Иберийския полуостров.

Сципион Емилиан е женен от 151 пр.н.е. за Семпрония, сестрата на братята Гракхи и негова братовчедка (нейният чичо е осиновителя му Публий). През 129 пр.н.е. го намират умрял в леглото, в денят когато трябва да държи реч за Аграрния закон на Гракхите. Според Цицерон той е убит от Карбон, привърженик на Гракхите.

Източници редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Литература редактиране

  • Michael Zahrnt: Publius Cornelius Scipio Aemilianus – der intrigante Enkel, Karl-Joachim Hölkeskamp, Elke Stein-Hölkeskamp (Hrsg.): Von Romulus zu Augustus. Große Gestalten der römischen Republik. Beck, München 2000, S. 159 – 171, ISBN 3-406-46697-4
  • Robert Hanulak: Der Scipionenkreis – Untersuchungen zum Freundeskreis des Scipio Aemilianus, Berlin 2003, ISBN 978-3-638-77679-0
  1. а б в г P. Cornelius (335) P. f. P. n. Scipio Africanus Aemilianus // Посетен на 10 юни 2021 г.
  2. 1134 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  3. 1422 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  4. 4091 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  5. 1285 // Посетен на 10 юни 2021 г.