Апостол Георгиев е български иконом и първият свещеник на църквата „Света София“ в София. Той започва реставрацията на храма, който при Освобождението е в развалини, и работи усърдно за възстановяването му.[1] Създава първото енорийско православно братство.[2][1] Въвежда българския език при богослужението.[1]

Иконом Апостол Георгиев
Иконом Апостол Георгиев
Иконом Апостол Георгиев
Роден
21 март 1860
Починал
НационалностБългарин
РаботилСвещеноиконом
Семейство
СъпругИванка Григорова Данаилова

Биография

редактиране

Начални години и образование

редактиране

Роден е в гр. Свищов на 21 март 1860 г. Завършва четирикласното училище в родния си град през 1874 г.

Постъпва в новооткритата Петропавловска духовна семинария при Лясковския манастир, където учи три години. Освободителната война (1877 – 1878) го заварва в последния курс. Поради войната семинарията се закрива, учениците са набързо изпитани и са им издадени свидетелства за завършен курс с права за учители и свещеници.

Работа в митници

редактиране

На 12 юли 1877 г. става чиновник – писар в Свищовската митница, управител на която е бил бащата на Алеко Константинов, а на 1 август 1880 г. е вече секретар на Варненската първокласна митница (до 1 август 1884). През 1884 г. той напуска доброволно длъжността и става класен учител в Свищовското 4-класно училище. Преподава география и френски език. Свищовци настояват да го запопят, но тогавашният министър на финансиите Петко Каравелов го повиква и назначава за управител на Варненската митница. Там служи от 1 юли 1885 до 1888 г., когато е прехвърлен за управител на Русенската митница. Същата година е изтеглен в София за докладчик в Сметната палата. После отново става управител, но този път на Бургаската митница, до 1892 г. Подир това е назначен като експерт-оценител в Министерството на финансите – отделение за митници, а по-късно е назначен за началник на отделението за косвените данъци.[източник? (Поискан преди 14 дни)]

Автор на първите наши закони за косвените данъци

редактиране

Той е автор на първите наши закони за косвените данъци, по-специално - за митниците. Работил е така също и първата наша митническа тарифа. На няколко пъти е изпращан във Виена, Петроград и другаде, за сключване на митнически и търговски договори с чуждите държави. А в София е водил търговски преговори и сключвал договори с търговски представители на Англия, Франция, Белгия, Сърбия и др. Награден е с няколко наши и чужди ордени.[източник? (Поискан преди 14 дни)]

Свещеник

редактиране

Напуска чиновничеството през 1897 г., заминава за Враца и става свещеник, ръкоположен от тогавашния митрополит Константин. През септември 1899 г. се завръща в София и става военен свещеник на столичния гарнизон и едновременно енорийски свещеник при черквата „Св. Спас“.

Заема се с възстановяването на стария, исторически храм „Св. София“, тогава руина, и работи усърдно за тази цел. Успехът на начинанието се дължи в много голяма степен на него.[1] Южният параклис на „Св. София“ е осветен на 20 декември 1900 г. от софийския митрополит Партений. Започва да служи там.

Въвежда българския език при богослужението[1] - първи в страната чете апостола и евангелието на чист литературен български език, а после постепенно изоставя черковнославянския език и накрая цялата служба и всички треби извършва на хубав, разбран български език.[3]

Поставя началото на енорийските православни братства – прицърковни организации за просвета и добротворство, които съдействат за религиозно-църковното просвещение. В София през 1902 г. той основава към енорийския си храм „Св. София“ малък кръжец, който през 1904 г. се превръща в братството „Св. Преоражение Господне“. Помагат му свещениците Костантин Грозданов и д-р Стефан Цанков. Братството изнася беседи, издава брошури, а от 1907 г. и сп. „Духовна зора“.[2]

През Балканската война (1912 – 1913) отец Апостол е назначен от Светия Синод за главен военен свещеник при Главната квартира.[4][5]

Награден е с орден за военна заслуга.[6][източник? (Поискан преди 7 дни)]

От 1913 г. продължава да служи в „Св. София“ до 1928 г., когато е пенсиониран по пределна възраст. На 1 август 1924 год. Светия Синод го назначава за духовен наставник и ръководител на сестрите от Женското монашеско братство „Бял кръст“, какъвто е до края на живота си[източник? (Поискан преди 14 дни)]

Умира на 16 януари 1942 година.

Източници

редактиране
  1. а б в г д Митаков, Васил. Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов с. 146. София, Труд, 2001. с. 146.
  2. а б Паралингов, Емил. Енорийски православни братства в Пловдив до 1944 г. // synpress-classic.dveri.bg. Посетен на 15 юни 2024.
  3. Тренев, Павел. Кратка история на църквата "Св. София" въ гр. София. София, Печатница на Гр. Ив. Гавазовъ, 1927. с. 3.
  4. https://www.google.com/books/edition/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B1/8OEVAQAAMAAJ?hl=en&gbpv=1&bsq=%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC+%D0%90%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2&dq=%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC+%D0%90%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2&printsec=frontcover
  5. https://www.youtube.com/watch?v=mC8K-g6fnNY
  6. https://www.google.com/books/edition/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3/wC0qAQAAMAAJ?hl=en&gbpv=1&bsq=%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC+%D0%90%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2&dq=%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC+%D0%90%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2&printsec=frontcover

Външни препратки

редактиране