Кирил Пърличев
Тази статия е за революционера от ВМОРО. За писателя вижте Кирил Пърличев (писател).
Кирил Григоров Пърличев е български революционер и общественик. Член на Централния комитет и Задграничното представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, учител, журналист, директор на историческия музей в Охрид (1941 – 1944 г.), писател и масон[1]. Използва псевдоними като Пандопуло, Григориев, Ставрев,[2][3] К. Пандов и Наумов.[4]
| Кирил Пърличев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 9 февруари 1944 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Семейство | |
| Баща | Григор Пърличев |
| Други роднини | Кирил Пърличев (внук) |
| Подпис | .svg) |
| Кирил Пърличев в Общомедия | |
Биография
редактиранеВъв ВМОРО
редактиранеКирил Пърличев е роден на 1 март 1875 година в Охрид, тогава в Османската империя. Той е син на Григор Пърличев, при когото се образова и на когото помага за книжовната му дейност. В 1894 година завършва с деветия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[5] В гимназията участва в таен ученически революционен кръжок и основава ученически съюз. В 1895 година взима участие в Четническата акция на Макдонския комитет като четник на Стойо Костов.[6]
Учителства във Воден и работи за изграждането на ВМОРО. Същевременно издава вестник „Борец“. На Солунския конгрес в 1896 година Кирил Пърличев е представител на Воденския революционен окръг. На 5 август 1898 година Методи Патчев, с помощта на Христо Узунов и Пърличев, убива в центъра на Охрид сърбоманина Димитър Гърданов, в чиято къща е отворено сръбско училище. Кирил Пърличев, заедно със съмишлениците си, е арестуван.
През 1901 година по нареждане на Даме Груев Кирил Пърличев учителства в Прилеп. Избран е и за член на Централния комитет на ВМОРО, след арестуването на целия му състав при Солунската афера в 1901 година и предприема обиколка с четата на Методи Патчев. В София през 1902 година следва в Историко-филологическия факултет на Висшето училище и е секретар на Задграничното представителство на ВМОРО. За времето на Илинденско-Преображенското въстание е четник при Христо Чернопеев.
След въстанието се установява в Солун, където преподава в Солунската българска мъжка гимназия. През 1906 – 1908 година е преподавател по аритметика и френски език в Царибродската смесена прогимназия.[7][8]
След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Воден.[9] Учителства във Воден, където заедно с Христо Занешев спомага организационните дела. Участва в редактирането на списание „Искра“.[10]
През 1912 година е временен представител на Задграничното представителство на ВМОРО. През 1918 година пише „Сръбският режим и революционната борба в Македония“. Кирил Пърличев е един от основателите на Македонския научен институт.[11] Открива гроба на свети Климент Охридски. Член е на Паневропейския съюз и на масонската ложа „Светлина“. Владее е чужди езици и превежда Волтер, Карл Маркс, Карл Кауцки, Георг Брандес и други.
Във ВМРО
редактиране
Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[12]
След възстановяването на ВМРО през 1919 година става член на Задграничното ѝ представителство заедно с Георги Баждаров и Наум Томалевски и остава такъв до 1928 година, когато представителството е разформировано под натиска на Иван Михайлов. Кирил Пърличев и Георги Попхристов застават начело на групата на „протогеровистите“, но през 1931 година са принудени да се оттеглят от политическа дейност по време на братоубийствените войни във ВМРО[13]. При временното освобождение на Вардарска Македония в 1941 – 1944 година се завръща в Охрид и става директор на Историческия музей. Умира в Охрид на 9 или 10 февруари[14][15][16] 1944 година, тогава още в пределите на Царство България.[17] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[18]
Кирил Пърличев има внук Кирил Пърличев, който издава непубликуваните му трудове.
Памет
редактиранеНа Кирил Пърличев е наречена улица в квартал „Орландовци“ в София (Карта).
Творчество
редактиране- Григоровъ, К. Сръбскитѣ жестокости въ Македония (1912 – 1915). Съ 20 ликове къмъ текста. Извлѣчение отъ книгата „Сръбскиятъ режимъ и революционната борба въ Македония" отъ К. Пърличевъ. София, Издателство Ал. Паскалевъ и Сие, 1917. Посетен на 20 септември 2015. Втора онлайн библиотека
- Пърличевъ, К. Сръбскиятъ режимъ и революционната борба въ Македония (1912 – 1915 година). София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие – София, Държавна печатница, 1917.
- Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г., издателство ВЕДА-МЖ, 2001, ISBN 954-8090-02-3
- Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5.
- Към характеристика на Григор С. Пърличев, списание „Македонски преглед“ г. 4, кн. 2, с. 99 (1928)
- Пърличевъ, Кирилъ. Полезни констатации // Македония, година I, брой 8. вторникъ, 19 октомврий 1926. Посетен на 12 октомври 2015.
- Пърличев, Кирил. Пиротъ. Исторически бележки. София, Издателство П. Глушковъ, 1916. Посетен на 20 януари 2022.
- Пърличев, Кирил. Задачи на македонската младеж в странство. София, Съюз на македонските младежки културно-просветни организации в България, 1927. Посетен на 20 януари 2022.
- Пърличев, Кирил. Истината върху кризата във ВМРО. София, 1929. Посетен на 20 януари 2022.
- "Един достоен български син - Иван Занешев (ръкопис)", София, след 1918 година
- "Зайчар (Исторически бележки)", София, 1916 година
- "Пирот (Исторически бележки)", София, 1916 година
- "Същност на ВМРО; Сказка пред академично дружество Левски", София, 1927 година
- "Лесковец на Морава. Исторически бележки", Скопие, 1916 година
- "Пред споменът за Тодора", публикувано във в-к "Свобода или смърт", год. IV, бр. 78, 10 септември 1928 година
- "Разцеплението през 1929 г.; Ескалацията на междуособицата през 1930 г.", публикувано в "36 години във ВМРО; спомени на Кирил Пърличев", София, 1999 година
- Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5.
Източници
редактиране- Цвета Трифонова, „Данаил Крапчев и в. „Зора“. Незабравимото“
- Правнукът на големия наш възрожденски писател Григор Пърличев – Кирил Пърличев
- Тома Николов, Няколко думи за Кирил Пърличев
- Гаджев, Иван, „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 440
Родословие
редактиране| Ставри Пърличев | Мария Гьокова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Пърличев | Иван Пърличев | Григор Пърличев (1830 – 1893) | Анастасия Узунова | Зографина Пармакова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константинка Пърличева | Луиза Пърличева (? – 1919) | Николаки Манев (? – 1917) | Кирил Пърличев (1875 – 1944) | Олга Христова Точкова | Иван Лимончев (1864 – 1899) | Деспина Пърличева | Симеон Попсимов | Георги Пърличев | Георги Пармаков | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Манев (1898 – 1963) | Григор Пърличев | Невенка Лимончева (? – 1976) | Ружа Попсимова | Славка Попсимова | Христо Попсимов (1916 – 1980) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кирил Пърличев (1956 – 2025) | Олга Пърличева | Лиляна Манева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, София, 2003 г.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 84.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 48, 70, 76.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 57.
- ↑ Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 85.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 62-63.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 388.
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.92, 194.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 142.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 398.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 345.
- ↑ Списък на събитията от сайта на МНИ
- ↑ ДАА, Фонд № 1948К, оп.1