Апостол Георгиев

Апостол Георгиев е български иконом и първият свещеник на църквата „Света София“ в София. Той започва реставрацията на храма, който при Освобождението е в развалини, и работи усърдно за възстановяването му. Създава първото енорийско православно братство. Въвежда българския език при богослужението.

Иконом Апостол Георгиев
Иконом Апостол Георгиев
Роден	21 март 1860 Свищов, Османска империя
Починал	25 януари 1942, Царство България
Националност	Българин
Работил	Свещеноиконом
Семейство
Съпруг	Иванка Григорова Данаилова

Биография

Начални години и образование

Роден е в гр. Свищов на 21 март 1860 г. Завършва четирикласното училище в родния си град през 1874 г.

Постъпва в новооткритата Петропавловска духовна семинария при Лясковския манастир, където учи три години. Освободителната война (1877 – 1878) го заварва в последния курс. Поради войната семинарията се закрива, учениците са набързо изпитани и са им издадени свидетелства за завършен курс с права за учители и свещеници.

Работа в митници

На 12 юли 1877 г. става чиновник – писар в Свищовската митница, управител на която е бил бащата на Алеко Константинов, а на 1 август 1880 г. е вече секретар на Варненската първокласна митница (до 1 август 1884). През 1884 г. той напуска доброволно длъжността и става класен учител в Свищовското 4-класно училище. Преподава география и френски език. Свищовци настояват да го запопят, но тогавашният министър на финансиите Петко Каравелов го повиква и назначава за управител на Варненската митница. Там служи от 1 юли 1885 до 1888 г., когато е прехвърлен за управител на Русенската митница. Същата година е изтеглен в София за докладчик в Сметната палата. После отново става управител, но този път на Бургаската митница, до 1892 г. Подир това е назначен като експерт-оценител в Министерството на финансите – отделение за митници, а по-късно е назначен за началник на отделението за косвените данъци.^{[източник? (Поискан преди 14 дни)]}

Автор на първите наши закони за косвените данъци

Той е автор на първите наши закони за косвените данъци, по-специално - за митниците. Работил е така също и първата наша митническа тарифа. На няколко пъти е изпращан във Виена, Петроград и другаде, за сключване на митнически и търговски договори с чуждите държави. А в София е водил търговски преговори и сключвал договори с търговски представители на Англия, Франция, Белгия, Сърбия и др. Награден е с няколко наши и чужди ордени.^{[източник? (Поискан преди 14 дни)]}

Свещеник

Напуска чиновничеството през 1897 г., заминава за Враца и става свещеник, ръкоположен от тогавашния митрополит Константин. През септември 1899 г. се завръща в София и става военен свещеник на столичния гарнизон и едновременно енорийски свещеник при черквата „Св. Спас“.

Заема се с възстановяването на стария, исторически храм „Св. София“, тогава руина, и работи усърдно за тази цел. Успехът на начинанието се дължи в много голяма степен на него. Южният параклис на „Св. София“ е осветен на 20 декември 1900 г. от софийския митрополит Партений. Започва да служи там.

Въвежда българския език при богослужението - първи в страната чете апостола и евангелието на чист литературен български език, а после постепенно изоставя черковнославянския език и накрая цялата служба и всички треби извършва на хубав, разбран български език.

Поставя началото на енорийските православни братства – прицърковни организации за просвета и добротворство, които съдействат за религиозно-църковното просвещение. В София през 1902 г. той основава към енорийския си храм „Св. София“ малък кръжец, който през 1904 г. се превръща в братството „Св. Преоражение Господне“. Помагат му свещениците Костантин Грозданов и д-р Стефан Цанков. Братството изнася беседи, издава брошури, а от 1907 г. и сп. „Духовна зора“.

През Балканската война (1912 – 1913) отец Апостол е назначен от Светия Синод за главен военен свещеник при Главната квартира.

Награден е с орден за военна заслуга.^{[източник? (Поискан преди 7 дни)]}

От 1913 г. продължава да служи в „Св. София“ до 1928 г., когато е пенсиониран по пределна възраст. На 1 август 1924 год. Светия Синод го назначава за духовен наставник и ръководител на сестрите от Женското монашеско братство „Бял кръст“, какъвто е до края на живота си^{[източник? (Поискан преди 14 дни)]}

Умира на 16 януари 1942 година.

Външни препратки

• Апостол Георгиев geni.com