Отваря главното меню

Апостол Хаджигогу

арумънски просветен деец и публицист

Апостол Хаджигогу (на румънски: Apostol (Toli) Hagigogu (Hagi-Gogu)) е арумънски просветен деец и публицист, водач на съпротивата срещу гърцизма в каря на XIX и началото на XX век в Берско.

Апостол Хаджигогу
Apostol Hagigogu
арумънски просветен деец и публицист

Роден

БиографияРедактиране

 
Брой на „Пенинсула Балканика“ от февруари 1929 г.
 
Писмо (2 септември 1925) от Задграничното представителство на ВМРО до Хаджигогу, подписано от К. Пандов (псевдоним на Кирил Пърличев) и Н. Дреновски (псевдоним на Наум Томалевски)

Апостол Хаджигогу е роден в арумънско (влашко) семейство в македонския град Бер, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Работи като учител.[1] Хаджигогу става лидер на арумънската общност в родния си град и полага големи усилия против гърцизма в Бер.[2] Заради участието си в борбата срещу гърцизма и запазването на арумъните Хаджигогу е подложен на тормоз от страна на гърците, заплашван е да се обяви за грък и да изгори учебниците на румънски. След отказа му е направен опит за покушение срещу него.[3]

Хаджигогу поддържа връзки с Вътрешната македонска революционна организация, среща се с представители на Задграничното ѝ представителство и се опитва да го склони към общи антигръцки действия.

Автор е на множество статии относно арумъните. В 1923 година основава списанието „Пенинсула Балканика“ в Букурещ. Пише често в списанието под псевдонима Турнус.[4]

Синът му Стерю Хаджигогу също е виден арумънски писател и активист.

БележкиРедактиране

  1. Adamache, Adrian. Românii de la sud de Dunăre: documente. Arhivele Naționale ale României, 1997. с. 194, 390.
  2. Petcu, Adrian Nicolae. O istorie religioasă a aromânilor (XIV). // Ziarul Lumina - Primul cotidian creştin din România, 5 януари 2016. Посетен на 5 юли 2017.
  3. Fudulu, Catalin. Aromânii şi bandele greceşti.Ameninţări, incendii, asasinate, teroare. // Cer Si Pamant Romanesc. Посетен на 5 юли 2017.
  4. Dimov, Vlatko. Percepţia aromânilor asupra chestiunii macedonene şi pledoaria pentru autonomia Macedoniei. // Dibrean, 3 март 2017. Посетен на 5 юли 2017.