Кирил Пърличев
Тази статия е за революционера от ВМОРО. За писателя вижте Кирил Пърличев (писател).
Кирил Григоров Пърличев е български революционер и общественик. Член на Централния комитет и Задграничното представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, учител, журналист, директор на историческия музей в Охрид (1941 – 1944 г.), писател и масон[1]. Използва псевдоними като К. Пандов и Наумов[2].
| Кирил Пърличев | |
|---|---|
| български революционер | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал |
9 февруари 1944 г.
|
| Подпис |
.svg) |
| Кирил Пърличев в Общомедия | |
Съдържание
БиографияРедактиране
Във ВМОРОРедактиране
Кирил Пърличев е роден на 1 март 1875 година в Охрид, тогава в Османската империя. Той е син на Григор Пърличев, при когото се образова и на когото помага за книжовната му дейност. В 1894 година завършва с деветия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] В гимназията участва в таен ученически революционен кръжок и основава ученически съюз. В 1895 година взима участие в Четническата акция на Макдонския комитет като четник на Стойо Костов.[4]
Учителства във Воден и работи за изграждането на ВМОРО. На Солунския конгрес в 1896 година Кирил Пърличев е представител на Воденския революционен окръг. На 5 август 1898 година Методи Патчев, с помощта на Христо Узунов и Пърличев, убива в центъра на Охрид сърбоманина Димитър Гърданов, в чиято къща е отворено сръбско училище. Кирил Пърличев, заедно със съмишлениците си, е арестуван.
През 1901 година по нареждане на Даме Груев Кирил Пърличев учителства в Прилеп. Избран е и за член на Централния комитет на ВМОРО, след арестуването на целия му състав при Солунската афера в 1901 година и предприема обиколка с четата на Методи Патчев. В София през 1902 година следва в Историко-филологическия факултет на Висшето училище и е секретар на Задграничното представителство на ВМОРО. За времето на Илинденско-Преображенското въстание е четник при Христо Чернопеев.
След въстанието се установява в Солун, където преподава в Солунската българска мъжка гимназия. През 1906-1908 година е преподавател по аритметика и френски език в Царибродската смесена прогимназия.[5]
След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Воден.[6] Учителства във Воден, където заедно с Христо Занешев спомага организационните дела. Участва в редактирането на списание „Искра“.[7]
През 1912 година е временен представител на Задграничното представителство на ВМОРО. През 1918 година пише „Сръбският режим и революционната борба в Македония“. Кирил Пърличев е един от основателите на Македонския научен институт.[8] Открива гроба на свети Климент Охридски. Член е на Паневропейския съюз и на масонската ложа „Светлина“. Владее е чужди езици и превежда Волтер, Карл Маркс, Карл Кауцки, Георг Брандес и други.
Във ВМРОРедактиране
След възстановяването на ВМРО през 1919 година става член на Задграничното ѝ представителство заедно с Георги Баждаров и Наум Томалевски и остава такъв до 1928 година, когато представителството е разформировано под натиска на Иван Михайлов. Кирил Пърличев и Георги Попхристов застават начело на групата на „протогеровистите“, но през 1931 година са принудени да се оттеглят от политическа дейност по време на братоубийствените войни във ВМРО[9]. При временното освобождение на Вардарска Македония в 1941 – 1944 година се завръща в Охрид и става директор на Историческия музей. Умира в Охрид на 9 или 10 февруари[10]) 1944 година, тогава още в пределите на Царство България.[11]
Кирил Пърличев има внук Кирил Пърличев, който издава непубликуваните му трудове.
ТворчествоРедактиране
- Григоровъ, К. Сръбскитѣ жестокости въ Македония (1912 – 1915). Съ 20 ликове къмъ текста. Извлѣчение отъ книгата „Сръбскиятъ режимъ и революционната борба въ Македония" отъ К. Пърличевъ. София, Издателство Ал. Паскалевъ и Сие, 1917. Посетен на 20 септември 2015. Втора онлайн библиотека
- Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912 – 1915)
- Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г., издателство ВЕДА-МЖ, 2001, ISBN 954-8090-02-3
- 36 години във ВМРО – Спомени на Кирил Пърличев, издателство ВЕДА-МЖ, 1999, ISBN 954-8090-01-5
- Към характеристика на Григор С. Пърличев, списание „Македонски преглед“ г. 4, кн. 2, с. 99 (1928)
- Пърличевъ, Кирилъ. Полезни констатации. // Македония, година I, брой 8. вторникъ, 19 октомврий 1926. Посетен на 12 октомври 2015.
ИзточнициРедактиране
- Цвета Трифонова, „Данаил Крапчев и в.“Зора”. Незабравимото“
- Правнукът на големия наш възрожденски писател Григор Пърличев – Кирил Пърличев
- Тома Николов, Няколко думи за Кирил Пърличев
- Гаджев, Иван, „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 440
РодословиеРедактиране
| Ставри Пърличев | Мария Гьокова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Пърличев | Иван Пърличев | Григор Пърличев (1830 — 1893) | Анастасия Узунова (род Узунови) | Зографина Пармакова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константинка Пърличева | Луиза Пърличева (? — 1919) | Николаки Манев (? — 1917) | Кирил Пърличев (1875 — 1944) | Олга Христова Точкова | Иван Лимончев | Деспина Пърличева | Симеон Попсимов | Георги Пърличев | Георги Пармаков | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Манев (1898 — 1963) | Григор Пърличев | Невенка Лимончева (? — 1976) | Ружа Попсимова | Славка Попсимова | Христо Попсимов (1916 — 1980) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кирил Пърличев (р. 1965) | Олга Пърличева | Лиляна Манева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
БележкиРедактиране
- ↑ Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, София, 2003 г.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.48, 70, 76
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 57.
- ↑ Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 85., 36 години във ВМРО – Спомени на Кирил Пърличев, издателство ВЕДА-МЖ, 1999, с. 62-63.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 388.
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.92, 194.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 142.
- ↑ Списък на събитията от сайта на МНИ