Арабела се завръща (сериал)

чешки телевизионен сериал

„Арабела се завръща“ или „Румбурак – кралят на страната на приказките“ е игрален детски сериал, продължение на сериала „Арабела“. Сериалът е копродукция на Чехия и Германия.[1] В ролите са Иржи Лабус, Владимир Длоухи, Мирослава Шаранкова, Яна Андресикова и др.[1]

Арабела се завръща
Arabela se vrací aneb Rumburak králem říše pohádek
ЖанрДетски, Фантастика
РежисураВацлав Ворличег
АктьориИржи Лабус
Мирослава Шафранкова
Владимир Длоухи
Мариан Лабуда
Ярослава Крестчмерова
Страна Чехия
ЕзикЧешки
Епизоди26
Продукция
Времетраене29 минути
Разпространение
ТВ каналČT
Излъчване24 декември 1993 г. – 22 април 1994 г.
Страница в IMDb

От събитията в оригинала са минали 10 години. Арабела и Петер са щастливи: чакат дете. Малолетните деца Хонзик и Марженка са пораснали и са станали студенти по фолклористика, а вещицата и придворния вълшебник Румбурак, които бяха превърнати съответно в пералня и хладилник отново са възвърнали човешкия си облик. Те обаче няма как да отидат в света на приказките, а и от света на приказките практически никой не може да им дойде на гости понеже вълшебните наметало и пръстен са се загубили някъде. Затова никой не знае, че близо до замъка се е настанил великан, който трябва да изяде по човек на ден, за да се върне в страната си... Марженка намира вълшебна нестъклена лампа (след като външно я почиства от лампата излиза древен вълшебник който в замяна на това че е бил освободен обещава че ще изпълни 3 желания на освободилия го) във време на гостуването си в страната на приказките за деца, и едното ѝ желание е да изкопае достатъчно дълбока дупка в която временно е заровен жив великанът Малибу вертикално чак до шията. Натъжения крал се прощава тържествено с поданиците си и отива към земите обитавани от великана, но водния зелен дух-ловец придружаващи всеки избран чрез жребий да иде при великана публично им споделя че той всъщност е вегетарианец, пред очите на изпращащата краля свита лично отключва решетъчната врата зад която е пещера, в която е била минна галерия ползвана от джуджетата, като оттам живи и здрави един по един излизат под слъневата светлина всички принудително затворени, а след това великанът Малибу бива освободен и той заминава заедно с великанката – негова годеница на сватбено пътешествие. След като Марженка, нежелаеща родния ѝ баща – г-н Паб да се ожени за Роксана (дошла в света на хората от света на детските приказки чрез вълшебно наметало) ,бързо и незабелязано открадва вълшебен пръстен от горната повърхност на нощно шкафче като след това Марженка с помощта му превръща Роксана в домашна коза за да не може тя да се омъжи за г-н Паб. След нови приключения в крайна сметка вълшебника Румборак принудително е превърнат в статуйка-гарван, която бива пусната на пода, което води до натрошаването ѝ . Принцеса Ксения временно гостува в замъка на г-н Фантомас, който по вълшебен начин е умалил до джобен размер 6 от гвардейците на крал Хиацинт и ги е подарил на сина ѝ принц Фреди сложени живи, въоръжени и дееспособни в картонена кутия с мънички отвори за дишането им. Марженка и Хонзик яздейки коне в света на приказките за деца срещат домакина на г-н Фантомас комуто са нужни конете им и той ги подмамва да влязат заедно с тях в замъка на г-н Фантомас, който ги смалява и поставя заедно с конете им в картонена кутия, с миниатюрни дупчици за дишане, която е отделена от тази в която са пленените кралски живи и здрави шестима гвардейци. Принцеса Арабела е с дарбата да разбира езика на животните и г-н Паб също – но чрез специален уред наречен арафон който му помага да комуникира звуково с любимата му Роксана която временно е домашна коза.

В България

редактиране

В България сериалът е излъчен през декември 2007 г. по Диема Фемили. Дублажът е на студио Медия Линк. Ролите се озвучават от артистите Гергана Стоянова, Лина Шишкова, Илиян Пенев, Станислав Димитров и Стефан Сърчаджиев – Съра.

На 30 март 2023 г. започва да се излъчва по БНТ 1, всеки делничен ден от 15:15. Ролите се озвучават от Цветослава Симеонова, Елисавета Господинова, Живко Джуранов, Даниел Цочев и Росен Русев.

Източници

редактиране