Арам Хачатурян

арменски композитор

Арам Илич Хачатурян (на арменски: Արամ Եղիայի Խաչատրյան; на руски: Арам Ильич Хачатурян) е арменски композитор на класическа музика.

Арам Хачатурян
Արամ Խաչատրյան
арменски композитор
Aram Khachaturian, Pic, 17.jpg
Роден
Починал
Погребан Пантеон Комитас, Ереван, Армения

Етнос Арменци
Образование Московска държавна консерватория
Московски държавен университет
Московска държавна консерватория
Активен период от 1926 г.
Работил в Московска държавна консерватория (1950)

Подпис Aram Khachaturian signature.svg
Уебсайт www.khachaturian.am
Арам Хачатурян в Общомедия

БиографияРедактиране

Арам Хачатурян е роден на 6 юни 1903 г. близо до град Тифлис (днес Тбилиси, Грузия) в семейството на беден занаятчия.

В детството и в ранната си младост не проявява особен интерес към музиката, но на 19-годишна възраст заминава за Москва с надежда да стане музикант. През 1922 г. постъпва в музикалния техникум „Гнесина“. Учи в класа по виолончело, а по-късно се прехвърля в класа по композиция.

Творческото оформяне на Хачатурян като композитор става в Московската консерватория. Първата му творба – „Трио за кларинет, цигулка и пиано“ (1932) и Първа симфония (1934) – веднага установяват забележителния мелодически талант на Хачатурян. Неговото влечение към естественото и артистично съчетание на източните народни мелодии и ритми с традиционните европейски форми предизвиква възхищение.

Сред значимите творби на Хачатурян са:

  • инструментални концерти – клавирен (1936), цигулков (1940), виолончелов (1963);
  • Втора симфония (1943);
  • Два тематично свързани балета – „Щастие“ (1939) и „Гаяне“ (1942);
  • Балет „Спартак“ (1954);
  • „Поема за Сталин за хор и оркестър“ (1938);
  • Музика за филми и театрални спектакли.
 
Сергей Прокофиев, Дмитрий Шостакович и Арам Хачатурян, 1940 г.

На основата на балета „Гаяне“ са били съставени три оркестрови сюити, една от които включва световноизвестния „Танц със саби“, една популярна сюита с откъси от музиката към пиесата „Маскарад“ на Лермонтов, за спектакъла на Малий театър.

Творбите на Хачатурян се отличават с много характерен оркестров почерк. Особеността на музиката му се състои в активното ритмично развитие, достигащо повторение на основната му формула или игра с акцентите вътре в тази формула.

Хачатурян се изявява и като диригент, гастролира с авторски концерти в много градове на Съветския съюз и зад граница. Негови творби са изпълнявани от звезди на изпълнителското изкуство като цигуларите Яша Хайфец и Давид Ойстрах, пианистите Артур Рубинщайн и Емил Гилелс, виолончелистът Мстислав Ростропович. Композиторът е обвит в слава, любимец на публиката и уважаван от властите.

Носител е на званията народен артист на СССР (1954) и герой на социалистическия труд (1973), академик на Академията на науките (АН) на Арменската съветска социалистическа република (АССР, 1963). Награждаван е с множество сталински, ленински и други държавни награди на СССР и АССР.

Направил много за развитието на арменската композиторска школа, Хачатурян оказва също значително влияние и върху музикантите на Азербайджан, Туркмения и други страни на Средна Азия.

Умира в Москва на 1 май 1978 г. Тялото му е пренесено в Армения и погребано тържествено с големи почести.

За негоРедактиране

  • Тигранов Г. Г. Арам Хачатурян. Ленинград: Музыка, 1978.
  • Тигранова, И. Г. Лирические образы в творчестве Арама Хачатуряна. Ереван, 1973.
  • Хараджанян Р. Фортепианное творчество Арама Хачатуряна. – Ереван: Айастан, 1973.

Външни препраткиРедактиране