Уикипедия

Кирил Пърличев

български революционер
Тази статия е за революционера от ВМОРО. За писателя вижте Кирил Пърличев (писател).

Кирил Григоров Пърличев е български революционер и общественик. Член на Централния комитет и Задграничното представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, учител, журналист, директор на историческия музей в Охрид (1941 – 1944 г.), писател и масон[1]. Използва псевдоними като Пандопуло, Григориев, Ставрев,[2][3] К. Пандов и Наумов.[4]

Кирил Пърличев
български революционер
Роден
Починал
9 февруари 1944 г. (68 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Семейство
БащаГригор Пърличев
Други родниниКирил Пърличев (внук)
Подпис
Кирил Пърличев в Общомедия

Биография

редактиране

Във ВМОРО

редактиране

Кирил Пърличев е роден на 1 март 1875 година в Охрид, тогава в Османската империя. Той е син на Григор Пърличев, при когото се образова и на когото помага за книжовната му дейност. В 1894 година завършва с деветия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[5] В гимназията участва в таен ученически революционен кръжок и основава ученически съюз. В 1895 година взима участие в Четническата акция на Макдонския комитет като четник на Стойо Костов.[6]

Учителства във Воден и работи за изграждането на ВМОРО. Същевременно издава вестник „Борец“. На Солунския конгрес в 1896 година Кирил Пърличев е представител на Воденския революционен окръг. На 5 август 1898 година Методи Патчев, с помощта на Христо Узунов и Пърличев, убива в центъра на Охрид сърбоманина Димитър Гърданов, в чиято къща е отворено сръбско училище. Кирил Пърличев, заедно със съмишлениците си, е арестуван.

През 1901 година по нареждане на Даме Груев Кирил Пърличев учителства в Прилеп. Избран е и за член на Централния комитет на ВМОРО, след арестуването на целия му състав при Солунската афера в 1901 година и предприема обиколка с четата на Методи Патчев. В София през 1902 година следва в Историко-филологическия факултет на Висшето училище и е секретар на Задграничното представителство на ВМОРО. За времето на Илинденско-Преображенското въстание е четник при Христо Чернопеев.

 
Григоровъ, К. Сръбскитѣ жестокости въ Македония (1912 – 1915). Съ 20 ликове къмъ текста. Извлѣчение отъ книгата „Сръбскиятъ режимъ и революционната борба въ Македония" отъ К. Пърличевъ. София, Издателство Ал. Паскалевъ и Сие, 1917.
 
Пърличевъ, К. Сръбскиятъ режимъ и революционната борба въ Македония (1912 – 1915). София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и Сие, 1917.

След въстанието се установява в Солун, където преподава в Солунската българска мъжка гимназия. През 1906 – 1908 година е преподавател по аритметика и френски език в Царибродската смесена прогимназия.[7][8]

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Воден.[9] Учителства във Воден, където заедно с Христо Занешев спомага организационните дела. Участва в редактирането на списание „Искра“.[10]

През 1912 година е временен представител на Задграничното представителство на ВМОРО. През 1918 година пише „Сръбският режим и революционната борба в Македония“. Кирил Пърличев е един от основателите на Македонския научен институт.[11] Открива гроба на свети Климент Охридски. Член е на Паневропейския съюз и на масонската ложа „Светлина“. Владее е чужди езици и превежда Волтер, Карл Маркс, Карл Кауцки, Георг Брандес и други.

Във ВМРО

редактиране
 
Надгробната плоча на Кирил Пърличев в Охрид

Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[12]

След възстановяването на ВМРО през 1919 година става член на Задграничното ѝ представителство заедно с Георги Баждаров и Наум Томалевски и остава такъв до 1928 година, когато представителството е разформировано под натиска на Иван Михайлов. Кирил Пърличев и Георги Попхристов застават начело на групата на „протогеровистите“, но през 1931 година са принудени да се оттеглят от политическа дейност по време на братоубийствените войни във ВМРО[13]. При временното освобождение на Вардарска Македония в 1941 – 1944 година се завръща в Охрид и става директор на Историческия музей. Умира в Охрид на 9 или 10 февруари[14][15][16] 1944 година, тогава още в пределите на Царство България.[17] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[18]

Кирил Пърличев има внук Кирил Пърличев, който издава непубликуваните му трудове.

Памет

редактиране

На Кирил Пърличев е наречена улица в квартал „Орландовци“ в София (Карта).

Творчество

редактиране

Източници

редактиране

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ставри Пърличев
 
Мария Гьокова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Пърличев
 
Иван Пърличев
 
Григор Пърличев
(1830 – 1893)
 
Анастасия Узунова
 
Зографина Пармакова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константинка Пърличева
 
Луиза Пърличева
(? – 1919)
 
Николаки Манев
(? – 1917)
 
Кирил Пърличев
(1875 – 1944)
 
Олга Христова
Точкова
 
Иван Лимончев
(1864 – 1899)
 
Деспина Пърличева
 
Симеон Попсимов
 
Георги Пърличев
 
Георги Пармаков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Манев
(1898 – 1963)
 
 
 
 
 
Григор Пърличев
 
 
 
 
 
Невенка Лимончева
(? – 1976)
 
Ружа Попсимова
 
Славка Попсимова
 
Христо Попсимов
(1916 – 1980)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кирил Пърличев
(р. 1965)
 
Олга Пърличева
 
 
 
 
 
 
 
Лиляна Манева
 
 
 
 

Бележки

редактиране
  1. ↑ Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, София, 2003 г.
  2. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617.
  3. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 84.
  4. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 48, 70, 76.
  5. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  6. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 57.
  7. ↑ Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 85.
  8. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 62-63.
  9. ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  10. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 388.
  11. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  12. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  13. ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.92, 194.
  14. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 142.
  15. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 398.
  16. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 345.
  17. ↑ Списък на събитията от сайта на МНИ
  18. ↑ ДАА, Фонд № 1948К, оп.1
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кирил_Пърличев&oldid=12407906“.