Министерство на финансите на България
Министерството на финансите (МФ) е българска държавна институция с ранг на министерство, която отговаря за формулирането и приложението на бюджета и на фискалната и финансова политика на България. То е сред първите 6 български министерства, създадени на 5 юли 1879 г. (стар стил).
| Министерство на финансите | |
|---|---|
 | |
| Информация | |
| Основаване | 5 юли* 1879 г. |
| Предходен орган | Министерство на финансите и държавния контрол |
| Юрисдикция | Правителство на България |
| Седалище | София, България |
| Бюджет | 624 млн. лева (2022)[1][2] |
| Ръководител | Росица Велкова-Желева, (министър на финансите) |
| Уебсайт | www.minfin.bg |
Централната администрация на министерството се намира в сграда на улица „Г. С. Раковски“ № 102 в София.
ИсторияРедактиране
Министерството на финансите започва да функционира от 5 юли 1879 г.[3], когато с Указ №1 княз Александър I Батенберг сформира Първото правителство на България. За първи министър на финансите е назначен Григор Начович. Подготвя и ръководи финансово-стопанските въпроси на държавата чрез изготвяне на държавни бюджети, управлява, организира и контролира дъжавните данъци, мита и налози. На непосредствено подчинение на МФ са териториалните данъчни и акцизни управления и митнически служби. През 1885 г. към МФ се създава „Отделение за държавните дългове“ (от 1912 г. автономно учреждение – ГДДГДД)[4].
Преобразува се с Указ № 59 от 1 февруари 1957 г., чрез сливането на Министерството на финансите (МФ) и Комисията за държавен контрол, в Министерство на финансите и държавния контрол. С излизането на закона за държавния контрол през 1958 г. министерството получава задача да следи за изпълнението на законите и нарежданията на Министерския съвет. За тази цел се създават държавен контрольор, заместник-държавен контрольор, старши държавен контрольор и завеждащ група. С указ № 203 от 16 март 1950 г. министерството отново е реорганизирано, като на негово място отново се появяват МФ и Комисия за държавен контрол.[5]
С Указ № 2656 от 19 август 1987 г. финансовото министерство се закрива, а функциите му поема Министерство на икономиката и планирането[3]. На 20 ноември 1989 г. (С Указ № 2556) МИП се закрива и на неговото място е възстановено старото – Министерство на финансите.
СтруктураРедактиране
- Дирекция „Бюджет“
- Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“
- Дирекция „Вътрешен контрол“
- Дирекция „Вътрешен одит“
- Дирекция „Данъчна политика“
- Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“
- Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“
- Дирекция „Държавни разходи“
- Дирекция „Държавно съкровище“
- Дирекция „Икономическа и финансова политика“
- Дирекция „Информационни системи“
- Дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“
- Дирекция „Национален фонд“
- Дирекция „Правна“
- Дирекция „Съдебна защита"
- Дирекция „Финанси и управление на собствеността“
- Дирекция „Финанси на общините“
- Дирекция „Централно звено за финансиране и договаряне“
- Дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“
Ресорни агенции и комисииРедактиране
Предприятия, собственост на министерствотоРедактиране
- Българска банка за развитие е собственост на Министерството на финансите. Тя е 99,99% държавна собственост. Предлага износно финансиране и финансиране за малки и средни предприятия, и за земеделски производители. Играе ролята на износно-вносна банка на България. От своя страна ББР е собственик на „Национален гаранционен фонд“ ЕАД и „ДЖОБС“ АД, с които образува Групата на ББР.
Вижте същоРедактиране
Външни препраткиРедактиране
- Министерство на финансите на България (Официална страница в Мрежата)
БележкиРедактиране
- ↑ https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=170229
- ↑ Това е бюджетът на МФ. Да не се бърка с държавния бюджет, който от своя страна е част от консолидираната фискална програма (КФП).
- ↑ а б Министерство на финансите на Република България. История
- ↑ Пътеводител на Централния държавен архив. Учрежденски фондове (до 1944 г.). т. I – Органи на власт и управление, София 2005, с. 254.
- ↑ Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879 – 1986, С. 1987, с. 258